Преди година и половина – в оная светла епоха, в която светът още не беше загубил напълно разума си, в онези щастливи времена, когато все още не бяхме принудени да крием лицата си зад нелепи маски – аз се запознах с един забележителен млад човек.

Той се казва Златомир Молдовански и въпреки че е в началото на 30-те си години, вече е натрупал доста опит като актьор по театралните сцени на Съединените щати и Канада.

Златомир се свърза с мен, прояви интерес към театралните ми текстове и ми предложи да работим заедно. Запознахме се, говорихме дълго за професионалните си пътища и аз с радост установих, че имаме сходни виждания за работата в театъра, за природата на актьорската професия и за целите на едно театрално представление.

Вдъхновяващо е, когато човек намира съмишленици. Започнахме да подготвяме спектакъл по една моя пиеса, която Златомир преведе на английски с намерението да я постави в Чикаго с американски актьори.

Малко след това светът изтрещя, театрите затвориха и работата спря.

Но когато човек иска да работи, винаги намира начин.

Появи се възможност да направим спектакъл по пиесата ми „Любовни истории“ на сцената на габровския театър.

Театърът в Габрово е страхотен. Директорът Петко Койчев е енергичен и неуморен човек и в театъра кипи ентусиазирана работа и се правят хубави представления, въпреки идиотската ситуация, в която живеем.

Отидох на първата репетиция и останах очарован от актьорите – Поля, Таня, Найден и Анатолий. Усетих в тях оня театрален дух, който винаги съм искал да видя на сцената, оная радост от играта, от възможността да бъдеш друг и да вълнуваш публиката.

Аз съм скептичен човек, винаги изпитвам съмнения и колебания във всяко едно начинание, но този път бях сигурен – тези актьори под режисурата на Златомир, няма начин да не успеят.

И ето че сега сме в навечерието на премиерата – на 28 февруари и на 4 март „Любовните истории“ ще се срещнат за пръв път с публиката си на сцената на габровския театър.

Вълнувам се много. Стискам палци на Поля, Таня, Найден, Анатолий и Златомир.

И не се съмнявам в успеха им.

На добър час!