Любо Дилов: Не знам грешен ли беше този живот, или праведен. Но много беше смешен!

Интелектуалецът хулиган дори като политик бе ироничен първо към себе си, после към целия свят. В лекотата на перото му нямаше злоба, а много цвят и усещането за социално време Когато се изправя