Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кой печели от разрива между НАТО и Русия? Владимир Путин

Кремъл се страхува от приемането на Украйна и Грузия в пакта. Смята го за заплаха срещу границите си

“Карнеги”: Москва е основна опасност за сигурността на алианса и САЩ

Кой има полза от скъсването на дипломатическите отношения между Русия и НАТО и до какво може да доведе то, може ли да се стигне до нова Студена война – тези въпроси си задават анализатори от цял свят. Сблъсъкът може да се прояви в различни аспекти – не само в демонстрация на военна сила, но и чрез скандала с нарастващите цени на газа например. Партньорството беше установено по времето на президента Борис Елцин и в течение на 20-те години управление на Владимир Путин ставаше все по-трудно, докато се стигна до крах, отбелязват световните медии.

Северноатлантическият пакт

обвини 8 дипломати за неафиширани шпиони

и реши да ги отзове и закри двете незаети места. Москва отговори с още по-драстични мерки – изтегли и останалите 10 души и затвори мисията на алианса в руската столица. На практика не беше възможно Кремъл да направи реципрочна стъпка и да изгони 10 души, защото хората на НАТО в Москва са едва трима души. При това са руснаци и без официален ръководител.

Президентът Владимир Путин запазва мълчание по въпроса, като така има правото на последната дума, но едва ли подобно крайно действие е предприето без неговата санкция. "Той премина към нов етап на Студената война със Запада – пише в свой анализ агенция Дойче Веле. - Гледа на разрушаването на единството на алианса и като на свой бъдещ исторически принос, и като на гаранция за политическото дълголетие на създадения от него режим.

Затварянето на мисията в Брюксел дава на Кремъл повод, макар и формален, да увеличава напрежението със съседите – на първо място с Украйна, но също така с Полша и с прибалтийските страни. За Путин това е най-важният инструмент за разкола на Запада, особено на европейските съюзници в НАТО. В Кремъл са сигурни, че създаването на миникризи с Киев и на източния фланг на алианса е най-добрият начин за стимулиране на разногласия в Организацията на Северноатлантическия договор."

Означава ли това, че може да има война

и кой може пръв да употреби военна мощ?

И двете страни си оставят вратички за помирение, нито една от тях не иска да каже, че ще натисне копчето. Но наблюдателите имат своите версии. "Кремъл ще разчита на военната сила, когато види всички други възможности като изчерпани, както очевидно е бил случаят с Украйна", пише в свой анализ институтът "Карнеги". В същото време официални представители на Москва обвиняват НАТО, че заплашва границите на федерацията.

Всъщност въпреки че предприеха драстичната мярка да скъсат с пакта, в Русия се опасяват, че сега американският президент Джо

Байдън ще е с развързани ръце

за укрепването на силите на алианса в Европа като противовес на политиката на предшественика си Доналд Тръмп. Ексцентричният милиардер нарече останалите страни членки хрантутници на американския военен бюджет и заплаши да изтегли САЩ от пакта и така да доведе до разпада му. Москва се страхува да няма разполагане на военни бази или части близо до територията й. Но

най-много се тревожи от разширяването

на Северноатлантическия алианс на Изток – главно с Украйна и Грузия. Те са бивши съветски републики, които Кремъл смята все още за част от своята орбита на влияние. Ако влязат в блока, ще бъде голям удар за Москва, свикнала от годините на соца да бъде суперсила. При това някогашните й сателити ще започнат да се развиват по-бързо от Русия във военен и икономически план. Като в същото време са разположени на границите й.

Пактът пък все още вижда заплаха в ядрената и военната мощ на федерацията. Миналата пролет руски военни части организираха едно от най-големите учения на границата с Украйна и някои наблюдатели смятат това за много сериозна демонстрация.

Но към момента няма действия, които да поставят под въпрос европейската сигурност,

отбелязва "Ню Йорк Таймс". Тук има един тънък момент - за Русия е много по-лесно да вземе решения за струпване на военни части, отколкото за алианса, който трябва да координира проектопредложението между всички страни членки.

Решението за скъсване на отношенията има символно значение. Москва ще продължи своите дипломатически отношения с отделните страни от алианса и най-вече с Вашингтон. Оттеглянето на представителите на Русия и НАТО почти съвпадна с работно посещение на американския заместник държавен секретар Виктория Нюланд в руската столица.

Какво се крие зад дипломатическия скандал?

