Как тройният агент Шпетер по чудо избягва разстрела
Мистериозната шпионска афера "Шпетер" носи името на български евреин от София - член на БКП. Хенрих Натан Шпетер, или Хелето, както го наричат приятелите му, е роден през 1921 г. в София. Завършил френски колеж и знаел четири езика - руски, френски, английски и немски, след войната той е нает като преводач в съветската мисия към Съюзническата контролна комисия.
Макар някои да твърдят, че
бил разочарован
от политиката
на съпартийците си, изглежда водещият мотив да се заеме с шпионаж са били парите. Самият той въпреки декларираните си леви убеждения е израснал в заможна еврейска фамилия. Едва ли случайно и в годините около залавянето му се пуска популярният по време на соца виц за евреина, член на партизански отряд, когото изпратили в село с куфар с позиви, а той се върнал с куфар, пълен с пари.
Всъщност още през 1946 г. от съветското МВД в българската ДС започват да постъпват сигнали, че от България към тайните служби на САЩ изтича строго поверителна информация за Съветската военна мисия. Но тогава явно никой не е успял
да открие “къртицата”
и случаят позаглъхва. Младото и неопитно комунистическо разузнаване у нас се вижда в чудо, защото, от една страна, не смее да души около представителите на Съветски съюз, а от друга - трябва да има резултати.
След четвърт век, през декември 1972 г., КГБ отново подава тревожен сигнал до българския си филиал - каквито официално са нашите тайни служби. Този път те са засекли, че в Центъра за икономическо развитие на ООН - ЮНИДО, чието седалище е в Ню Йорк, се извършва шпионска дейност, насочена срещу СССР и социалистическите страни. Разузнаването на НРБ е поставена пред проста задача - съществувало ли е лице, което навремето да е работило в Съветската контролна комисия и към 1972 г. да е свързано с ООН. Проучванията сочат недвусмислено - човекът е научен сътрудник от БАН
с “безупречно” минало
и се казва Хенрих Натан Шпетер. Той е бил член на РМС и по времето, когато младежката организация е в нелегалност, Шпетер поддържа тесен контакт с нейното ръководство и е личен приятел със Зизи Шекерджийски - брат на убития в престрелка през август 1944 г. известен партизанин Емил Шекерджийски.
Неслучайно след комунистическия преврат биографията му го прави желан член на БКП. А преди да постъпи на новата си работа в Дирекцията по печата, е
вербуван от ДС
Тогава задачата му е да донася на нашето контраразузнаване информация за поведението на американските и английските офицери, които са имали контакти със Съветската военна мисия.
Именно тези задачи обаче поставят Шпетер в уникална ситуация. Още през 1946 г. българският евреин попада в мрежата на Ричард Луис Сийгъл, американски офицер от Бюрото за стратегически операции, предшественик на създаденото през 1947 г. от президента Хари Труман ЦРУ. Сийгъл, който също е от еврейски произход, дава на Шпетер да подпише декларация за сътрудничество и получава агентурното име "Ендрю". За дейността си получава солидни суми в долари, а сведенията предава направо във вилата на американското посолство край София. Информацията, която осигурява, е свързана със Съветската мисия и за български обекти, от които се интересуват САЩ.
През 1947 г. Шпетер завършва право и после полага адвокатския си стаж. След това е назначен за редактор в отдел "Чужда кореспонденция" при Дирекция на печата към БТА.
По-късно работи и в радио "София", а през 1960 г.
спечелва конкурс за научен сътрудник
в икономическия институт на БАН. Накрая, през 1965 г., благодарение на добрите си връзки той успява да се измъкне от България и започва работа в Центъра за икономическо развитие на ООН.
В началото на 1972 г. по своя инициатива Шпетер се свързва със секретаря на израелското посолство Мордехай Пас, който по това време е постоянен представител на Израел в ООН. На 21 април 1972 г. Шпетер е вербуван от Пас - този път под агентурния псевдоним "Михаел", да работи и за израелското разузнаване.
Впоследствие пътува тайно за Израел, където е обучаван от израелския разузнавач Бен Арад, подписва официална декларация за сътрудничество и получава ново агентурно име - "Филип".
За Тел Авив Шпетер е ценен с информацията, която дава за икономическото състояние на арабските страни, както и с плановете за сътрудничество на соцстраните с държавите от Близкия изток.Точно тогава обаче по заповед от КГБ го погва и нашата ДС. В операцията са включени стотици агенти.
На 11 октомври 1973 г., когато Шпетер се връща от Виена в София, на границата започва предварително подготвена митническа проверка на автомобила му. Открити са секретни материали и много поверителни доклади, които органите изземват. Малко след това самият Шпетер е арестуван и затворен в килиите на следствието. Разликата от около месец е била необходима, за да може първо да бъде изхвърлен от редовете на БКП, тъй като в онези години съдът няма право да съди действителни членове на партията държава.
В продължение на половин година старателно се подготвя наказателен процес, който обхваща 11 тома с повече от 5000 страници. Накрая Софийският градски съд се произнася: "Признава Хенрих Натан Шпетер от София, 53-годишен, евреин, български гражданин, бивш член на БКП, за виновен, че за времето от 1972 г. до 12 ноември 1973 г. се е поставил в услуга на израелското разузнаване, като по негови задачи е събирал с цел да му предаде събраните с такава цел икономически, политически и други сведения, които представляват държавна тайна... На основание чл. 23 от НК... по съвокупност определя едно общо наказание:
Смърт чрез разстрелване
и конфискация в полза на държавата на цялото му имущество".
Отчаяният Шпетер обжалва присъдата пред Върховния съд, но резултатът е същият. Години по-късно в своите записки шпионинът описва драмата си.
