Вместо да бъде постигнат напредък на 11-ата среща на българо-македонската историческа комисия, спорът се е върнал пак на цар Самуил. Въпреки че неговата роля бе изяснена още през януари 2019 г. от историците. Тогава македонците използваха формулировката, че “Самуил черпи легитимността си от българското царство”.

Комисията, която започна да работи през 2017 г. след подписването на договора за приятелство между България и Македония, трябваше да изчисти спорните исторически моменти. В петък бе първото ѝ заседание след година пауза. Заради епидемията тя се проведе онлайн вместо в Скопие.

11 спорни точки в македонските учебници по история е поставила българската страна. Обсъждането обаче спряло на точка четвърта - цар Самуил. Владетелят се изучава в седми клас в Македония. Нашата страна настоява в учебниците той да бъде представен за български цар.

А за личността на Гоце Делчев в петък се говорило само половин час в края, резултат пак няма.

“Напредъкът

е нулев

Няма и миниатюрна стъпка в преговорите. Завършваме една година, единайсета среща, а се оказва, че се движим с костенуркско темпо”, коментира историкът Ангел Димитров, който е български съпредседател на комисията.

Македонците отказват да подписват протоколите от деветото заседание насам. Според Димитров причината била, че искали да се ползва прилагателното “македонски”, което противоречи на практиката и заявките на Северна Македония пред ООН.

Без подписани протоколи няма документ, който да отразява дискусиите и решенията били несигурни. Ангел Димитров допълва, че е бил направен и опит за дискредитиране на България.

“Ние сме много, много далеч от завършване на работата по учебниците, които трябва да обучават децата за средновековието в РСМ”, заяви българският историк.

Македонците пък

се изненадали,

че българите

поискали да се

обсъди въпросът за езика

на онлайн заседанието.

“Това не беше споделено преди това с нас, както и нашето външно министерство да бъде предупредено. Българските колеги не направиха нищо да разрешат този проблем”, обясни македонският съпредседател Драги Георгиев. Според него имало “абсолютно противопоставяне какво трябва да пише в учебниците”, а с българските историци македонските говорели на различни езици.

“Никой никога не е казвал, че България трябва да се откаже от своята история, напротив”, допълва Драги Георгиев.

Македонски журналист обвини българските историци, че се влияят от изказванията на вицепремиерите Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева.

“Българската комисия е съставена от авторитети и никой не може дори да ги заподозре в някаква политическа зависимост. Тези внушения са игра с емоциите на хората.

Историците

не са виновни

за проблемите между двете държави”, отговори му Ангел Димитров. Само една от точките на договора е за историческата комисия, но ако запитате македонските политици какво са свършили по останалите, няма да могат да отговорят, добави българският съпредседател.

Димитров, който е и бивш български посланик в Македония, посъветва най-малко към България да се отправят критики, защото държавата ни е била сред първите, признали младата държава, и сме били близо до нея във всички кризи.

“Може ли да подариш танкове и оръдие на неприятел? Ние подарихме при бежанската криза от Косово. Споменавам тези неща, защото, когато една държава в течение на десетилетия постоянно внимателно и сдържано обяснява къде са проблемите в Скопие, никой нищо не иска да чуе”, каза още Димитров. Според него в Скопие трябва да направят самокритичен преглед на югославското си минало.

“В македонските

учебници ще пише

договореното

от смесената комисия”,

напомни преди заседанието премиерът Зоран Заев. И това трябвало да стане от учебната 2021/2022 г., съобщи “Независен весник”. Разговорите трябвало да продължат независимо дали на 8 декември Македония ще получи “зелена светлина” от България за старт на преговорите с ЕС.

Лидерът на опозиционната партия Гражданска опция за Македония (ГРОМ) Стевчо Якимовски, цитиран от местното издание Макфакс, пък поиска София да плати репарации за Втората световна война на стойност 25 млрд. долара, които били опростени от лидера на Югославия Йосип Броз Тито.