Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Чудото да победиш рака, да се покриеш с олимпийска слава и да спасиш дете

Копиехвъргачката Мария Андрейчик чу най-страшната диагноза, но не се даде на болестта и завоюва сребърен медал на игрите в Токио

Полякинята продаде отличието, за да финансира лечението на 8-месечно бебе

В Рио де Жанейро останалите звезди в дисциплината сякаш не я брояха за жива. Самото й класиране за олимпийските игри беше отчетено като истински подвиг и никой не очакваше повече от младата полякиня. По време на квалификациите в хвърлянето на копие тя се озъби на конкуренцията и на целия свят, хвърляйки на 67,11 м, което беше нов национален рекорд на Полша. Далеч по-опитните й съпернички за първи път видяха заплаха в лицето на 20-годишната Мария Андрейчик, но малко не й достигна да развали сметките на големите имена и тя остана на престижното четвърто място.

Толкова млада и талантлива, усетила атмосферата на голямото състезание, от полякинята се искаше само и единствено да върви към върха. И тя тръгна смело нагоре, но още в началото на нейното пътешествие дойдоха и проблемите. Първо беше дребна неприятност, после дойде истинският ужас от битката с най-коварната болест. Мария излезе победител от тези премеждия, за да се окичи най-сетне с олимпийски медал. Който веднага след това продаде, за да спаси детски живот. Струпаха се много събития, така че е по-добре да започнем от самото начало.

Мария Андрейчик е родена в полския град Сейни, недалеч от границата с Литва. В ученическите си години тя е истински влюбена във волейбола, но така и не успява да постигне някакви успехи с топка в ръка. Майка й я праща да се пробва в леката атлетика, а треньорът Карл Сикорски започва да й разкрива тънкостите в хвърлянето на копие. През 2014 г. Мария заема пето място на световното първенство за юноши в Юджийн (САЩ), а година по-късно е първа на европейското първенство в Швеция. Следва труден скок при професионалистите, където добрите резултати се редуват с провали, но полякинята все пак успява да се класира за игрите в Рио де Жанейро и както вече стана дума, хвърля бомбата с четвъртото си място.

Големите очаквания към нея обаче се сблъскват с жестоката реалност. За да се яви на олимпийския стадион в Рио, Мария пренебрегва хроничната болка в раменете и малко след края на игрите лекарите й казват, че е длъжна да се подложи на операция, ако не иска да остане инвалид за цял живот. Хирургическата намеса е успешна, но талантливата копиехвъргачка пропуска целия следващ сезон. Завръщането й през 2018 г. също не е особено успешно.

"Започнах да се явявам на състезания, но болката в рамото така и не си отиваше. Състезавах се на много ниско ниво, но това не ме притесняваше особено. Винаги съм знаела, че за да се издигнеш нависоко, трябва да се оттласнеш от твърдата основа на дъното. Сякаш нещата започваха да се подреждат и тогава дойде нощното главоболие, а с него и една изцяло нова страница в моя живот", разказва Андрейчик. Тя отново трябва да мине през няколко лекарски кабинета, но този път диагнозата е много по-страшна – рак на костите. Остеосаркомът се е развил в синусите й и затруднява нормалното дишане, откъдето идва и главоболието.

“Бях шокирана. Всеки е шокиран, когато чуе подобна диагноза. На следващия ден новините бяха съвсем малко по-добри. Лекарите ме увериха, че ракът не се е разпространил и не се налага химиотерапия. Оперираха ме, борих се, надявам се да съм го победила", казва простичко Мария през 2019 г., когато изненадващо се връща на пистата. И го прави изненадващо добре.

На европейското първенство в Бидгошч тя хвърля копието на 63,39 м и заема второто място. А после неприятностите отново чукат на вратата.

Първо травмата в лакътя, а после и сериозната контузия на ахилесовото сухожилие. Но човек, победил рака, се смее в лицето на подобни дребни премеждия.

Андрейчик се възползва по най-добрия начин от отлагането на олимпиадата, за да оздравее и да върне силите в краката и ръцете си.

После идва и страховитият опит от 71,40 м на състезанието за Европейската купа в Сплит. Отдавна никой не беше хвърлял толкова надалеч. Та този опит беше само с 88 см по-слаб от легендарния световен рекорд на чехкинята Барбара Шпотакова, постигнат през 2008 г.

Постижението очевидно вдъхна необходимата увереност на Мария Андрейчик и на олимпиадата в Токио тя най-сетне взима това, за което се е борила със зъби и нокти. Заради ковид мерките е принудена сама да си вземе от табличката сребърния медал и да си го сложи на врата, но това по никакъв начин не отнема от щастието й. По време на посрещането й на родна земя журналистите я питат дали е помислила къде да си закачи медала и тя с усмивка отвръща, че е редно да заеме най-централното място в дома й. Плановете й се променят мълниеносно, когато се явява ново предизвикателство. Този път не тя, а 8-месечно бебе се нуждае от помощ, за да порасне и да се превърне в добър човек.

Новороденият Милош страда от порок на сърцето и трябва да се подложи на скъпоструваща операция в САЩ. Без да му мисли много-много, Мария предлага на търг медала си, за да помогне. Верига супермаркети плаща 100 хил. евро, а след това обявява, че ще покрие цялото лечение на Милош. И ще върне медала на Мария. Тя все пак ще го закачи на стената у дома и ще си го гледа, за да си припомня колко много преживя, докато най-накрая покани щастието в живота си.