Комунистите подписват документ, за да го махнат от театъра, но фен на таланта му настоява да остане

Последните му две пиеси не стигат до сцената и това го съсипва

Искат му сценарий по произведения на Никола Вапцаров, а той вади стихосбирката му и казва: Ето го!

Непримирим, бунтар, конфликтен, потаен. Човек не от този свят. Неразбран. Такъв беше легендарният по времето на комунизма театрален режисьор Ставри Карамфилов и такъв си отиде. Само на 64 г. изгуби битката с рака. Но докрая не се предаде.

Той притежаваше необясним талант, придружен с неописуема взискателност. Перфекционист, създаващ много тревоги на най-близките си хора.

“Труден човек беше - споделя пред "168 часа" Борислав Владиков, един от най-близките приятели на Ставри, бивш директор на Благоевградския драматичен театър. - Но беше личност, голям човек. Между нас имаше огромно уважение.

При него нямаше задкулисие,

винаги казваше всичко в очите на хората.”

Съвместната работа на Владиков и Карамфилов започва през 1984 г. Ставри е млад режисьор, завършил актьорско майсторство и режисура. Първоначално се пробвал като актьор, имал талант, но се отказал. Привличала го работата зад кулисите, зад кадър.

Бързо се доказва като най-яркото име от своето поколение театрални режисьори.

“Когато дойдоха да ме ръкоположат за директор на театъра, от централното управление ме попитаха в прав текст: “Владиков, какво ще правите със Ставри Карамфилов, към когото има много лоши настроения от страна на ръководството на театъра?” - спомня си той. - Поисках да разбера защо хората в театъра имат такова отношение към него. Почти всички членове на администрацията, партията, комсомолските и профсъюзните ръководства, творческия състав и другите служби заявиха, че той е много талантлив, но е своеобразен, труден характер има. Изготвиха документ, в който всички лидери се подписаха, че

искат неговото преместване или освобождаване.”

Тежката и последна дума за съдбата на Ставри е в ръцете на Владиков. Той отсича, че предпочита да работи с талантлив, но труден човек,

отколкото с бездарен, но послушен режисьор

“Бях посетил негов спектакъл със студенти и видях неговия мащаб на мислене - посочва бившият директор. - Това ми даде основание да му повярвам. Така започна съвместната ни работа. Много трудни моменти и конфликтни ситуации сме имали, но доверието ми в неговия характер и възможности да пресътворява този свят ми даде основание да застана зад него и да го защитавам по всякакъв начин. Доказателство за това бяха неговите спектакли. Те се превръщаха в своеобразен празник. Една голяма част от театрална София идваше да гледа представленията му и да черпи опит. Всички знаеха, че той е взискателен и строг, но това се дължеше на неговото възпитание, висока култура и способността му да прави друг тип театър, какъвто ние тогава не познавахме. Ставри беше неудобен за посредствените, беше непримирим.”

Иновативен, с оригинални идеи, с многомащабно мислене, с многопластови решения в театралния изказ. Това прави Ставри Карамфилов едно от значимите имена в историята на българския театър.

В Благоевград дебютира със спектакъла “Вишнева градина” на А. Чехов, който е изключително модерен, но първоначално не се възприема добре от комунистическата власт.

“Аз играех една от главните роли в пиесата - споделя пред "168 часа" актьорът Огнян Спиров. - Не се е възприело добре, мога да го кажа в кавички, защото времето не позволяваше

да се прави по-разчупен театър

и публиката тогава, в края на 70-те, беше закостеняла и приемаше изкуството в условията на социалистическия реализъм. Самата постановка беше особена. Почеркът на спектакъла беше много модерен и смея да кажа, че и сега никой не би могъл да го постигне въпреки иновациите. Ставри беше наистина талантлив, разбираше много добре от литература, беше следвал филология. Той носеше спектакъла в себе си. Неговата слабост беше в това, че

срещаше трудности с актьорите на терен

Искаше сериозна, задълбочена работа. Най-големият конфликт в подготовката на “Вишнева градина” беше, че той държеше на сцената да се изгради голям прозорец, между който да се стича вода през целия спектакъл. Получи се, но ни коства много нерви.”

Когато показват постановката пред публика, тя предизвиква истински фурор. Именно затова режисьорът бил високо ценен въпреки трудния си характер.

“Ставри смущаваше всички,

които са посредствени и бездарни - допълва Борислав Владиков. - Той искаше дисциплина, на която понякога трудно се устояваше. Когато обаче идваше последният резултат, излизахме на сцената и салонът беше препълнен с публика, тогава разбирахме защо са били тези нерви. Ставри беше личност, която нямаше равнопоставеност, нямаше подобие на неговия характер. Трябваше правилно да бъдат разчетени неговите мисли и чувства.”

Бившият директор на Благоевградския театър и Ставри Карамфилов откриват млада, талантлива актриса, която става един от най-близките хора на режисьора.

"Бяха гледали спектакъл на Юлия Огнянова, в който участвах - спомня си пред "168 часа" Биляна Дилкова. - Дойдоха при мен и Ставри ме попита дали искам да отида в Благоевград и да изиграя Лора в "Нирвана". Това бяха две мои мечти, които се сбъднаха едновременно. Исках тази роля, желаех да работя и с този режисьор. Първо обаче влязох да играя в "Антигона". С това представление трябваше да гостуваме в София. Интересът беше толкова голям, че останахме цяла седмица."

Пиесата наистина била направена по невиждан до този момент начин. Това се потвърждава и от журналиста Георги Тошев, който, когато разбра за кончината на режисьора, сподели: "Ставри Карамфилов. Режисьор.

Чудак. Нестройна душа. Талант

Разказвач на истории. Естет. Не беше комформист. Отиде си, търсейки! Светъл път! Благодаря за "Антигона"! Никой не я показа като теб. Ще я помня!"

"Бях чула, че е много конфликтен и че трудно се работи със Ставри - разказва Дилкова. - Дълго време, след като вече работех с него, се чудех какво става и как така няма спорове. Той просто изискваше. Беше изключително елегантен, възпитан, все едно че не е от този свят. Когато станеше въпрос за същинската работа по спектакъла обаче, ставаше остър, изискващ, минаваше границите. Докато работехме по "Нирвана", всичко беше наред, но започнаха представленията и дълго време Ставри не ни прощаваше нищо. Знаеше какво можем на репетициите, но не можеше да се примири с факта, че всеки спектакъл е различен и невинаги ние показвахме най-доброто.

Търсеше максимализма, но

не всеки беше готов да го поеме

Това беше проблемът му в общуването.

"Нирвана" имаше много отзиви в пресата тогава. Представлението получи висока оценка. 13 години не спираше да е на сцената, а това за извънстоличен театър беше нещо голямо."

Ценността на спектаклите на Ставри Карамфилов била, че са предназначени за всякаква публика. Още по-важното било, че те служели като учебник за младите режисьри.

Именно такава била пиесата му за 70-годишния юбилей на Никола Вапцаров.

"Имахме художествен съвет с всички лидери, на който Ставри трябваше да покаже готов сценарий. Работеше по него от година - спомня си Огнян Спиров. - Бяха се дали пари от партията. Когато му поискаха сценария, той извади стихосбирката на Вапцаров и каза: "Това е!" Всички се възмутиха и го определиха за пълен провал. Шефът на културата в Благоевград обаче се застъпи за него пред партийните лидери и така Карамфилов успя.

Съживи всяко стихотворение

със страхотно въображение. Публиката онемя."

Неоценен и неразбран, Ставри Карамфилов решава да замине за Ню Йорк през 2000 г. 14 г. по-късно се прибира отново в България и започва трескаво да подготвя пиесата "Хамлет", с която да бъде открит ежегодният театрален фестивал в Благоевград. Спектакълът обаче не стига до сцената заради редица конфликти. Всичко се разпада, актьорите не издържат на напрежението.

Няколко години по-късно Ставри отново се опитва да направи друг спектакъл - "Евангелия по Никола", но и той не вижда бял свят.

Това подтиква Карамфилов да се затвори в себе си, а когато му пожелават да осъществи проектите си, той отсича: "О, това няма да стане. Минало му е времето..."

Въпреки че бил със силен характер, физически здрав, нещо у него се пречупило. Преди няколко месеца

по ръцете му се появили странни рани,

но той ги обяснявал с ремонтни дейности. Лекар обаче установил, че това е рак на кожата в напреднал стадий. Било твърде късно да се вземат мерки. Легендарният режисьор почина на 28 януари неразбран.

Вероятно на небесната театрална сцена ще покаже своите постановки “Хамлет” и “Евангелие по Никола”.