Държавният глава на Нигерия открадна милиарди долари, но умря, преди да похарчи плячката си. Това разкритие направи миналата седмица пред Би Би Си швейцарският адвокат Енрико Монфрини - човекът, нает от сегашните власти да върне парите.

Генерал Сани Абача става президент на Нигерия след държавен преврат през ноември 1993 г. Преди това е участвал в гражданската война , както и в още два военни заговора срещу управляващите в най-многолюдната африканска държава.

Според изнесената информация, когато взема властта, бившият диктатор

се отдава на брутален грабеж

и убийства. Още предварителното разследване от ноември 1998 г. установява, че откраднатите средства са над 1,5 млрд. долара. Един от методите, използвани за натрупването на огромното богатство, бил особено нагъл. Абача нареждал на свой съветник да му поиска пари за неясен проблем със сигурността. След това подписвал искането, което служителят му занасял в централната банка и оттам вземал парите в брой, откъдето те отпътували за къщата на Абача направо с камиони. Към това се прибавят и безброй възлагания на държавни поръчки на приятели на силно завишени цени, като прибирал разликата за себе си. Освен това нигерийският диктатор вземал и баснословни такси от чуждестранни компании, които имали интерес да работят в страната.

Това продължава около три години, когато Абача умира внезапно на 8 юни 1998 г. на 54 години. И до момента не е ясно дали е

претърпял инфаркт, или е отровен,

тъй като не е имало аутопсия, казва личният му лекар пред Би Би Си. Според неофициална информация е възможно той да е бил отровен по време на разгулна нощ с две индийски проститутки. Така Абача почина, преди да похарчи откраднатите милиарди, а няколко банкови реквизита послужиха за улики къде са скрити парите му.

Но намирането на заграбените средства се оказа относително бързо в сравнение с връщането им в Нигерия.

След пет години са възстановени 508 млн. долара, намерени в многобройните швейцарски банкови сметки на семейство Абача, които са изпратени в Нигерия между 2005 и 2007 г. До 2018 г. сумата, която Швейцария е върнала в Нигерия, е достигнала над 1 млрд. долара. Но според адвоката с други страни е имало по-големи проблеми. "Лихтенщайн например беше катастрофа. Истински кошмар", казва той пред Би Би Си. През юни 2014 г. Лихтенщайн в крайна сметка изпраща на Нигерия 277 млн. долара.

Шест години по-късно, през май 2020 г., 308 млн. долара, държани в сметки, базирани на остров Джърси в Ламанша, също са преведени на правителството в Абуджа. Това стана едва след като нигерийските власти се съгласиха, че парите ще бъдат използвани специално за финансиране на строителството на втория мост на Нигер, скоростната магистрала Лагос - Ибадан и пътя Абуджа - Кано.

Монфрини очаква някои държави тепърва да върнат плячката - 30 млн. долара, които според него са във Великобритания, заедно със 144 млн. долара във Франция и още 18 млн. долара в Джърси. До момента работата му е осигурила реституцията на малко повече от 2,4 млрд. долара. По мнението на Монфрини тази сума отговаря на голяма част от натрупаното незаконно богатство въпреки приписваните почти двойно повече откраднати пари от диктатора. Или с други думи, както пише Монфрини в книгата си "Възстановяване на откраднати активи": "Свършихме работата".

В материално отношение обаче заграбеното от ген. Абача не е много, особено на фона на други диктатори дори в собствената му родина. Например натрупаното състояние от неговия предшественик ген. Ибрахим Бабангида, който управлява от 1985 до 1993 г. начело на военен кабинет, се оценява на 22,7 млрд. долара. Според публикации той притежава 65% от Fruitex International Limited в Лондон и дял от 24% в телекомуникационния гигант Globacom.

Класическото определение на думата "диктатура" е управление, неограничено от каквито и да било закони. При нея обикновено

липсва система за контрол и баланс,

в резултат на което властта се концентрира в ръцете на малцина или дори само на едно лице. Но въпреки че може да не ги видите на кориците на финансовите списания, някои от най-лошите диктатори в историята са били и едни от най-богатите хора в света.

Понякога, особено когато се дават за пример страни от Азия, се прокрадва идеята, че диктатурата може да доведе до стабилизиране на икономиката и дори до сериозно нарастване на благосъстоянието на населението.

Според всеобщата представа хората на върха в недемократичните държави имат мания за величие и обикновено са изолирани от реалността, защитени от своето богатство, мощ и лоялен антураж от подкупени политици и въоръжени сили. Без никакви ограничения надутото его и мегаломанията ги карат да строят гигантски паметници, пищни имения и дворци, статуи на самите себе си, както и да се поглезят в бани от чисто злато, частни самолети, парк с ултрамодерни автомобили и други екстравагантности без притеснение от факта, че населението живее в крайна бедност и гладува до смърт.

Но според ново изследване на Мартйе Феердестейн и Мерел Харийван от Амстердамския университет, направено през 2020 г., едноличните лидери в крайна сметка винаги използват натрупаното богатство, за да увеличат дълголетието на режима си. С това изследователите обясняват и цялата история на диктатурите, в които босът, семейството му и неговите приятели натрупват огромни богатства, докато останалото население на страната се бори за оцеляване.

За да останат на власт, диктаторите трябва да се справят със заплахи, произтичащи от две различни посоки:

масите и управляващия елит, се казва в изследването. За целите на проучването холандските изследователи са разгледали казуса с режима на Пол Бия в Камерун, но истината е, че в много африкански страни продължават да управляват еднолични лидери с подобни характеристики, чието лично богатство е по-голямо от държавния бюджет. Анголският несменяем президент Жозе Едуарду душ Сантуш, обявен за Човек на годината през 2014 г. от списание Africa World, е водеща фигура в това отношение.