Според Брюксел 8-те представители са работели като шпиони под прикритие. Това съобщи генералният секретар на блока Йенс Столтенберг, позовавайки се на разузнавателна информация.

Де факто отношенията на Русия със Северноатлантическия пакт се влошиха през 2008 г. след конфликта в Грузия, а нещата придобиха още по-сериозни очертания през 2014 г., когато руски части се намесиха в Украйна, а Крим бе анексиран. Това се възприема като желание на Кремъл за експанзия в Източна Европа. А след предполагаемата намеса в изборите в САЩ през 2016 г. връзките отново зациклиха.

Решението слага точка на 19-годишното съществуване на Съвета НАТО-Русия. Първоначално заседанията му се провеждаха почти седмично, по-късно бяха намалени до десет срещи за четири години, а в края – двегодишна пауза. Последното заседание на Съвета се проведе на 5 юли 2019 г. По време на конфликта в Украйна през 2014 г. Русия започна реформа и модернизация на армията и това доведе до обвинения в агресия.

САЩ, а заедно с тях и НАТО ще сгрешат, ако приемат Кремъл като бивша суперсила - се отбелязва в анализ на центъра "Карнеги". След войната с Грузия през 2008 г., която разкри големи пропуски в способностите им, въоръжените сили на Русия претърпяха широкообхватна реформа, допълват наблюдателите. Според тях

военните способности на Русия са повече от достатъчни,

за да й позволят да доминира в постсъветския регион, който е съществен за нейната национална сигурност.

"Ядреният й арсенал, модернизиран с нови технологии извън съществуващата рамка за контрол на оръжията, е повече от достатъчен, за да възпира НАТО от атака срещу Русия. Трето, военните демонстрираха способността да проектират властта отвъд страната и да служат като инструмент на амбициите на Кремъл за глобален обхват и геополитическо влияние - пишат още анализаторите на "Карнеги". - Хибридният арсенал на Русия, подкрепен от конвенционалния и ядрената й способност, ще стане основният й инструмент, разгърнат срещу САЩ и съюзниците й в НАТО, а по този начин и основна заплаха за тяхната сигурност."

Според Москва, която отрича дипломатите й да са били шпиони, причината за изгонването им е в няколко натрупали се негативни събития за пакта. Руското издание "Аргументи и факти" пише, че САЩ са се провалили в опитите си

да тестват свръхзвукови оръжия,

докато съюзникът на Русия Китай беляза успех в същото начинание. Москва и Пекин проведоха съвместно военноморско учение, отбелязва агенция ТАСС. Киргизстан пък отказал да предостави територията си за американска военна база, допълва "Джерусалем пост". Руските медии припомнят, че лидерът на социалдемократите в Германия подкрепя руския проект "Северен поток-2" – нещо, което отвъд океана не се възприема с добро око.

Това е част от по-широкия контекст на срива между пакта и Москва.

В същото време в публичното пространство

в Русия се прокрадват и заплахи.

В. "Известия" съобщава за загриженост в страната си, че САЩ искат да използват въздушното пространство на Пакистан, допълвайки, че чужденците са "впечатлени" от прецизността на руските ракети "Искандер". Русия отбелязва, че американската противовъздушна отбрана е безсилна срещу тях, като в същото време изразява притеснение от вноса на противотанкови ракети "Джевлин" в Украйна.

"На 21 октомври беше съобщено, че шефовете на департаментите по отбрана на НАТО ще одобрят нов план да се противопоставят на теоретични атаки от страна на Русия в няколко посоки наведнъж", пише в. "Известия". Предполагат, че в тях влиза и Москва.

Пактът предприема и други стъпки. "НАТО ще приеме първата си стратегия по изкуствен интелект и ще основе иновационен фонд, който да инвестира 1 милиард долара за допълнителна сигурност на страните членки - заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг на конференция в централата в Брюксел. – Виждаме, че авторитарни режими работят за развитие на нови технологии – от изкуствен интелект до автономни системи."

Нови централи и тестови центрове ще се разположат и в Европа и Северна Америка

като част от инициативата. Стратегията ще интегрира анализ на данни, образна и киберсигурност. "Бъдещите конфликти няма да са само с куршуми и бомби, но с байтове и биг дата", добави Столтенберг.

Според него отношенията с Русия, която е най-близкият съсед на НАТО, са на най-ниското си ниво от времето на Студената война. "Няма начин да не можем да говорим с тях", допълни генералният секретар на пакта.

Засега нито една от двете страни не вижда светлина в тунела и възможност за частично възстановяване на доверието.