Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Благодаря ти, капитане, за всичко!

Ариго Саки веднъж каза, че футболът е най-важното от всички маловажни неща.
Надали по по-добър начин би могла да се определи и дефинира тази велика игра.
Но, за да би могла тази магия да функционира, има нужда от специални хора на терена.
Вчера Хърватска игра много важен мач срещу Шотландия, както се казва във футбола “на живот и смърт”, за преминаване към следващата фаза на турнира.
След големия успех на световното в Русия, а именно второ място, хърватският отбор потъна в посредствеността, редувайки слаби игри една след друга.
На полувремето е 1-1 и нещата изглеждат доста непредсказуеми, но в 62-та минута се случва нещо, което обръща мача и тотално променя ситуацията на терена, както и изхода на мача. Перишич нахлува по фланга, подава към Петкович, който технично задържа топката в наказателното поле, връща я назад към Ковачич, който, вместо да стреля, подава успоредна топка към Лука Модрич. Без подготовка, външен фалц с десен крак, точно там, където вратаря не може да реагира, а само да проследи с поглед, топката се забива в мрежата.
Майсторско отиграване, на един изключителен футболист и лидер, а каквото и да напиша за Лука, все ще е малко.
Роден в едно малко село до Задар, по време на войната в Бивша Югославия, заедно със семейството му стават бежанци и отиват да живеят в Задар.
След нова започва да тренира в местния футболен отбор, а когато става на 15 е забелязан от скаутите на Динамо Загреб, където и почва футболната му приказка. След това знаем всички. Тотнъм, Реал Мадрид и 15 години в националния отбор на Хърватска.
Живеем във времената на промяната, модерното и различното, а и футболът не е изключение от това правило.
Футболистите вече повече обръщат внимание на външния си вид, на живота извън футбола и всичко, което той им осигурява, на социалните мрежи, на интервютата. Обобщено, всичко вече е бизнес.
Трудно ми е да се примиря с това нещо, дали заради факта, че остарявам и съм прекалено носталгичен, не знам, но знам, че футболният свят има нужда от такива като Лука Модрич. Без значение, че е хърватин и аз най-вероятно съм и субективен, но смятам, че всеки един човек, обичащ футбола като игра и емоция ще се съгласи с мен.
Скромен, здраво стъпил на земята, уважаващ противника, лидер, капитан, … магьосник на терена.
Много от журналистите и медиите предсказваха, че срещу Шотландия ще бъде последния му мач за националния отбор, но той показа, че макар и на 35, играе най-добрия футбол в живота си.
Със сигурност, скоро ще дойде и края на тази страхотна футболна кариера, а футболът като цяло ще загуби много, но до тогава… ще мечтая, ще се радвам, ще плача от щастие и от тъга…
Благодаря ти капитане за всичко!