Като лидер на МПЛА - Партия на труда той ръководи бившата португалска колония цели 38 години - от 1979 до 2017 г.

Благодарение на добрите приходи от петрол през 2012 г. държавният бюджет нараства до 69 милиарда долара. Първоначалният капитал на Душ Сантуш е натрупан непосредствено след продължителната гражданска война, когато голяма част от предприятията са приватизирани лично от него.

В същото време Международният валутен фонд съобщи, че 32 милиарда от приходите от петрола просто са

изчезнали от счетоводните книги на правителството. В момента състоянието на бившия държавен глава, който въпреки собствения си скромен произход си затваряше очите за бедстващия народ, се оценява на 20 млрд. долара, а дъщеря му Изабел със своите 2,2 млрд. долара е една от най-богатите жени в Африка.

Египетският президент Хосни Мубарак, който почина миналата година на 91-годишна възраст, също е натрупал огромно богатство, докато синовете и други представители на семейството му съкращаваха всички строителни проекти в Египет през 30-годишното му управление. Едва сега след Египетската революция от 2011 г. излизат доклади за състоянието му, като някои оценки за личното му богатство достигат до 70 млрд. долара, спечелени от корупция, бизнес дейности, собственост на чуждестранни имоти и подкупи, а средствата се съхраняват в банкови сметки в чужбина и в данъчни убежища като Швейцария. През 2011 г. в. "Гардиън" твърди, че Мубарак е откраднал 70 милиарда долара от египетския народ. Много други източници казват, че този брой е преувеличен, но според всички оценки сумата е в милиарди.

На 2 юни 2012 г. президентът Хосни Мубарак е осъден на доживотен затвор от египетския съд. След произнасянето на присъдата той преживява серия от здравословни проблеми. На 9 май 2015 г. наследилият убития президент Ануар Садат през 1981 г. Мубарак е осъден на 3 години затвор за корупция.

Но той съвсем не е единственият. Журналистически разследвания сочат, че президентът на Габон Али Бонго Ондимба може да е изсмукал 25% от брутния вътрешен продукт на страната си и е много вероятно политикът, който е на власт от 2009 г., да струва значително повече от цифрата 2 млрд. долара. Поне това е сумата, която най-често му се приписва. Това е твърде вероятно, тъй като между активите му само една негова градска

къща в Париж се оценява на 138 млн. долара.

Китайският премиер от 2003 до 2013 г. Уен Джиабао успя да се запаси с милиарди през своя 10-годишен мандат. Изчерпателен преглед на заявленията от компании и регулаторни органи, публикувани в "Ню Йорк Таймс" през 2012 г., разкри, че ръководителят на Комунистическата партия на Китай е събрал активи на стойност 2,7 млрд. долара.

Но най-голямото богатство на авторитарен лидер не само в Африка, а вероятно и в света се приписва на Муамар Кадафи - над 200 млрд. долара. Либийският полковник управлява Либия с желязна ръка в продължение на цели 42 години - от 1969 до 2011 г. След убийството му САЩ конфискуваха 30 млрд. долара семейни "спестявания" на ръководителя на Либийската арабска джамахирия, а висши чиновници в Триполи пресметнаха, че Кадафи е скрил общо 200 млрд. долара в тайни банкови сметки, сенчести инвестиции и недвижими имоти.

Башар Асад, бруталният лидер на Сирия, който е несменяем и наследствен президент на опустошената от войната държава от 2000 г. насам, е обвиняван, че притежава зашеметяващи 122 млрд. долара, откраднати от държавната каса. Но по-реалистичен анализ, направен през 2012 г. и публикуван в "Гардиън", посочва далеч по-скромна цифра - 1,5 млрд. долара.

Починалият на 95 години в Сингапур Робърт Мугабе

 е един от подкрепяните от Москва лидери в Африка. Министър-председател и президент на Зимбабве от 1980 до 2017 г. Робърт Мугабе води до икономически крах някога богатата нация. В голяма степен това се дължи и на грабежа, който му донася състояние от 1,45 млрд. долара.

Изтекли американски дипломатически грами, публикувани от Wikileaks, показват, че покойният скандален лидер, който

притежаваше редица фирми и луксозни жилища,

се оценява на стойност над 1 млрд. долара през 2001 г. Като се коригират с инфлацията, това са 1,45 млрд. в наши дни.

На този фон спестяванията, натрупани от бившия тунизийски президент Зин Абидин бен Али, са доста по-внушителни - близо 17 млрд. долара. За него се смята, че преди да емигрира през 2011 г. (умира в Джеда, Саудитска Арабия, през септември 2019 г.), е контролирал лично между 30 и 40% от икономиката на страната.

Освен в Африка едни от

най-забогателите

от власт

държавни глави

в съвременния свят се намират в постсъветското пространство.

Нурсултан Назарбаев е президент на Казахстан от 24 април 1990 г. до оставката си през март 2019 г. По време на 29-годишния си мандат лидерът е обвинен в широко разпространени нарушения на човешките права, да не говорим за неистовата корупция, която му дава възможност да натрупа състояние от 1 млрд. долара (775 млн. паунда).

Същата сума, присвоена от държавната хазна се изчислява и за Ислам Каримов, който е лидер на Узбекистан и неговия предшественик - Узбекската съветска социалистическа република, от 1989-а до смъртта си през 2016 г. Президентът управлява страната с железен юмрук - нарушаването на правата на човека е обичайно явление и свободата на медиите е силно ограничена.