Археолози са на път да разбулят вековната мистерия с изчезването на 117-те първи заселници в Северна Америка

През 1587 г. 117 английски заселници достигат до Новия свят и основават първата колония на остров Роаноук в днешния щат Северна Каролина, но загадъчно изчезват. Съдбата на колонистите се превръща в една от най-трайните мистерии не само в американската, а и в световната история.

През 16-и век мореплавателят Уолтър Рали очарова Елизабет І с откритията си в Новия свят. На специална аудиенция пред придворните той показва на кралицата чудеса, с които се е сдобил в Уингандакоа - новото си имение отвъд океана. Удостоен с рицарско звание, сър Рали демонстрира на възхитената публика странни непознати плодове и зеленчуци, тютюн за пушене, както и двама автентични коренни жители.

Но докато се стигне до височайшия прием, има дълга предистория. Сър Хъмфри Гилбърт (1539-1583) e първият англичанин, получил официално разрешение за основаване на колония в Северна Америка - на остров Нюфаундленд. Организираната от него през 1578 г. експедиция обаче е атакувана от испански кораби, претърпява тежки загуби и е принудена да се върне в Англия, без да постигне целта си. Втората експедиция на Гилбърт тръгва през 1583 г., но след като пристигнали, бъдещите колонисти решават, че климатът на острова е твърде суров и повечето от членовете на експедицията напускат Гилбърт, като под негово разпореждане остават само два малки кораба. Принуден отново да се откаже, Гилбърт загива при буря на връщане в Европа.

Бизнесът му обаче е продължен от неговия полубрат Уолтър Рали (ок. 1552 - 1618 г.), който с хората си достига остров Роаноук в днешна Северна Каролина през 1585 г.

При първата среща с европейците местните индианци надали вик "Win-gan-da-koa!" изразявайки изненадата си от необичайния вид на пришълците. Както често се случва в историята, когато се завръщат в Англия, капитаните на корабите Амадас и Барлоу съобщили, че са открили страната "Уингандакоа". Веднага след това обаче по обясними причини новоoткритите земи са прекръстени на Вирджиния (Дева) – име, с което се прославя целомъдрието на неомъжената английска кралица. Снабден със средства, още същата година Рали изпраща 7 кораба, командвани от братовчед му сър Ричард Гренвил, които да търсят злато и да подпомогнат основаването на трайно поселище.

Рали насочва вниманието си към брега на Северна Каролина, защото той е на пътя на Гълфстрийм, по който испанските галеони прекарват злато и сребро от Мексико и Перу. След краткото му посещение Роаноук е описан като "земя, пълна с културни растения, дивеч и приветливи индианци - нов Едем."

И въпреки че отново не се стига до успешно поселение, испанският търговски кораб, който Гренвил откарва в Англия като плячка, е натоварен с достатъчно съкровища, за да направи цялата експедиция до Роаноук печеливша и по този начин да предизвика възхищение в двора на кралица Елизабет към усилията за колонизация.

Явно войниците, които са изпратени, макар да противодействат успешно на враждебните племена и да строят укрепления, се оказват неподходящи за постоянни колонисти.

Затова през 1587 г. за първи път е изпратена нова експедиция - не от военни, а от цивилни кандидати за заселници в Новия свят. Повечето от тях са лондончани от средната класа, които може би са очаквали да станат джентълмени. Туземците Мантео и Тоуей също се присъeдиняват към тях, но този път групата включва жени и деца.

Новите преселници са водени от Джон Уайт, който вече има опит като художник в експедицията на Гренвил. С намерението да основе постоянно селище, той взел дори дъщеря си Елинор и зет си Ананиъс Дейр, а внучката му, кръстена на новата си родина Вирджиния, станала първото европейско дете, родено в Северна Америка.

С неохота Уайт нарежда на заселниците, водени от него, да се установят в изоставения от войниците град на остров Роаноук. Там по заповед на Рали на 13 август 1587 г. приятелски настроеният индианец Мантео е провъзгласен за "лорд на Роаноук и Дасамункепеук".

На 18 август се ражда Вирджиния Дейр, но щастливият дядо няма време да се порадва на внучката си, оставя семейството на дъщеря си и още 115 колонисти и едва няколко дни след кръщенето на бебето отплава обратно за Англия. Целта му е да ускори плановете за колонизация, като спешно докара провизии на новите заселници от родината им.

Тази задача обаче се оказва много трудна. След нелеко пътуване Уайт се завръща в Англия на 5 ноември 1587 г. По това време до Лондон са стигнали сведения за готвещата се за атака Испанска армада и кралица Елизабет забранява на всеки способен кораб да напуска Англия, за да вземе участие в предстоящата решителна битка.

Защо спасителните експедиции не успяват да открият първите заселници в Северна америка, четете в новия брой на сп. "Космос"