Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Герд Мюлер - Бомбардировача, който смаза Империята на злото

Истинска голова машина, той порази Кремъл право в сърцето

Застъпва се за правата на футболнитею съпруги, но плаща жестока цена, като се пристрастява към алкохола

6 години се бори мъжки с алцхаймер, но последните 15 дни отказа да се храни

Тези дни на 75-годишна възраст си отиде Der Bomber – Машината за голове с над 700 попадения Герд Мюлер. Той ще остане завинаги в историята като човека, който пръв убива вярата, че социализмът е раят на спортистите и именно там се коват великите спортни победи.

1972 г., в разгара на Студената война, на Европейското по футбол се очертават двама сигурни фаворити, разделени от Желязната завеса - СССР и Западна Германия.

За да демонстрират, че макар да са

идеологически противници,

в спорта те могат да са партньори, двете страни се договарят между четвъртфинала и полуфинала да изиграят един приятелски мач. До този момент момчетата под благия поглед на Леонид Брежнев се справят блестящо.

Така на 26 май 1972 г. на Олимпийския стадион в Мюнхен се изправят един срещу друг руснаците в червени фланелки с надпис СССР и западногерманците в бели.

Нападателят на немците Герд Мюлер е в стихията си. Както казват съотборниците му, той винаги е на точното място, в точното време, а вкарването на голове сякаш е в кръвта му.

Той дълго обстрелва вратата на противника без успех, но това е достатъчно, за да обърка напълно и да дезориентира съветския отбор. След което със светкавични майсторски изпълнения нанизва във вратата им 4 гола. Руснаците не могат да повярват, Мюлер е толкова техничен, че на тях не им остава нищо друго освен да броят попаденията му във вратата.

Германецът както винаги играе с настроение, със самочувствие, решителен е и не се колебае нито за миг да нанася точните удари. Снайперист номер едно, както го наричат колегите му.

На съветския тим е дадена възможността да отбележи един почетен гол.

Така с убито самочувствие, смазани от "машината" Мюлер, руснаците отиват на финал – за беда там отново ще се срещнат със Западна Германия и срещу тях отново ще е Der Bomber.

Руснаците нямат много варианти и настояват големият футболен спектакъл да се проведе на неутрална територия - Брюксел.

Лидерът на СССР Леонид Брежнев е съкрушен. Съветите тъкмо стават световна сила в спорта – това е партийната директива. Спортистите не могат да отстъпват, защото трябва да докажат, че

социализмът е по-добрата система,

осигуряваща всичко необходимо за "Здрав дух в здраво тяло", и да подкрепят смешната идеологема: "Съветският болен, най-здравият болен".

В това смутно време, само 9 години след като светът е бил на ръба на ядрена война с Карибската криза, се появява Герд Мюлер, който изобщо не се интересува от партийните повели на Кремъл. Той е снайперист и има една мишена – вратата на противника.

Благодарение на това Германия отново печели срещу СССР със съкрушителното 3:0. Две от попаденията отново са на Кошмара на Съветите – Герд Мюлер.

Рухва мечтата на Кремъл да докаже, че и във футбола превъзхожда Запада, и виновникът за всичко е Бомбардировачът. Самият той признава, че не играе красив и атрактивен футбол, а се стреми към ефективност. Но в резултатността му има някаква необяснима

магия, приковаваща вниманието

– дали това е невероятната скорост, резките движения, с които изненадва, честите и светкавични атаки, точният прицел или находчивото надхитряне на противника в търсене на подходящото място за атака, едва ли някой може да каже. Важното е, че Мюлер остава завинаги в историята като футболиста, който почти сам побеждава Империята на злото. Разбира се, около него са колоси като Франц Бекенбауер и Нетцер, но без острието си те едва ли биха имали подобни резултати.

Може би едно от най-точните описания на Мюлер е дадено в книгата "Блестящият оранжев: Невротичният гений на немския футбол". В нея авторът Дейвид Уинърър отбелязва: "Мюлер беше нисък, приклекнал, не беше особено бърз. Не отговаряше на конвенционалната идея за велик футболист, но имаше смъртоносно ускорение на къси разстояния, забележителна въздушна игра и необичайни инстинкти за отбелязване на голове.

Късите му крака му даваха нисък център на тежестта, така че той можеше да се обръща бързо и с перфектен баланс в пространствата и със скорости, които биха накарали други играчи да паднат. Той също имаше едно характерно умение да вкарва голове в ситуации с малка вероятност за успех."

Благодарение на изключителното ускорение и внезапните промени в темпото той успява да заобиколи защитниците и да стреля срещу безпомощните вратари. Според Бекенбауер скоростта, която той развива, е абсолютно необичайна: "Темпото му беше невероятно. На тренировки съм играл срещу него и никога не съм имал шанс".

Кайзера е впечатлен от още едно умение на Мюлер – да се прави на глупав и да заблуждава противника.

"Наблюдавах го и си казвах: Не може да е чак толкова наивен, защо прави това за втори път? И точно с това винаги успяваше, никой не очакваше", обяснява елегантният защитник и легендарен капитан на "Байерн Мюнхен".

