МАЛКА ИСТОРИЯ ЗА ЕДИН ГОЛЯМ АВТОР

В България писателите, които пишат хумор, се смятат за несериозни автори. И може би така е по-добре. Като гледам кои са сериозните, предпочитам да не съм в тяхната компания.

Счита се, че да разсмиваш хората е лесно.

Уверявам ви – не е.

Много по-трудно е да разсмееш някого, отколкото да го разплачеш.

Има един човек, който преди 35 години ми показа красотата на хумора.

Той се казва Марин Крусев и през 80-те издаде една малка, светла книжка, наречена „Ясна мъгла“.

Тя беше отпечатана в малък тираж (големите тиражи бяха запазени за партийните свирачи, които се състезаваха кой ще целуне по-страстно задника на Живков, и винаги успяваха да надминат себе си в тая чутовна надпревара)

Марин Крусев беше изтикан в периферията на литературния живот. Веднъж на два-три месеца му пускаха някое малко текстче на страниците на вестник „Стършел“, който беше орган на ЦК на БКП и се занимаваше с далеч по-важни теми – да осмива гнилия американски капитализъм и да рисува Чичо Сам с дебела пура, пиян от кока-кола. Мозъците от „Стършел“ бяха сигурни, че кока-кола е високоалкохолна напитка, несъвместима със социалистическия морал.

Но Марин Крусев някак успя да издаде „Ясна мъгла“(вероятно цензорите не са я разбрали) и тази книга взриви блатото на социалистическите литературни тъпаци.

До мен „Ясна мъгла“ достигна преснимана, на хвърчащи страници.

Никога не съм се смял толкова. Препрочитах я стотици пъти. И всеки път ми беше смешна. Знам я почти наизуст.

Много се надявах, че свободата на словото, която получихме през 1989, ще даде тласък на смеха, на ироничното отношение към света, на сатира без комплекси. Надявах се, че ще се появят и други автори като Марин Крусев, които ще видят в хумора възможност за свобода.

Не се случи.

Сегашният български хумор общо-взето се развива в две посоки: по-възрастните хумористи пишат за цените на тока и парното, за домашната ракия и за панелни чичовци с плетени жилетки. Не е особено смешно, но такъв живот водят, завалиите.

Младите хумористи пък пишат как са се запознали във фейсбук с хубаво момиче, срещнали се и то не им пуснало. Не е особено смешно, но такъв живот водят, завалиите.

Никога не съм срещал на живо г-н Крусев. Доколкото знам, живее във Велико Търново и се занимава с издателска дейност.

Но преди няколко години получих по пощата малко колетче с новото издание на „Ясна мъгла“. Развълнуван, отворих книжката и в нея имаше автограф от автора, с едно изречение, което е лично и няма да споделя. То е само за мен.

Разказвам ви всичко това, защото г-н Марин Крусев, без да знае, стана мой учител и моя мярка във всичко, което пиша.

Бог да го благослови!

*От фейсбук!