Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Светльо Витков в ролята на Иван Рилски. Отива ли му?

Най-скандалният рокаджия и пънкар е сменил жанра

Първият “Дебат за България” по БНТ беше голям купон, но малко ме разтревожи Светльо Витков. Това ли е новата мода в рока?

“…Ние сме страна, която е под влиянието на Америка… И ако някой не знае, че да управляваш, трябва да почукаш на трите врати – не само на Русия, но и на Америка и на Израел, и да ти отворят и да кажат “Да, окей, ставаш”, така че… на нас няма да ни позволят просто. А да си говорим какво искаме ние… трябва да се съобразяваме къде се намираме. Световните сили няма да ни позволят. Просто ще си купуваме ток от Франция…”

Аз очаквам от един скандален рокаджия да освети тъмнината с пламтящото си сърце и да разбие тишината с гръмовни строфи, а какво видях?

“Наведена главица остра сабя не я сече”.

Не мога да повярвам! Да е професор или грантоед – ще му отива. Но рокаджия на бабешките съвети? Ако дотам сме я докарали, заслужаваме да пукнем от студ още тази зима.

За мен рокаджията е бунтар като Прометей. Както е известно, този мит има много варианти. Основният е, че непослушният Титан дава на хората огъня, тоест знанието, а оттам нататък хората сами се оправят в живота и се доближават до боговете. Но има и вариант, според който Прометей дава на хората знанието кога и как ще умрат. В резултат те изпадат в депресия и по цял ден се търкалят в пещерите си. Като знам кога ще умра, защо изобщо да ставам от леглото?

Та така и с г-н Витков, напомня ми за втория Прометей.

От него чакаме призиви към бунт, но той ни казва да си траем, да не вярваме на нови и стари месии и да се уповаваме на себе си. Сякаш се е превърнал в св. Иван Рилски, първия български ескейпист.

Явно знаменитият ни рокаджия е приел вярата, че глобализацията е обективна тенденция и затова е неизбежна – точно както едно време беше неизбежен и комунизмът. Може да не ни харесва, но няма мърдане. Я сме се разбунтували, я са ни изритали и от ЕС, и от НАТО, право в лапите на Путин. България не е субект на съдбата си, тя е едно детско трупче в геополитическата канавка.

И ако глобализацията е обективна даденост, то и националната държава е осъдена на изчезване.

Стига с тези правителства, дайте цялата власт на фондациите (Вся власть советам).

Референдумите са враг на европейските ценности, мажоритарният вот убива светлото бъдеще, цялата демокрация е отживелица. Всеки мъж може да стане жена и обратното, а мястото на афганистанския народ е в Европа. Може да не ни харесва, но това е положението.

Но ако това е положението, то защо около нас другите народи си правят каквото си искат? Турция например е много по-стар член на НАТО, но това не й пречи да купува руските противовъздушни ракетни комплекси, да строи половин дузина руски атомни централи и да прокара “Турски поток” въпреки забраната на Чичо Сам.

Какво ли не направи Вашингтон, за да спре “Северен поток–2”, но газът вече тръгна.

Малката Унгария също прави каквото си ще, но Брюксел само скърца със зъби и заплашва. Новият бунтар е Полша – тя пък направо отхвърли върховенството на европейските закони. И какво от това? Как смятате, ще я изключат ли от ЕС? Абсурд. Без Полша и Унгария ЕС ще е като рокаджия без китара.

Добре, а ще им спрат ли поне помощите? Едва ли. Западноевропейските фирми извличат и от Полша, и от Унгария, а и от България поне 4-5 пъти повече, отколкото им дава западноевропейският данъкоплатец. Тъкмо обратното - забелязвате ли, че тъкмо хулиганите на ЕС получават много по-високи субсидии от България? Факт е, че което лястовиче най-силно пищи, то първо яде.

Вярно, България е поставена в едни геополитически рамки. Но тя не е окована върху скала. С кратки изключения, в цялата си тринайсетвековна история сме били васални на някоя империя, а днешните рамки са много по-широки откогато и да било.

Ние имаме правото на много повече свобода, отколкото съзнаваме и си позволяваме. Ние можехме спокойно да довършим АЕЦ “Белене” още преди 30 години, въпреки че лично Жан-Ив Кусто дойде да ни разубеждава. Можехме да прокараме “Южен поток”, въпреки че дойде сенаторът Макейн и скръцна със зъби на Орешарски.

Как прокарахме продължението на “Турски поток”?

Това е точно същият газопровод, само че доста по-дълъг. Спокойно можем да се защитим и от Зелената смърт, която днес ни налага Брюксел.

Проблемът не е в Брюксел, нито в рамките, които ни се налагат, а в наследственото ни търпение. Народът много добре знае какво иска, но елитът не го дава. Той не обръща внимание на референдумите. Той не дава мажоритарен вот, тъй като иска сам да си назначава депутатите. А евродепутатите, които изпращаме в Брюксел, не работят за България, а срещу нея.

И тъй като политическият ни елит е без корени в своя народ, без доверие и дори без парламент, той просто няма на какво да се опре в пазарлъците си с Брюксел, Вашингтон, Москва, Берлин, Анкара.

Той не е в състояние да се пребори за по-добра сделка. Я се е опънал, я са го шльопнали. Затова фондациите вече ни назначават партийните лидери, министрите, премиерите. Вижте им листите – грантоед до грантоеда. Е, как да спазарим по-добра зелена сделка?

Но да се върнем към глобализаторската религия, в плен на която е изпаднал единственият рокаджия сред политиците. Тъй като нормалните хора се плашат от постчовешкото бъдеще, тя им предложи по-човешки вариант - точно както преди 20 века апостол Павел започнал да покръства без обрязване.

Евангелието на тази нова църква е “Какво да се прави. Живот с упадъка на Европа” от Давид Енгелс. Вдъхновена от подпалването на “Нотр Дам дьо Пари”, тази книга в момента шества из Европа като Комунистическия манифест преди 150 години, а вече е преведена и на български. Тя със сигурност хипнотизира всички консервативни нативисти. Но в каква кошара ги вкарва?

Упадъкът на държавата е неизбежен, нека й обърнем гръб, да избягаме от града и сами да си отглеждаме храната на село. Да се уповаваме на себе си, както препоръчва и г-н Витков.

Но аз не го критикувам, а обратното – възхищавам се на неговата иконоборческа енергия и и затова се опитвам да му помогна. У нас има два вида избиратели – едни са примирени, други - не. Ако г-н Витков иска да се хареса на примирените, давам му литература, от която може да почерпи много по-убедителни лафове.

Но ако иска да е велик рокаджия и да се бори с чалгата, аз съм пас. В тази игра той държи всички карти.