"Исках да отбележа,

това

беше всичко

– скромничи Мюлер. - Основното беше, че топката преминава над линията."

През 1974 г., въпреки че той е златното момче на Западна Германия, благодарение на когото е спечелено и Световното първенство по футбол, той е възмутен от някои шокиращи неправди. Мюлер влиза в тежък конфликт с Германската футболна асоциация, защото

след Световното е организиран купон

по случай победата. На него съпругите на официалните лица са допуснати, а жените на играчите – не. Мюлер е огорчен. Той е категоричен пред асоциацията, че това е абсурд. Недоволен е и от скромните възнаграждения за футболистите.

Затова през 1979 г. напуска Европа, за да сключи атрактивен договор с "Форт Лодърдейл" във Флорида и най-накрая да има повече време за съпругата си Уши и дъщеря им Никол.

Западна Германия скърби. В 62 мача за страната си той е отбелязал 68 гола. На клубно ниво равносметката е още по-впечатляваща. От 1964 до 1979 г. Мюлер изиграва 528 мача за "Байерн" и се разписва 469 пъти във вратата на противниковите отбори.

Едва ли има награда във футбола, която да не е спечелил – от Златната топка, през Златния крак до Европейската златна обувка и Златната обувка на Световното през 1970 г., топголмайстор на ФИФА и много други.

Макар да се усмихва пред камерите, че във Флорида всичко му харесва, особено времето, което винаги е хубаво, нещо в Мюлер се е пречупило. Той е оставил любимия "Байерн Мюнхен", съотборниците си, с които са истински приятели, и изключителните национали на Западна Германия заради своя протест за справедливост.

В САЩ нивото на футбола е такова,

че по никакъв начин не може да се сравнява с това, на което борбеният Мюлер е свикнал. Останалите му съотборници са на светлинни години от него, а с Джордж Бест той изобщо не се разбира. Мюлер е защитил правото на съпругите да са равностойни, казал е, че парите в Германия за футболистите са смешни, но страда, защото е далеч от всичко. В САЩ Мюлер вече има достатъчно средства и може да си позволи да инвестира в ресторант, но това е фатално. Под претекст да развива успешен бизнес,

той все по-често

се застоява

в заведението

и все по-често посяга към чашката.

Истински късмет е, че е ежедневно поддържа контакт с приятелите си Бекенбауер и Ули Хьонес, които бързо разбират, че той се нуждае спешно от помощ. Те лобират пред ръководството Мюлер спешно да бъде върнат в Германия, да премине лечение в клиника за зависимости и след това да бъде поканен като треньор на младежите на "Байерн".

Завърнал се в родината си, Мюлер отново е в свои води и там сякаш всичко му помага да излезе от депресията и да победи зависимостта си. Излекуван напълно, той се връща в "Байерн", където името му е легенда – той е човекът, който изстрелва отбора по върховете на европейския клубен футбол.

Неслучайно Кайзера често казва, че тимът никога не би бил това, което е днес, без Герд Мюлер. Именно като наставник на младежите

Мюлер се

запознава с Карл

Хайнц Румениге

По-късно феноменалният футболист разказва как е треперел от страх и вълнение преди срещата си с величието Мюлер.

"Обърнах се към него с "г-н Мюлер", а той ме прекъсна и каза: Аз съм Герд! Сега сме в един отбор!"

Румениге никога няма да забрави как Мюлер му подава ръка и го изгражда като един от колосите на отбора.

"Герд е един от най-великите световни футболисти за всички времена – казва Румениге. - Без неговите голове "Байерн Мюнхен" и германският футбол нямаше да бъдат това, което са днес. Вероятно никога няма да има други голмайстори като Герд, но въпреки всичките си успехи той винаги беше много скромен и сдържан, което особено ме впечатли.

Той беше фантастичен съотборник и приятел. Герд винаги ще се радва на място в семейството на "Байерн". След като приключи футболната си кариера, той

пренесе опита си като треньор на младежите

в клуба, като помогна да израснат световните шампиони Филип Лам, Бастиан Швайнщайгер и Томас Мюлер и ние също сме му благодарни за това."

Щастлив, легендарният футболист е в стихията си, но през 2015 г. се сблъсква с ново, още по-тежко предизвикателство след алкохола. Той е диагностициран с алцхаймер.

Настанен е в най-добрата клиника и съпругата му е неотлъчно до него. Казва, че е била щастлива във всеки миг, в който той отваря очи.

Последните дни преди да почине той отказва да се храни.

Така си отива Der Bomber, който завинаги ще остане в историята.

"Убеден съм, че хората ще продължат да говорят за него и след сто години - каза в края на 2020 г. приятелят му Бекенбауер. - В моите очи той е най-важният играч в историята на "Байерн". Благодарение на неговите голове

клубът достигна международно ниво,

където е и днес." За Карл-Хайнц Румениге Мюлер е "най-добрият централен нападател на всички времена".

"Нападател, какъвто никога няма да видим в съвременния футбол", смята и Йоахим Лоу.