“Сред сътрудниците в предприятието има и ранени”, разказва българинът

“Поставиха много блокпостове на ключови сгради, войските ни охраняват денонощно”, допълва той

“Равинът, кметът и местни богаташи събраха пари, за да купят над 200 противовъздушни системи”, обяснява Деянов

Вече близо месец продължава руската инвазия в Украйна. Оттогава над 3,3 милиона бежанци са напуснали страната през западната граница. Над 20 пункта, в които се издават регистрационни карти за временна закрила на бягащите от войната, бяха открити и у нас. До момента в България са влезли над 100 хил. украинци, като близо 50 хил. от тях са останали. Около 1500 имат временна закрила, а над 25 хил. са получили подслон при условията на одобрената от правителството програма за 40 лева на ден.

Напливът за всички страни от ЕС обаче не спира.

"Домовете на някои от бежанците вече са изравнени със земята и няма връщане назад", разказват българи, живеещи в Украйна.

Според тях градове като Мариупол и Харков са в историята. Наричат ги "призрачни", тъй като местните са напуснали къщите си, а разрушенията от взривовете са огромни.

"Без преговори няма да бъде спряна войната, водена от Русия в Украйна - каза в последното си изявление украинският президент Володимир Зеленски. - Ако има само 1 процент вероятност да бъде прекратена, трябва да се възползваме от нея. Населението трябва да използва всички формати, всички шансове за преговори с Владимир Путин. Но ако тези опити се провалят, това ще означава, че конфликтът в Украйна е трета световна война. Ние прекрасно разбираме, че Русия разполага с бездънен човешки потенциал и достатъчно много техника."

Той се обърна специално и към руския народ.

"Какво направиха с вас за тези години, че вече не се впечатлявате от човешките си загуби - попита Зеленски. - Нищо ли не значат за вас вече думите син, майка, баща. Убити са над 14 000 ваши войници. Това са 14 000 майки, 14 хил. бащи, това са жени, деца, роднини и приятели. Не забелязвате ли? Жертвите ще растат, докато продължава тази война. Тази ваша война, на Русия против Украйна, на нашата земя."

Пред "168 часа" българи в няколко украински града споделиха, че взривовете са все по- чести. Те се опасяват, че домовете им също може да бъдат ударени от въздуха.

За ставащото в град Днипро, където преди дни беше хвърлена бомба върху металургичен завод, разказва Иван Деянов.

- Иване, град Днипро, където живеете с близките си, също попадна под въздушните удари. Кога и как точно се случи това?

- Преди време аз казах, че в Украйна вече няма безопасна точка. Обяснявах, че в нито един град хората няма как да бъдат спокойни, тъй като всеки момент руските войски може да влязат и при тях. С близките ми знаехме добре, че дори Днипро, където сме ние, нашествието няма да закъснее. Дори в началото градът да не беше засегнат, живеехме с мисълта, че рано или късно ще ни се случи и на нас. Преди дни руската армия изстреля 4 ракети по нашия град. Три от тях бяха прехванати от нашите противовъздушни системи, а четвъртата попадна в металургичния завод. Русия масово взривява инфраструктурни обекти с цел да създаде хуманитарна катастрофа в областта, или в съответния набелязан от тях град. Как да опиша събитията? С една дума - паника. Страхуваш се, че във всеки един момент може да пострадаш.

- Международни медии съобщават за жертви. Истина ли е тази информация?

- За съжаление, информацията, която четете в редица международни медии, е истина. Колкото и да не ми се иска да го казвам - има няколко починали сътрудници на завода, който беше взривен. Има и немалко ранени. Надявам се те да успеят да се възстановят бързо и да не са прекалено засегнати физически от взрива.

- Има ли разрушени сгради?

- В Днипро засега единствено е засегнат нашият металургичен завод. Други сгради не са разрушени, но това не ни успокоява. Знаем, че може да има още такива, ако попаднат в полезрението на руските служби. Надяваме се да няма, за да не се увеличи бройката на загиналите и пострадалите в града. Като човек, който живее в Украйна, мога да кажа, че Мариупол и Харков са 80% разрушени. Това, което прави Русия, е нехуманно и нечовешко. Този терор трябва да спре. Не трябва да умират невинни хора. Твърденията, че взривяват само военни бази и че пазят местните, не са верни. Пред очите си виждаме случващото се. Загиват познати и близки, които нямат вина и не искат война. Последствията за хората в Украйна са пагубни.

- Има ли войски по улиците?

- Вече има такива и при нас. Доскоро войските бяха разположени в други градове, но след като и ние попаднахме под обстрела, се позиционираха и при нас. Поставени са много блокпостове на ключови сгради. Нашата войска охранява денонощно, за да бъдат местните жители спокойни, доколкото е възможно това.

- Въведени ли са нови ограничения за местните освен вечерния час?

- В нашия град от 22,00 ч. вечерта до 6,00 ч. сутринта е комендантски час и излизането по улицата е забранено. Нямаш право да обикаляш безцелно, защото е опасно. Мисля, че всички мои съграждани го спазват. Не искаме да пречим на работата на украинските служители на реда, затова спазваме всичко, което ни кажат. Украинците са съвестни като народ и не нарушават такива разпоредби. Все пак става въпрос за тяхната безопасност.

- Познавате ли някой, който е пострадал от вашия град?

- Не, не познавам нито един от работниците, които са били във взривения завод, но се надявам поне пострадалите да се оправят. Моя позната работи в болницата и ги обслужва. Стискам палци и на нея, защото предполагам колко е трудно да виждаш подобна гледка - ранени хора заради война и подобни конфликти. Случващото се наистина е страшно. Много по-страшно от това, което всеки си представя.

- Какво става в магазините - има ли хранителни стоки?

- За момента град Днипро е може би най-защитеният град в Украйна. Тук дори се наблюдава миграция на хора от Харков, Мариупол и Киев. Идват насам уплашени от руското нашествие. Напускат домовете си в търсене на спокойствие и безопасен подслон. Надявам се и занапред градът ни да не бъде засегнат. Или поне не толкова, колкото бяха някои други. Магазините ни за момента са пълни и нищо не ни липсва. Няма опашки от хора, които искат да се презапасяват. В това отношение се наблюдава спокойствие. Имаме нужните хранителни продукти, както и битови за дома.

- Има ли опасения от нови удари?

- Разбира се! Постоянно има опасения от нови удари. Страховете на всички са, че те ще се случат нощем, когато никой не е толкова подготвен, въпреки че за подобно нещо няма как да се чувстваш готов. Мога да ви разкажа една много любопитна история, която ще бъде интересна за всички. В град Днипро се намира най-големият еврейски храм в Европа. Преди дни беше разпространена информация, че местният равин заедно с кмета и най-богатите жители лично са събрали голяма сума пари, за да купят над 200 противовъздушни системи. Направили са го за собствена сметка и с цел ракетите да не засегнат града ни. Всичко това е за легендарния храм, който поддържа ценности, каквито няма даже и в Израел. Хората тук имат национално самосъзнание Те не мислят само как да защитят себе си и близките си, но и останалите. Страдат, когато разберат, че съгражданин, независимо дали от техния град, или от някой друг, е пострадал. Молят се за всеки един ранен. Пожелават си този ужас да спре и страната отново да разцъфти като преди. Всички тези хора, които напуснаха Украйна, за да избягат от ставащото, искат да се върнат в родината си.