Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Молитва спаси жени и деца от турско клане в Мъглиж през 1454 г. С Исусовата молитва жени и деца по чудодеен начин се спасяват от турския башибозук.

Само президентът може да върне старото име на връх Шипка – Свети Николай

Башибозукът изпепелява храма в Долно Сахране, братовчед на Петлешков го възстановява

Един от най-тачените светци преди 9.IХ.1944 г., особено през средните векове, е свети Николай Мирликийски Чудотворец. Има многобройни свидетелства за това – не само писмени, а материални и духовни. Има храмове, манастири, развалини, трайни обичаи и традиции Христаки Павлович през 1844 г. прави първо издание на Паисиевата история под название "Царственик или история болгарская". На стр. 70 четем: “В лето же господне 1454 собра пак султан Магомет войска до 500 000 души турци избрани и отиде на останалите градове Болгарски и Сербски. Стигнав же близо при Филипополя и разумев, защо се крие в Туловското поле, и гора та тамо войска Болгарска, тоя час посла Арап Исуф паша сос 15 000 души турска войска, да избият сичка та оная войска Болгарска тамо.

И така они отидоха в Средня та гора, и найдевше тамо монастир Святого Николая, разсипаха го до основания, и избиха сичките в него калугере и мирски, щото се бяха скрили. После отидоха в село Турия и разориха. После в Туловското поле влезнаха:

где то немаше войска Болгарска,

но простий народ жени и деца се криеха между гори те, собрани от окрестни те градове и села: които като видоха тога турското нашествие, весма се уплашиха, и помолившеся Богу сос голем глас до небесе викаха: Господи помилуй!

И Господ услиша ихное моление, и абие сос мгла покри сичкото поле, и притемне толко, щото турците един другиго се непознаваха, и возмнеха, защо болгарете нападнаха на них, и така фатиха да се бият помежду си, и избиха се до един. И като не остана ни един от турците, мгла та се дигна: Народ же това чудо видевше прославиха Бога и чудотворца Николая".

Така

още през 1454 г. народът прославя и “чудотворца Николая”

Тази легенда ще я продължа, както е известна в източния край на Розовата долина. Турската войска била изпратена да разруши Мъглиж, но паднала мъгла, покрила го, нищо не се виждало и войската продължила на изток. След няколкочасов поход пред очите на турците блеснали крепостни стени и красиви здания.

Турците помислили, че това е Мъглиж, и го разорили. Всъщност това бил древният Улинград (Юленград). Югоизточно от този град между реките Голяма и Малка Улищица се намирал манастирът "Св. Николай", един от най-големите манастири по българските земи. Отнасял се към Сливенската малка Света гора. Сега бил пощаден, но по-късно николаевските турци го разрушили.

С неговите камъни и греди си построили джамията. Понеже пренасяли материалите с магарета, селото им било наречено Ешекчий. И до днес по сградите на конарци, козаревци и твърдичани има камъни от този манастир. Остава и традицията на Летни Никулден козаревци и конарци съвместно да правят черкуване, което след 9.09.1944 г. бе забранено, но сега отново е възстановено.

Нещо повече - всяко семейство от Козарево си правеше маслосвет. Той се извършва от 7 свещеници или най-малко от двама. Маслосветите се освещаваха нощно време и няколко дни преди черкуването свещениците по цели нощи извършваха това тайнство. Особено децата с голямо нетърпение очакваха да бъдат помазани.

Лично аз съм съпровождал баща си и съм посещавал развалините както на Улинград, така и на манастира, когато той беше водач на различни научни работници, краеведи, писатели като П. Делирадев. Още е пред очите ми как мереха една улица, покрита с калдъръм. Беше дълга 500 метра, широка 5 м, тротоарите - по метър и половина. Надничах в кладенеца, за който говореха, че в него монасите скрили най-важните църковни утвари.

Още се смяташе, че водата е свята и лековита. След 9.09.1944 г. взеха да хвърлят в него трупове на умрели животни. Бе затрупан. Имаше една лозница на повече от 500 години. И тя бе изкоренена.

От нея се бе заинтересувал околийският агроном на Нова Загора Михо Михаилов. Той бе от нашето село и бяха приятели с баща ми.

Договаряха се да я присадят или вкоренят

на друго място. Агрономът разказваше, че ни в Кортен, ни в Асеновец, ни в Нова Загора, ни в Ценино, ни в нашето село се хваща. Само на самото място се вкоренява. Сега казват, че имало такава в Баткунския манастир над Пазарджик. За този манастир между Конаре и Козарево пишат братята Шкорпил в труда си “Някои бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия", Пловдив, 1885 г. стр. 71, 72, 75, та именно те причисляват манастира към Сливенската малка Света гора. Но най-задълбочено изследване както на Улинград, така и на манастира "Св. Николай" има основателят на Новозагорския исторически музей Никола Койчев.

И тъй, през 1454 г. манастирът "Св. Николай" югозападно от Турия бил напълно разрушен, а монасите и служителите в него - избити. Остават купищата камъни от постройките. И дълбоко в душите се загнездва преклонението пред светеца. Българите от Турия и околните села идват тук да се черкуват в деня на св. Николай. Трябва да се отбележи, че това става на 9 май – Летния Никулден.

