Над съзнанието се издевателства повече от година, много сложно е човек да вземе самостоятелно решение, казва психологът Моника Балаян

- Г-жо Балаян, как си обяснявате първоначалния отказ от ваксиниране до опашките и психозата, че няма достатъчно ваксини?

- Страх - или се ваксинираш, или... В момента няма значение кой какво иска, всичко остава на заден план. В тази ситуация тези, които не са искали ваксина, сега вярват, че искат и че това е спасението.

- Внезапното желание за ваксинация дали няма нещо общо с решението на Гърция да въведе ваксинационни паспорти?

- Забележете какво става - създава се дефицит, транслира се страх, а на този фон времето се затопля и човек иска да почива на море. Задейства се механизмът "Всички го правят и аз трябва да го направя". Или "Аха, еди-кой си се ваксинира и ще пътува това лято,

а аз ще съм

си вкъщи.

Защо другите ще се забавляват, а аз ще седя затворен?" Вече не само Гърция, с която българите са свикнали, а много други държави въвеждат свои правила за ваксинирани и преболедували.

Много е сложно в такова общество човек да вземе наистина самостоятелно решение. Самата среда в момента много силно влияе на хората и с това донякъде се свързва рязката промяна в мнението.

Но всичко това се развива на фона на продължаваща несигурност, защото човек дори да се ваксинира, той няма никакви гаранции. Никой не знае пандемията още колко ще продължи, как ще се развие, какви нови щамове ще се появят и т.н.

Така част от хората, които не са искали да се ваксинират първоначално, а сега искат, си мислят, че вземат

доброволно решение,

но то всъщност не е доброволно. Просто човек изкусно е подтикван да вземе това решение, защото няма избор.

- Как така?

- Този страх, който се насажда повече от година и който буквално разбива психиката. Хората в един момент стигат до етапа, когато си казват, че ще направят всичко само и само повече да не се плашат от този коронавирус. Само за да спре това измъчване с постоянния страх. Тоест, страхът от самия страх при някои вече е по-голям, отколкото страхът от ваксината.

Има още един момент. Сега всички са като в "плаващи пясъци" и искат някаква гаранция. Някои смятат, че тя ще дойде с ваксината. Затова отначало не искат да се ваксинират, но пък искат да пътуват, да излизат и тази ситуация да приключи.

- Тоест смяната на мнението е подсъзнателен механизъм?

- Да, много хора искат да правят неща, които досега бяха невъзможни и в момента смятат, че ваксината ще им осигури желания живот. Да не забравяме, че препаратите се появиха точно когато времето се затопля и всеки иска да планира почивките си. Има и още нещо,

страхът продължи прекалено дълго

и всеки иска да излезе от този дискомфорт, всеки иска да приключи. Психическият дискомфорт вървеше ръка за ръка с физическия. Членовете на семействата спряха да се виждат, не могат да правят каквото искат, тук сработва друга мотивация.

Това бе издевателство над съзнанието. Най-големият кошмар е да те държат в неизвестност. Ако беше казано в началото, че ще продължи дълго - примерно година, две, тогава всеки щеше да си направи съответната настройка.

Ако пандемията приключи по-рано, още по-добре, но психиката щеше да спокойна.

Това е принцип при работата с групи. Когато разказваш какво предстои, психиката се успокоява, но когато обявиш "след 2 седмици ще е по-добре, след 1 месец локдаунът ще приключи" и това удължаване няма край? Сега от всички посоки се транслира, че

единственото спасение

са ваксините и съвсем логично все повече хора искат да се ваксинират, за да приключи тази ситуация веднъж завинаги. Проблемът е, че никой не знае дали наистина ще стане така.

Искрено се надявам, че ваксините ще оправдаят надеждите и всичко ще приключи.