"Събитията в живота на човек могат да бъдат по-увлекателни от роман. Наистина никой не би повярвал, че това, което ми се случи преди 30 г., не е измислена история, а реални събития", пише Хенрих Шпетер през 2004 г.
"Аз преживях такава неочаквана и внезапна промяна на съдбата през 1974 г. Тогава бях арестуван от българските агенти и тикнат в тъмна килия на ДС в София. Бях разследван и обвинен в шпионаж. При екстремни обстоятелства бях принуден да подпиша фалшиви самопризнания и без никакви доказателства бях изправен на съд, обвинен и осъден на смърт от Софийския градски съд през юни 1974 г. Обвиненията срещу мен бяха без основание, а самият процес бе огромна липса на правосъдие", припомня си Шпетер.
След процеса той бил преместен от затвора на ДС, където бил разпитван с месеци, в Централния софийски затвор. След като Върховният съд потвърдил присъдата, бил върнат отново в затвора, за да чака екзекуцията си. "Чувствах се самотен и изолиран от външния свят, сякаш бях изгубен в един от кръговете на Дантевия ад с познатия надпис "Надежда всяка оставете", споделя Шпетер за тези мрачни дни.
Но събитията отново вземат неочакван обрат. Вместо за оня свят на
“вечния”
евреин Шпетер
му е отредено да замине за свободния свят. В един от тези дни на мъчително очакване пазачът внезапно отворил вратата на килията и му заповядал да вземе цивилните си дрехи.
"Надзирателят неочаквано ме извика и ми заповяда да вървя към управата на затвора - пише Шпетер. - Бях изненадан да видя двамата от Държавна сигурност, които ме разпитваха - полковниците К. и Л. Те ме чакаха с усмихнати лица. Казаха, че искат да ми помогнат и че бих могъл да бъда изпратен в Израел. За тази цел трябваше да подпиша писмо до леля си там, в което да изразя желание да я посетя. Поколебах се за миг. Не знаех какво да мисля за този внезапен акт на снизходителност от страна на моите инквизитори. Но те ме предупредиха, че ако не напиша текста, продиктуван от тях, няма
надежда да избегна екзекуцията
Понеже нямах никакъв друг избор, се подчиних на заповедта", споделя Шпетер.
След това той бил отведен обратно в килията. На следващия ден храната се подобрила. Според съкилийниците му това било "добър" знак, защото подобна чест не се оказвала дори на осъдените преди разстрела.
И наистина най-неочаквано двамата полковници го извеждат от килията и го закарват на летището. Първоначално пристигнал в Източен Берлин, откъдето офицер от Щази го поел, за да го отведе с метрото до Западен Берлин. Там видял група хора. Сред тях бил негов братовчед от Тел Авив. Той го представил на израелския консул в Бон. Консулът му връчил нов израелски паспорт и му пожелал късмет. След като останали една нощ в хотел, на другата сутрин той и братовчед му
отлетели за Тел Авив
Едва по-късно разбрал, че това е станало в резултат на намеса на израелското правителство и световна кампания в негова защита. Първоначално за делото в София като наблюдател пристига представител на "Амнести Интернешънъл", но това изобщо не трогва властта и смъртното наказание е потвърдено.
Когато израелските вестници пишат, че имат информация, че смъртното наказание все още не е изпълнено, се вдига още по-голям шум. В защита на Шпетер се обявява и Международната лига за правата на човека, както и негови колеги от ООН, които лично правят постъпки пред българската делегация в световната организация. Шпионският скандал получава още по-голяма гласност в световната преса и за живота на българския евреин се застъпва дори Хенри Кисинджър, държавният секретар на САЩ в онези години.
Накрая под натиска на световното обществено мнение Шпетер тихомълком е освободен.Желязната
цензура в НРБ
обаче предпочита хората да го смятат за разстрелян. Много години по-късно, когато тайната на освобождаването му повече не може да бъде пазена, с пропагандна цел у нас се пуска слух, че е разменен срещу "важен" съветски разузнавач. Но конкретни факти и имена за подобна размяна и до ден днешен липсват.
В спомените си Шпетер също никога не признава шпионската си дейност. Нещо повече - той казва, че през дългите години работа в различни правителствени офиси и изследователски институти в България, а по-късно - и докато работел в ООН, нямал достъп до никаква конфиденциална информация или материали, които са държавна тайна.
"Като член на секцията "Икономически проблеми на капитализма" в Института по икономика към БАН получих задача да наблюдавам западната преса и икономическа литература. Имах задължението да пиша доклади и да проучвам публикациите на Европейската икономическа комисия и други организации на ООН, но никога не се занимавах с иконономическите проблеми на България или други източноевропейски страни", заявява отново Шпетер.
Но до самия край историята на "скитника евреин" си остава абсурдна. На 24 ноември 1992 г., три години след формалното настъпване на демокрацията у нас, "възкръсналият" Шпетер подава молба до Върховния съд да бъде помилван съгласно Закона за амнистията. Прошението се основава на факта, че присъдата му навремето е издадена въз основа на изтръгнати
с нечовешко насилие
"самопризнания".
След като най-висшето ни съдилище се занимава подробно с несъществени за искането проблеми от рода на "бил ли е офицер от ДС" Шпетер, или само обикновен сътрудник, накрая отсъжда "влязлата в сила смъртна присъда се потвърждава". Така, явно за да се сложи финален акорд в абсурдната му история, на 26 март 1993 г. Шпетер на практика е осъден повторно на смърт, и то в условията на вече отменено смъртно наказание у нас. През 2009 г. Хенрих Шпетер умира в Тел Авив, този път наистина, като до края на живота си така и не успява да изпълни горещото си желание - да види родината отново.Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория