Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци, каквито са склонни да се изкарват

Всичко, което смятаме за истина сега, ще бъде опровергано след 150 г. 

Милен Русков (1966) е писател и преводач. Автор е на три книги. Първата получава наградата за дебют "Южна пролет" и е наречена "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004 г.). Втората излиза през 2008 г. и се казва "Захвърлен в природата". Тя взема наградата "Вик" за роман на годината. Преведена е на английски език и издадена в САЩ. Третата му книга - "Възвишение", излезе в края на 2011 г. и според литературоведи е една от най-ярките творби в последните години.

- Г-н Русков, напоследък като че ли има подем на българското изкуство - литература, кино. На какво се дължи това?

- Тези неща винаги се дължат на хора. Вариантите са два: или в полето на културата влизат нови хора, които са по-талантливи от предишните, или предишните са получили по-добри възможности да реализират способностите си. Възможно е, разбира се, и съчетание на двата фактора. Известното успокояване и нормализиране на икономическия и социален живот в страната може би също има някакво значение за това.

- Последната ви книга се казва "Възвишение". Като че ли последните години тенденцията в обществото е точно обратната. Как може да се получи възвисяването?

- Чрез надскачане на егоизма, на дълбоко вложената в човека себичност, на самовлюбения нарцисизъм, тъй характерен за съвременната епоха. Не на последно място това е и въпрос на образование, на малко по-широк светоглед.

Невежият човек живее

в малък свят,

в който той самият и неговият бит и семейство заемат почти цялото място. За да се вдигнеш една педя над главата си, трябва да имаш по-широк светоглед и да виждаш малко по-далеч от носа си.

- Защо чалга културата все повече се разпространява в България?

- Поради съчетанието на лош вкус и, ако мога да се изразя така, традиционни ориенталски влияния. Заради ориенталските влияния лошият вкус взема точно тази форма. В друга култура би взел друга, но би останал не по-малко лош вкус. Основна характеристика на лошия вкус е, че реагира само на прости и силни дразнения, креслив е. Нищо малко по-сложно, по-сдържано на повърхността, по-двусмислено, по-задълбочено и изискващо повече внимание не достига до него.

- Ориенталската култура не е само чалга.

- Сигурно, макар че не трябва да преувеличаваме това. Българите съвсем не са такива ориенталци, каквито са склонни да се изкарват. Самокритиката и автонегативизмът, които стоят зад тези ниски самооценки, например, въобще не са ориенталска черта. Истинският Ориент е доволен от себе си.

- Действието във "Възвишение" се развива преди 150 г. Представяте ли си как би изглеждало днешното време след 150 г. - кои са характеристиките, които ще го определят?

- Ще изглежда смешно и наивно, и може би малко страшно. Обикновено така изглеждат нещата след 150 години. Сигурно почти всичко, което сега смятаме за истина, ще бъде опровергано, и тъкмо това ще направи нашите поколения и нещата, в които са вярвали, както и начина ни на живот, смешни в очите на бъдещите хора. Обикновено става така.

- Ще отмрат ли книгите на хартия за сметка на електронните?

- В дългосрочен план - най-вероятно да. Просто защото

електронните книги

са много по-евтини.

Те имат подчертано технологическо предимство, което в крайна сметка ще надделее. Но това няма да стане днес или утре, нито в близките десетилетия. По четири причини, които веднага ми хрумват: Първо, книгата на хартиен носител е значително по-удобна за четене. Второ, издателствата ще се съпротивляват на този преход, докато не са сигурни, че могат да наложат контрол върху електронния пазар и да защитят интересите си. Трето, на това ще се съпротивлява книгоразпространителската мрежа, сиреч търговците, с чийто бизнес ще бъде свършено при такъв преход, понеже издателствата ще могат да продават продукта си директно на всеки желаещ. А в момента разпространителската мрежа е най-големият печеливш от издателския бизнес, те вземат например близо два пъти повече от мен от моите собствени книги. Аз ги пиша, те прибират парите. И четвърто, на прехода към електронни книги ще се съпротивляват самите писатели, докато не са сигурни, че авторското им право ще бъде защитено при такава промяна и приходите им от този труд - запазени. Ето защо според мен това няма да се случи в близките две-три десетилетия.

- Защо във "Възвишение" националноосвободителното движение е в много по-различен образ, не идеализирано като в учебниците?

- Да, тази книга създава представа за Българското възраждане и в частност за националноосвободителното движение, която е различна от школския пропаганден стереотип за тях, насаждан от дълго време и масово разпространен. Същевременно обаче представата, към която аз се придържам, е много по-близка до изворите, идващи от самото това време, да речем "Миналото" на Стоян Заимов и "Записките" на Захари Стоянов. Работата е била малко революционно-разбойническа, тъй да се каже, много по-двусмислена, по-сложна и в този смисъл далеч по-живописна и интересна.

