Данни в САЩ показват, че те могат да увредят мозъка или да нанесат психологически травми

Лекари доказват, че микровълните влияят на нервната система

Вероятно са били прилагани за дезориентиране или нарушаване на моделите на поведение

Ако вълните са с по-висока мощност, това е много по-добър метод за наблюдение от традиционните

Когато Джеймс Лин, професор в Университета на Илинойс, прочете първите доклади за мистериозните звуци и симптоми в Хавана, той веднага заподозря, че са замесени микровълни. Твърденията му се основават не само на теоретични изследвания, но и на опит от първо лице. Преди десетилетия той чува именно тези звуци.

Според него документирани случаи за този синдром

има още през Втората световна война

Тогава хора съобщавали, че чуват странни звуци, когато близък радар бил включен и изпращал микровълни в небето.

През 1961 г. в доклад на д-р Алън Фрей се твърди, че звуците са причинени от микровълни, взаимодействащи с нервната система, което води до термина “дефект на Фрей”. Но точните причини и последиците остават неясни.

През 70-те години на миналия век проф. Джеймс Лин решава да проведе експерименти по темата във Вашингтонския университет и да доразвие теорията на д-р Фрей. Той седнал на дървен стол в малка стая, облицована с абсорбиращи материали, с антена, насочена към тила му. В ръката си държал превключвател на светлината. Отвън негов колега

изпращал импулси от микровълни

през антената на произволни интервали. Ако професор Лин чуел звук, трябвало да сигнализира.

“Един импулс звучеше, като цип или щракащ пръст. Поредица от импулси като чуруликане на птица - обяснява проф. Лин. - Осъзнах, че те бяха произведени в главата ми, а не бяха звукови вълни, идващи отвън.”

Професор Лин установил, че енергията се абсорбира от меката мозъчна тъкан и се превръща във вълна под налягане, движеща се в главата, което се интерпретира от мозъка като звук. Това се случва, когато микровълните с висока мощност се генерират като импулси, а не са в непрекъсната форма с ниска мощност, както е в съвременните микровълнови фурни или в други устройства.

Ученият внимавал много с експериментите и силата на микровълните, за да не увреди мозъка си.

През 1978 г. той установява, че не е единственият, който изследва тези лъчения. След своя статия по въпроса получава необичайна покана от група учени, с които да обсъди постиженията си. Оказало се, че и те са провеждали свои собствени експерименти.

Професорът си спомня, че по време на Студената война науката била във фокуса на интензивното съперничество между суперсилите. Дори области като

контрол на ума били изследвани

заради опасения, че другите страни ще получат предимство. Експериментите включвали и облъчване с микровълни.

“Беше ми показан съветският подход в Центъра за научни изследвания в град Пущино, близо до Москва - разказва проф. Лин. - Те имаха много сложна, много добре оборудвана лаборатория. Но техният експеримент беше по-груб от моя. Поставяха субекта в барабан със солена морска вода с изпъкнала глава. По този начин микровълните директно се "изстрелват" в мозъка. Учените бяха единодушни, че микровълните взаимодействат с нервната система.”

Междувременно обаче американските шпиони следили внимателно съветските изследвания. В доклад от 1976 г. на Агенцията за отбранително разузнаване на САЩ е документирано, че агентите не са намерили доказателства за микровълнови оръжия в Комунистическия блок, но са научили за експерименти, при които

микровълните пулсирали в гърлото на жабите,

“докато сърцето им не спре”.

Докладът също така разкрива, че САЩ са загрижени, че съветските микровълни могат да се използват за увреждане на мозъчната функция или за предизвикване на звуци за психологически ефект.

“Тяхното изследване на вътрешното звуково възприятие има голям потенциал за развитие в система за дезориентиране или нарушаване на моделите на поведение на военния или дипломатическия персонал”, пише още в доклада.

И докато професор Лин беше в Пущино, друга група американци също се тревожат, че са

атакувани със звуково оръжие

Според архивите 10-етажното посолство на САЩ в Москва дълго време е било подложено на активен лъч микровълни на ниско ниво. Тогава случаят става известен като “Московския сигнал”. Въпреки това в продължение на години повечето от служителите не подозират нищо.

Лъчът идвал от антена на балкона на близкия съветски апартамент и поразявал най-вече горните етажи на посолството, където бил кабинетът на посланика и се извършвала секретната работа. Съществуването му било тайна, строго пазена от всички.

През 1974 г. новият посланик Уолтър Стоесел обаче заплашва, че ще подаде оставка, освен ако не бъде казано на всички служители в сградата. Това предизвиква известна паника.

На следващата година самият Стоесел се разболява - очите му започват да кървят, а това се смятало за един от симптомите при силно облъчване с подобна енергия.

Разсекретен телефонен разговор от 1975 г. между държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър и съветския посланик във Вашингтон показва, че състоянието на Стоесел се свързвало с

въздействие от микровълнови печки

Това обаче било запазено в тайна.

“Сигурен съм, че СССР е имал други намерения, освен да ни навредят - казва Джак Матлок, висш служител в посолството на САЩ в Москва. - Те изпревариха САЩ в технологиите за наблюдение и една от теориите беше, че те активират собствените си устройства за слушане, скрити в сградата, или улавят информация чрез микровълни, удрящи американски електронни устройства. Целта всъщност беше да се развали американското оборудване на покрива на посолството, използвано за прехващане на съветските комуникации в Москва.”

Днес една от теориите е, че Хаванският синдром включва много по-целенасочен метод за извършване на наблюдение с микровълни с по-висока мощност. Бивш служител на британското разузнаване заяви, че микровълните могат да се използват за

"осветяване" на електронните устройства,

за извличане на сигнали или за идентифициране и проследяване. Други предполагат, че дадено устройство може да е било лошо проектирано или повредено и да е причинило физическа реакция при някои хора.