Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Уилсън спасява България, граф Игнатиев лъже, за да обесят Левски

На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, а то какво било, изригва  хаджи Иванчо Пенчович, когато разбира, че пращат на смърт Апостола

8 града, улици, села, училища носят името на коварния руснак и само една улица в Пловдив на американския президент, благодарение на който оцеляваме като нация

Започна национална подписка за преименуването на столичната улица "Граф Игнатиев", защото не е редно тя да носи името на един от враговете на България, при това пряко виновен за смъртта на Апостола на свободата. Да, това е историческата истина, която все още не е позната на всички българи, но слава Богу, времето ни е вече такова, че тя не може повече да се крие. Много митове пропаднаха, много горчиви истини излязоха от архивите. Достатъчно е да прелистим само една преиздадена наскоро документална книга под надслов "Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област в България", за да се убедим в двуличието на Руската империя и по-специално на нейната дипломация в съдбата на България. А както знаят всички, учили история, дипломат номер едно е бил известният граф Игнатиев (1832-1908). В Русия са

го наричали “вицеимператора”

заради огромното му влияние в Цариград. Именно той е изиграл една много коварна роля. Още през 1872 година, когато турският султан вече е издал Фермана за църковната ни независимост (1870), за утвърждаването на Българската екзархия, той успява да убеди властите в Цариград да заточат в Анадола като "врагове на империята" българските владици. За щастие, близо 3000 цариградски българи, водени от Петко Р. Славейков и Никола Икономов, се организират в мащабно протестно шествие срещу това решение на Високата порта. Великият везир Недим Махмуд паша се съгласява нашите духовни предводители да бъдат освободени и върнати в столицата.

Но граф Игнатиев

продължава злостната си антибългарска дейност

През 1872 г. Руската църква и Вселенската патриаршия, подтикнати от него, обявяват схизма против Българската църква. Великият везир изпраща ултиматум до Патриаршията да признае независимостта на Българската православна църква и като резултат от това на българите е разрешено да изберат сами свой патриарх. Но месец след това подлият граф успява да злепостави везира пред султана и така Недим паша бива уволнен.

В началото на 70-те години на XIX век нашето националосвободително движение е в разгара си. То е приело идеята на великия Георги Сава Раковски за "освобождение на България със собствени сили и средства", защото както той, така и другите велики български революционери от епохата просто не са вярвали на Русия. Граф Игнатиев е имал добра информация за живота в Турската империя и особено в България, е знаел, че водачът на българите в борбата им за свобода е Васил Левски.

Целта на Русия

и неговата задача са били ясни: убийството на Дякона и обезглавяването и неутрализирането на нашето националосвободително движение. Той успява да внуши на султана, че Левски е "опасен враг и престъпник" и настоява за неговата смърт. Русия не иска България да има свой лидер. Така двуличникът става дори един от организаторите на процеса срещу Апостола. Сам определя състава му. След години един от съдиите, небезизвестният русенски богаташ и юрист, училият в Парижката Сорбона хаджи Иванчо Пенчович ще заяви:

“Каква стана тя?!

На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!"

Още по-зловеща е ролята на Графа, когато обещава на султана, че Русия ще остави на Турция големи части от територията на бъдещата България (Македония, Родопите, Тракия и Беломорието). И е безкрайно щастлив, когато България бива разкъсана на две – Княжеството и васалната на султана Източна Румелия.

Всичко това е описано в дневниците и кореспонденцията на графа българофоб, който едва ли е предполагал, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архива на империята, касаещ България, а личната му кореспонденция със султана и с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване. Ето и един откъс от Дневниците на руския граф. По отношение на съдбата на българите след предстоящата война той пише за народа като за васални поданици: "За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското население в послушно оръдие на руската политика и в постоянен и верен съюзник, като унищожим всякаква възможност за преминаването му в някой враждебен лагер в Европа."

С убийството на Апостола граф Н. Игнатиев доказва на практика на българските революционери, че техните самостоятелни революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от имперска Русия. Според Русия България трябва да се превърне от турска провинция в Задунайская губерния. Или както сам графът казва в своите "Записки", "българите трябва да бъдат наши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за цел, т. е. имайки предвид само освобождението на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех - е безразсъдно и осъдително".

Обществеността все още не знае цялата истина за съдебния фарс срещу Васил Левски, особено изясняването на ролята на Русия в лицето на своя представител граф Николай Игнатиев за осъждането и обесването на великия ръководител на българската революционна организация. А истината е проста: Русия не е можела да търпи независима от нея революционна организация, бореща се за независима българска държава. Поради което същата тази наша "освободителка" чрез своя представител граф Игнатиев (наричан от българите в онова време - граф Лъжко) е направила всичко възможно за унищожаването на българската революционна организация и погубваното на нейния водач.

Затова, защо

да не дадем ново име на тази улица

Ето една идея: Става дума за Томас Удроу Уилсън (1856-1924), двадесет и осмият президент на САЩ в периода от 1913 до 1921 г. Виден американски историк и политолог, доктор на науките и Нобелов лауреат за мир (1920).

Един искрен приятел, защитник на България, от малцината западни лидери подкрепил нашата страна в един от

най-трагичните и страшни моменти в нейната история

За съжаление в България засега на негово име е наречена единствено малка улица в Пловдив, а през 2016 г. беше предприета инициатива за изграждането на паметник в София в негова чест, която така и все още не е намерила широка гласност или подкрепа.

Въпреки огромния му принос за защитата на българското единство и суверенитета върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия, както и за утвърждавания от него следвоенен принцип за защита на свободите на националните малцинства от Обществото на народите. Включително тези на 330 000 македонски българи на територия от 34 231 кв.км в Егейска Македония и 180 000 беломорски българи плюс още 80 000 наши бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония. Заселени са на 8712 кв.км - на българската Беломорска Тракия - всички те дадени на Гърция. И най-вече за твърдата позиция на Уилсън през 1919 г. против коварните гръцки планове, подкрепени от не по-малко алчните власти в Сърбия и Румъния.

Може би малцина знаят, че тъкмо тогава нашите съседки искат направо България да бъде заличена от картата на Европа и света като държава. Гръцката идея предвижда "изтриването" на Царство България и разкъсването му на три "автономни" области, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния. Тя получава

подкрепа от страна на Франция и особено на Англия,

която винаги е била наш враг (дори въоръжава Турция с най-модерното оръжие за Руско-Турската война).

За щастие този коварен план среща категоричен отпор от страна на САЩ в лицето на президента Томас Удроу Уилсън, който, за наш късмет, присъства лично на Парижката конференция за мир на 18 януари 1919 в двореца Версай, под председателството на френския президент българофоб Жорж Клемансо. Всичко това се развива на фона на усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България, претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.н. "Планинска Тракия") с граница по поречието на Арда. Уилсън е президентът, който е безкомпромисен докрай, той осуетява домогванията на гръка Венизелос, сърбина Пашич и румънеца Братиану, дори заявява, че той - Уилсън, "по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един достоен народ със самостоятелна държава и древно, вековно минало".

Тук трябва да споменем, че именно

Уилсън се оказва ключовата фигура

на Парижката мирна конференция (в нея участват близо 1000 делегати от цяло свят), където той настоява да се подпишат редица мирни договори между държавите, обвързани със създаването на международна организация за поддържане на мира, в лицето на Обществото на народите (ОН), бъдещата ООН. Самият той лично съдейства, безкористно посредничи, активно насърчава част от тогавашните враждуващи страни да сключат мирни договори. Затова бил наречен "миротворецът Уилсън", за разлика от други американски президенти, предизвикали немалко войни по света.

Уилсън получил неслучайно Нобел за мир през 1920. Приносът му е наистина забележителен, впечатляващ. Затова в Париж един от големите булеварди в центъра носи неговото име. По негова идея и с негова подкрепа се създава Чехословакия като съюз на Чехия и Словакия. И досега централната гара в Прага се нарича Уилсъновата гара. Армения и Уругвай също са му издигнали паметници.

Непростимо е, че у нас тази наистина светла личност е непозната и непочетена, след като страната ни все още е осеяна с паметници на терористи и на съветски окупатори.

В България в чест на коварния руски граф са наименувани град Игнатиево в област Варна и село Граф Игнатиево в област Пловдив, улиците "Граф Н. Игнатиев" в София, "Граф Игнатиев" в Хасково и "Граф Н. Игнатиев" в Панагюрище, "Граф Игнатиев" в Поморие и "Граф Игнатиев" в Шумен, училище "Граф Игнатиев" в София. Не е ли премного? И още нещо: ирония на съдбата е, че улицата, носеща името на руския граф, се пресича с булеварда, кръстен на името на Апостола на свободата.