- Как ви хрумна идеята?

- Мои приятели ме караха от дълго време да напиша нещо на българска тема. Аз отказвах, понеже ми се струваше, че не мога да намеря достатъчно интересна за мен история. Така един ден случайно попаднах на "Рибния буквар" на Петър Берон и го прочетох с голямо удоволствие. Казах си: "Ех, че сладка работа."

Историите, езикът в него - всичко носи печата на един много сладостно изглеждащ днес наивизъм. Същевременно трябва да се има предвид, че аз съм от Котел, който е една от люлките на Българското възраждане. Като дете съм минавал сигурно стотици пъти край мавзолея на Раковски и старото училище в Галата. Разбойна, преди да я срещна спомената у Йовков, беше просто онзи връх отсреща. С други думи, аз

имам лична, интимна, бих казал, връзка с неща и места, които са много знакови за Българското възраждане,

и си дадох сметка, че никога не съм оценявал това по достойнство. Понеже човек не вижда и не цени нещата, които са под носа му, своите неща. Така в един момент моето лично минало и произход, настояванията на приятелите ми и тази късна среща със сладостния език и свят на Берон се съчетаха и образуваха онзи мотив, който ме подтикна да напиша "Възвишение". Това е съчетание на няколко недостатъчни сами по себе си фактора, които обаче заедно образуват нещо като гърмяща смес.

- Точно това се чудех - дали сте правили специални проучвания на всички места и реалии, споменати в книгата ви?

- Някои ги знам по силата на личния си опит. Но, разбира се, много други трябваше именно да ги проуча. Прочетох много книги от епохата на Възраждането, за да попия езика и светогледа на това време. Правил съм и много исторически и, ако щете, географски проучвания, за да напиша книгата. За щастие аз съм от писателите, на които този тип проучвания са им интересни, и - пак за щастие - имам добри трудови навици и нелоша самодисциплина: много важни условия за успеха на подобни начинания. Само мързеливите хора пишат за себе си, ако питате мен - мързеливи и без въображение.

- Kак пишете? Как протича творческият ви процес?

- Известно време записвам отделни сцени, които не знам как ще бъдат свързани, но са интересни сами по себе си. Когато те станат доста - в тази книга са 131, сядам, подреждам всичко това, записвам вече по-разгърнато сцените, правя и връзките между тях. И след това много често усложнявам тази структура с други сюжетни линии и детайли, които са по-скоро епизодични, странични за повествованието като цяло, но му придават плътност и атмосфера. Това е начинът, по който аз пиша.

- Знаете ли как ще завърши и какво ще включите в една книга, или всичко се избистря в процеса на писане?

- Далеч не всичко знам предварително. Всъщност почти нищо не знам предварително. Отначало имам ясна представа само за това какви са главните ми герои, как тръгва и свършва историята (да, не започвам, без да знам края) и за един-два ключови момента от сюжета. Представете си го като пунктирана линия, с големи бели полета в нея, но на която винаги знаете началото и края, както и кой точно върви по този път. Това е грамадна авантюра, но все пак с някои малки гаранции, без които аз бих ви дал 100 процента сигурност да свършите зле или да се изгубите по пътя. Най-силната такава гаранция,

най-важното нещо в

една книга са героите.

Ако имате ясна представа за тях, другото до голяма степен се подрежда от само себе си. Определен тип герои биха правили определен тип неща. Това дава вярна посока на въображението ви.

- Как се чувствате, когато завършите една книга?

- Изключително щастлив. Много малко неща могат да се сравнят с това, особено, както е в моя случай, ако става дума за големи книги. Всяка такава книга е, първо, голямо изпитание (в художествен смисъл, но не само), и второ, грамадно приключение. Ако пишете като мен, по този начин, имате чувството, че с въображението си изживявате друг, втори живот. Това именно е голямото приключение и е опит, който нищо друго не може да ви даде.

- Излиза, че писането на книги зарежда с голям адреналин.

- До голяма степен е така, но това не трябва да ви кара да забравяте, че то може да бъде и много труден процес. И двете са верни, вървят ръка за ръка. Предполагам, че това се отнася не само за писането, а за всяко изкуство изобщо, стига човек да има талант за него, разбира се.

- Oбичате ли героите си, щом като преживявате и техните животи?

- Mного.

- При изграждането на главните герои на "Възвишение" - бачо Гичо и Асенчо, търсена ли е аналогия с Дон Кихот и Санчо Панса?

- Не, но прилика има. Това, изглежда, е един от архетиповете - както би казал Юнг - на писането изобщо. Нещо подобно са, да речем, и Шерлок Холмс и д-р Уотсън на Конан Дойл. Изглежда в този типаж, в сдвояването на различни, донякъде дори противоположни герои, има нещо, което е особено примамливо за литературата.

- На кой въпрос не можете да намерите отговор?

- Много са. В едни древни текстове се казва, че човек трябва да знае отговора на пет въпроса: кой съм аз, откъде идвам, къде съм попаднал, защо съм тук и къде отивам. Аз знам отговора - или поне така ми се струва - само на четвъртия.

- Какво гласи отговорът на въпроса защо сте тук?

- Това си личи по нещата, които правя. Иначе бих правил нещо друго, а не да пиша книги.

- Имат ли значение наградите за писателя?

- Наградите определят структурата на литературните ценности, т. е. в идеалния случай би трябвало да посочват кои от излизащите сега книги имат висока художествена стойност. Оттам те би трябвало да служат като средство за читателя да се ориентира в морето от издавана литература и да си пробие път през заливащия го отвсякъде сив поток. Малко по-далечно следствие от тях е, че определят, или поне се опитват да дадат образец за добра литература. Той на свой ред формира вкус, оттам скала на ценностите и може да повлияе хората, които тепърва влизат в литературата, както и, разбира се, читателската публика. Това е важното на наградите, по тази причина те трябва да са компетентни и честни, каквито впрочем почти никога не са.

- Нормално е да има субективизъм при оценката на литературата. Това не е математика.

- О, не, причината далеч не е в субективността.

Причината е в задкулисни договорки, приятелства, връзки и интереси и откровена шуробаджанащина.

Това с особена сила се отнася за България. Моето впечатление е, че щом заемат някаква отговорна позиция, българите стават много податливи на корупция - в широкия смисъл на тази дума, който значи просто развала. Далеч невинаги става дума за пари, не и пряко. И причината за това съвсем не е бедността. Тези хора не са бедни. А отсъствието на морални съпротивителни сили, на съвест, просто казано. С други думи, често имате безотговорност на отговорни позиции, и от това следват страшно много неща. Това е истинската причина българите да се чувстват като едни от най-нещастните народи в света, редом до гладуващите африканци. В известен смисъл те самите са причина на своето нещастие. С малки и заинтересовани от това положение изключения, всеки дълбоко в себе си би се чувствал нещастен, ако смята, че живее в свят, лишен от елементарна почтеност. Понеже такъв свят всъщност би представлявал царство на злото, на безскрупулната измама.

- Дали е така само в България?

- Не, разбира се, но тук случаят е особено тежък.

- Вие също сте получавали награди, защо сте толкова негативно настроен към тях?

- Да, получавал съм, понеже всяко правило има изключения, за щастие. А и понякога някои неща просто изглеждат неприлични. Макар че като гледам, тук има доста хора, които въобще не се притесняват от това.

- Кое имате предвид под "неприлично"?

- Неприлично е при състезание на кон с костенурка да наградите костенурката. Но и това се случва тук. Разбирате обаче, че все пак не всички биха си сложили името под подобно решение и в такива случаи може да спечели и някой като мен.

- Държите ли на справедливостта?

- Да, държа на справедливостта. Наглостта ме дразни, не само когато е за моя сметка.

- Това прави ли ви идеалист?

- Не бих казал.

Аз съм доста здравомислещ човек. Известен цинизъм никак не ми е чужд,

понеже добре разбирам за какво става дума. Тези неща и хора са ми ясни като бял ден, виждам ги като с рентген. Но това не ме прави нито съюзник, нито част от положението на нещата.

- Каква е детската ви мечта?

- Не си я спомням.

- Не пишете ли от дете?

- Не, прописах някъде в юношеските си години. Това бяха безобразни неща.

- Kой ви помогна, кой ви насочи и ви даде кураж?

- Никой не ме е насочвал, нито ми е давал кураж в определящ съдбата ми смисъл. Аз исках да пиша книги и да ги публикувам и, тъй да се каже, се насочих сам. Другото е, от една страна, игра на обстоятелства, а от друга - важната помощ на някои хора в чисто практически план в решителни моменти. Последното не е никак за подценяване. Но в крайна сметка най-важното е талантът, който просто имате или нямате, и вашата собствена воля, която е просто такава или онакава. Вие самият сте далеч най-важният човек в живота си. Добре е това да се знае, понеже то е всъщност дълбоко оптимистично. Далеч не всичко е във властта на случая. Много неща, но не всичко, и не най-важните.

- Kакво пишете сега?

- Една художествена книга за романтиците. Романтизмът винаги дълбоко ми е харесвал, и впрочем е много благодарен като литературен обект, защото е едновременно смешен и възвишен. Красив по сложен начин. Има един особено интересен епизод от неговата история, когато английските романтици отиват в Италия. Може би ще напиша нещо за това.

Коментара ()

Вашият коментар