Преди няколко години бях в Свищов и реших да отида в къщата на Алеко.

За мен Щастливеца е най-великият писател, който се е раждал по нашите земи. „Бай Ганьо“ е единствената книга, която ме е карала да се треса от смях и да се вцепенявам от ужас.

Наред с личните вещи на Алеко и сестрите му, в музея се пази един потресаващ експонат – една стъкленица съхранява сърцето на Щастливеца, пронизано от куршума. Зловеща черна дупка зее в сърцето на гения. Стоях пред тая страшна гледка и се питах „Защо?“ „Какъв е смисълът?“

Оттогава често си спомням за това пронизано сърце.

И си мисля, че България е страната на простреляните Щастливци.

*От фейсбук