Опитът ми в театъра ме е научил, че представленията или се получават, или не се получават.

Много са причините едно представление да не се получи.

А още повече са факторите, за да се получи. Трябва да съвпаднат много неща – добър текст, вдъхновен режисьор, всеотдайни актьори, сърцата публика. Но това е само видимата част на театралния процес. Зад нея трябва да стои една добре работеща машина от осветители, озвучители, сценични работници, гардеробиери, гримьори – всички те, мотивирани от добър мениджър.

Ако един от тези елементи липсва, представлението се проваля.

Ако обаче всички са на мястото си, става ЧУДО.

И чудото снощи стана! Премиерата на „Любовни истории“ в Габрово беше истински празник – видях го по лицата на зрителите.

Аз просто седях в салона и гледах… И се опитвах да задържа мига, да запомня всеки един момент, защото такива моменти се случват рядко. И осмислят целият този огромен труд и талант на толкова много хора, който стои зад спектакъла.

Мога да кажа само едно – БЛАГОДАРЯ. Благодаря на моя добър приятел, режисьора Златомир Молдовански за чудесната работа и неизчерпаемата му фантазия. На актьорите – Таня Йоргова, Поля Йорданова, Найден Банчевски и Анатолий Ставрев за вдъхновената игра. Те не играеха, те летяха.

Благодаря на директора Петко Койчев, който е създал в театъра такава атмосфера за работа, че просто да ти е кеф.

Благодаря на габровската публика за това, че прие с отворени сърца това представление и му даде криле.

Заради такива моменти си заслужава да се живее.

*От фейсбук!