И тъй като е обичай в много селища от долината, аз съм склонен да приема, че по някакъв начин е свързано с откупуването, пренасянето и тържественото посрещане на неговите мощи на 9 май 1087 г. в град Бари, Италия. Светецът е уважаван и тачен както от православни, така и от католици. Лично аз посетих развалините на 25 май 1960 г., т.е. 506 г. след разрушаването на манастира. Камъни, змии, море от люляци. Те вече прецъфтяваха. Люляците край манастирските руини бяха обкичени с разноцветни конци и парцалчета. Въпреки забраната идвали жени от Турия, Розовец, Александрово и др.

Общоселските черкувания по

това време бяха невъзможни

Остава името. Така се наричат един връх в Средна гора, една поляна близо до Розовец, а също така и проходът през Сърнена Средна гора е Светиниколски.

Днес в Розовата долина има малко храмове, носещи името на светеца. Един от тях е в с. Долно Сахране. Преди Освобождението е имало малък параклис, изграден в дворното място на Никола Христов. На негово място е изграден храм, опожарен от турците. Днешният храм е построен през 1880 г. Главен майстор бил копривщенецът Ангел - братовчед на Васил Петлешков. Осветен е от митрополит Методий Кусев през 1907 г.

В Долно Сахране са служили през турско видни личности, какъвто е бил свещеник Слави Неделчев, наричан от турците Карапапаз. В неговия дом през 1869 г. Васил Левски основава първия таен революционен комитет в Розовата долина.Службите на Никулден в Долно Сахране били толкова великолепни, че когато в Г. Дряново митрополит Панкратий освещава мястото за строителството на храма и пита какво да е името, баба Савка се провиква: “Св. Никола”. Попитах я: “Защо?” Отговори: “Щото в Долно Сахране тъй ми харесва службата на Никулден, че искам и в нашето село да има такива служби!”

В местността Кръстец, Шипченско, от незапомнени времена е имало скит с името "Св. Никола". Тук се събирали много хора на Летни Никулден да се черкуват. По време на Освободителната война бил изгорен. На мястото му е забит камък с издълбан кръст на него. Традицията се да черкуват на Летни Никулден обаче останала. Нещо повече, почнали да се черкуват на това място и на Илинден. Една година

пропуснали да се черкуват и ударил такъв град, че убил

всичко. След това шипченци не пропускали да се черкуват ни една година, а след 9 септември това е забранено и вече е забравено. Най-високият връх в Шипченската планина от хилядолетие носи името Свети Никола. Тук на 9, 10 и 11 август 1877 г. са се водили едни от най-ожесточените сражения.

За връх Шипка, защото на него е бил разположен щабът на генерал Столетов, и за връх Св. Никола, защото е най-важният стратегически пункт в Шипченския проход – който го държи, на негова страна ще бъде победата. Българските опълченци и руски бойци с името на светеца са се хвърляли в бой с вярата и надеждата, че св. Никола няма да допусне върхът да бъде овладян от противника. Точно на този връх, висок 1326 метра, е издигнат Паметникът на свободата, осветен и открит на 26 август 1934 г. На първо място поставям ОСВЕЩАВАНЕТО. Ще цитирам дословно част от поканите на Министерството на войната: “На 26 август ще се извърши

освещаване и откриване паметника,

въздигнат в памят Освобождението на българския народ на върха Св. Никола в Шипченския проход". 500 години турците сменят имената на много селища, местности, но не посягат на името Св. Никола. Червените еничари обаче не можаха да търпят името и 7 години и през 1951 г. го смениха с името Столетов. В протокол №4 от 26 октомври 1951 г. точно и ясно е записано, че върхът „не бива да носи повече това религиозно име”. Действа се светкавично. На 26 октомври околийската комисия в Казанлък взема решение за преименуване, на 16 ноември Народното събрание заседава, на 17 ноември Президиумът на Народното събрание издава Указ №557, на 23 ноември указът е публикуван в "Държавен вестник". Но Столетов също изпадна в немилост и с Указ №1454 от 30 септември 1977 г. бе прекръстен на Шипка. Получиха се два съседни върха с едно и също име - Шипка. Истинския връх Шипка взеха да го именуват Северна височина, Втората Шипка, Малката Шипка. Тези хора забравят, че Шипка не може да бъде ни Малка, ни Втора, ни каквато и да било друга, защото независимо от своята надморска височина тя е най-високият връх на българската саможертва и родолюбие.

Има две имена в българската история,

които заемат особено място в сърцата и душите на българина - ЛЕВСКИ и ШИПКА. Те не може да бъдат подменяни. При тях подмяната, заблудата и лъжата нямат място. Комитети независимо един от друг от Казанлък, Стара Загора, София, Габрово, учените от Историческия факултет на ВТУ се обърнаха с молби към президента да възстанови историческата, географската, военната и моралната истина за двата върха.

Получи се отрицателен отговор. От хиляди дерета се докарват лъжи да удавят истината. Г-н президентът постоянно твърди, че е президент на истината. На коя истина? При него са всички документи, включително и трудът на проф. Петко Петков „Истината за върховете Свети Никола и Шипка“. През 2018 г. лично присъства на тържествата, които бяха проведени на истинския връх Шипка. Единствено на него народът и конституцията са дали правото да възстанови истината.

Той не желае да отмени заповедта на майчицата партия, че върхът не може да носи името Св. Никола по религиозни причини. Значи тия религиозни причини още важат за г-н президента. Варна, Добрич, Шумен, Карнобат, Сопот, Карлово възстановиха имената си. Загуби ли България нещо от това? Пострада ли историята ни, или спечели? Помръкна ли името на Левски, че се е родил в Карлово, а не в Левскиград? Аз все още вярвам, надявам се, че г-н президентът ще преосмисли своето решение.