Нападенията стават все по-жестоки - повечето са пред свидетели и през деня

Разстрели, бомби, отвличания и изтезания до смърт. За изминалата 2020 г. 50 журналисти из целия свят са убити заради работата си, сочат докладите на международни организации. Според тях екзекуциите са запазили високия си ръст от 2019 г. Най-често задържани след тях са нападателите, но поръчителите остават на свобода.

Какви са причините за бруталните атаки?

Според "Репортери без граници" повечето убийства стават, защото представителите на медиите работят по теми, свързани с корупцията или организираната престъпност. Други загиват, докато отразяват демонстрации в родните си страни. Франс прес отбелязва, че седем от всеки десет журналисти са били нападнати в държави, в които не се води война.

Неправителствени организации съобщават, че с всяка година атаките стават все по-брутални. Все по-често "обидените" предпочитат да ликвидират репортерите, вместо да ги заплашват. От известно време насам се наблюдават и т.нар. публични екзекуции без значение в кой час на денонощието.

В

черната

статистика

вече влизат и имената на репортери, които десетки пъти са подавали жалби до службите, но защита така и не им е осигурена. Не са рядкост и случаите, в които журналисти назовават конкретното име на поръчителя си много преди да бъдат екзекутирани. Той обаче не е арестуван, тъй като властите не съумяват да го открият навреме.

И до момента най-опасните страни за медиите са Мексико, Ирак, Афганистан, Индия и Пакистан.

В по-малки държави като България също нарасна броят на нападенията над репортери, което ни отреди последното място по свобода на медиите в ЕС в класацията на "Репортери без граници". В нея ние заемаме 111-о място, като на 110-о е Гвинея, а на 112-о място - Непал. Това всъщност е и второто най-лошо класиране за страната ни след 2016 г., когато тя е на 113-о място. За щастие, в България няма случай на убит журналист, но за сметка на това не липсват жестоки посегателства и сплашвания. Последното бе през март 2020 г., когато бе нападнат главният редактор на вестник "168 часа" Слави Ангелов. Извършителите на престъплението бяха задържани и в момента са подсъдими. За да установят какви са предизвикателствата пред един журналист като Слави Ангелов, разкривал прийомите на мафията и опасните й връзки с властта, френският тв канал "Арте" и "Ал Джазира" изпратиха в София свои екипи през последните два месеца.

Сред бруталните случаи на нападнати журналисти у нас е и този на Анна Заркова, която през 1998 г. беше залята с киселина на спирка в столичния кв. "Младост". Срещу физическия извършител обаче така не бяха събрани необходимите за присъда доказателства.

Жестоко пребит пред блока, в който живее, година по-късно беше и репортерът от в. "Капитал" Алексей Лазаров. Журналистът бе нападнат от трима маскирани мъже с метални пръти с шипове и бухалки. Неофициално се говореше, че побоят е

поръчан от

известен политик,

който днес не е между живите. По този случай обаче властите не успяха да стигнат дори и до физическите извършители.

През февруари 2000 година бе запалена колата на колегата на Лазаров Момчил Милев, но и при него разследването се оказа в задънена улица. Жертва на покушение стана и журналистът Васил Иванов. Вратата на апартамента му бе взривена през 2006 г.

Най-брутално бе покушението срещу главния редактор на сайта за новини Frognews.bg Огнян Стефанов. През 2008 г. трима души с маски счупиха краката и ръцете му. Той бе приет в болница в критично състояние. За Стефанов, който се появи в списъците като човек на Държавна сигурност, се знаеше, че прави един от първите анонимни сайтове, в които фалшивите новини, доносите и истината за службите и политиците, се оплитаха. Никой в МВР не направи опит да завърши случая "Опасните" до край, но разследването на побоя в заведение на съдружника на Огнян Стефан - покойния днес Младен Мутафчийски, се превърна в поредното, което не отбеляза напредък.