Световно в Катар - друг път толкоз път за един път - никой път
От 3-милионното население 30% са местни, останалите са чужденци - от работници до топмениджъри
Още когато на 2 декември 2010 г. тогавашният президент на ФИФА Сеп Блатер извади листчето от плика и триумфално каза "Катар", беше ясно, че и него, и световния футбол ги чакат интересни времена.
Отиващият си швейцарец (после си тръгна дори по-рано, отколкото се предполагаше) очевидно се водеше от старите играчи на бридж белот, които се кълняха във важността на "последно десет", и беше решил финално да монетаризира дългогодишната си кариера във ФИФА. И даде последните си две домакинства на Русия и Катар, прецаквайки съответно Англия и САЩ.
Русия - как да е, все пак 2018-а не е 2022-а, когато Путин бомбардира детски градини и електростанции, но с Катар нещата бяха доста по-сложни. Наложи се за първи път в историята да се прекрои световният футболен клубен календар и световното да се проведе малко преди Коледа.
Всичко това подсили интереса и занижи очакванията.
Страната
Бил съм на пет световни първенства, това ми е шестото. Някои бяха в развити във всяко отношение страни - Франция, Република Корея и Япония, Германия, в не чак толкова развити - Южна Африка, в страни, където управлението е скрита, а понякога и дори открита диктатура - Русия, но никога в точно такава като Катар.
Страната се намира насред пустинята. Но не в такава като в "Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот" или "Мумията" - с много пясък и огромни дюни като планински склонове. Катарската пустиня е камениста, почти бяла и много прашна, много скучна за гледане. Казват, че имало и пясъчна част, където се организирали екскурзии, но по време на мачовете в групите и дума не може да става за нещо подобно. Поне от страна на журналистите.
Много неща, за които ме предупреждаваха и познати, и специалният гайд за медиите от ФИФА, се оказаха донякъде или съвсем не точно така. Например жегата. Всъщност в момента в Катар е между 25 и 30 градуса и ако подухне лек ветрец, времето е по-скоро приятно. Е, стига да не стоиш няколко часа на слънце, но тук няма шанс за това. Всяко затворено помещение е така жестоко климатизирано, че блузите с дълъг ръкав, сакото и якето са задължителни.
Друго не съвсем потвърдило се очакване е за снимането на открито. ФИФА предупреди, че не трябва да се снимат местните - било жители, било сгради - без разрешение, защото това може
да доведе дори
до ареста ви
Няма такова нещо. Всеки си снима на воля каквото си иска. Е, вярно - никой не навира телефоните, фотоапаратите или камерите в лицата на забрадените жени, но особени ограничения няма. А се говореше, че в Катар има толкова много улични камери, че след като са ви сканирали ирисите на летището, могат да ви открият за броени минути, ако сте сгазили лука.
За алкохола на практика е вярно - в Катар рестрикциите са от най-строгите. Спиртни напитки от какъвто и да е вид не се предлагат никъде освен в заведенията на някои луксозни хотели. Колеги разказаха, че някъде имало магазин, където може да се купи със специалното разрешение на някого си, така и не разбрах на кого. Но не си личи на местните особено да им тежи сухият режим. Вероятно е тежко за феновете, особено за британските, но за 4 седмици не е болка за умиралка.
Местните са изключително любезни и като правило говорят приличен английски. Всъщност от около 3-милионното население на Катар истински
местните
са около 30%,
поне така ни казаха. Другите са временно пребиваващи работници на всякакво равнище - от строители до топмениджъри.
Явно в Катар се строи много и непрекъснато. Неслучайно единственото, което се вижда в пустинята, са заводи за цименти, които бълват ли, бълват продукция.
Пътищата са нови и прекрасни, но все пак журналисти и фенове се возят само по магистрали и първокласни пътища. Нямам представа какво е в провинцията, доколкото в Катар изобщо има провинция, защото всичко е съсредоточено в столицата Доха. Единственото неприятно е, че тук на практика не познават левия завой. Затова често може да се види как автобусът подминава крайната цел и кара няколко километра в обратната посока до най-близкото кръгово (а в Катар близко е относително понятие), за да врътне обратен завой и вече да си завие спокойно надясно. Освен това практически няма и пешеходни пътеки. Аз видях две, но те бяха на места, където кола преминаваше през половин час.
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите