Оцелелите след лагерите на смъртта и наследниците им трябва да получат отнети картини, бижута и дори запорираните банкови сметки

Преди броени дни Люксембург подписа историческо споразумение

Март 1941 г. От Франция към Германия потегля товарен вагон със стотици сандъци, чието съдържание се пази в пълна тайна. Въоръжени нацисти охраняват пратката, така че тя да достигне непокътната до целта. В продължение на три години, до юни 1944 г., вагоните ще станат 137, а сандъците в тях - общо 4174.

Какво очаква фюрерът?

Редки бижута, скъпоценни камъни, картини на едни от най-талантливите художници, вещи с нумизматична стойност, скулптури и статуетки. Близо 22 хил. произведения на изкуството. По официални данни само от живеещите във Франция нацистите крадат над 100 хил. творби. От всички окупирани страни плячката ще достигне 650 хил. вещи.

Това, което Третият райх конфискува от eврeйcки кoлeкциoнeри, а и не само, не може да бъде оценено с точност. За жалост, голяма част от тези предмети изчезват безвъзвратно. Според проучвания по време на Втората световна война фашистите изземват насилствено 20% oт eврoпeйcкoтo изкуcтвo.

Съдбата на част от произведенията се превръща в една от най-големите световни загадки. Пример за това е Кехлибарената стая от Екатерининския дворец, смятана за осмото чудо на света. Нейното местонахождение не е ясно и до днес.

Според проф. Майкъл Базилер от университета “Чапман” от всички откраднати произведения приблизително 100 хил. остават скрити в частни и публични колекции.

Има ли шанс те да бъдат върнати на истинските им собственици?

Само преди броени дни Люксембург подписа историческо споразумение със Световната еврейска организация да започне реституция. Договорката беше сключена точно на 27 януари - Международния ден за възпоминание на Холокоста.

И до днес се разпространяват легенди за тайните подземия, в които Хитлер е прибирал най-скъпоценната плячка. Едно от тях е открито през 1945 г. в рудника “Кайзеррод” в района на Меркерс-Кизелбах, Тюрингия. Съкровищата, извадени от тунелите тогава, били cъбрaни в 11 750 caндъкa.

През същата година е установено и друго скривалище в Aлт Aуcзee. По време на операцията били намерени цeннocти зa oкoлo 10 милиaрдa мaрки.

Да се каже с точност какъв е броят на предметите, които са били собственост на евреи, е прекалено сложно. Със сигурност процентът е изключително голям.

Колко време обаче ще отнеме да им бъде върнато откраднатото имущество, ако се докаже, че е било тяхно?

В Германия, Австрия, Франция, Холандия и Англия например, където нацистите са разграбвали наред, няма произведение на изкуството сложено в музей, за което да не се водят изключително дълги проучвания. За специалистите отнема немалко време да установят произхода, собствеността му и други фактори. След като всички тези изследвания са направени, те се представят пред комисия, която трябва да даде конкретни препоръки. Тогава служител преценява каква трябва да бъде съдбата на предмета. Окончателното решение все пак взема съдът. Често процесът отнема години.

В момента за някои от скъпоценните вещи собствениците дори са наели частни детективи, които да ги търсят.

За други, чието местонахождение е ясно, се разразяват ожесточени спорове. Един от тях е за цигулка, изработена от прочутия лютиер Джузепе Гуарнери през XVIII век в Кремона, Италия. Неин собственик е търговецът Феликс Хилдесхаймер, който се сдобива с инструмента през 1938 г. Купува го от магазин в Щутгарт. Поради еврейския си произход обаче Хилдесхаймер е принуден да продаде дома си и останалата си собственост. Задължават го нацистките закони за расите и постановлението на скандалния "данък за Райха".

На 1 август 1939 г., след като не получава виза за бягство в Австралия, Хилдесхаймер се самоубива. Съпругата му е изпратена в лагер в Южна Франция. Накрая все пак успява да избяга. За щастие, скъпоценната цигулка не изчезва като много други предмети. През 1974 г. тя попада в ръцете на цигуларката Софи Хагеман от Нюрнберг. След смъртта й през 2010 г. инструментът става собственост на фондацията на Франц Хофман и Софи Хагеман. Да се установи собствеността обаче, отнема време.

Информацията в оцелелите документи през годините е оскъдна и съществуват доказателства единствено за покупката през 1974 г. По-задълбочените изследвания все пак стигат до извода, че Хилдесхаймер е последният й собственик.

През 2015 г. е призована Консултативната комисия по връщането на културни ценности, иззети в резултат на нацистко преследване. Година по-късно експертите препоръчват цигулката да остане във фондацията, но нейните представители трябва да заплатят на наследниците на Хилдесхаймер 120 хил. долара като компенсация.