Съвместната историческа комисия между България и Р Северна Македония дава пресконференция.

Напредъкът от 11-ата среща е нулев. Няма и миниатюрна стъпка, направена в преговорите, отбеляза в началото на пресконференцията съпредседателят на комисията Ангел Димитров.

Няма направена дори една миниатюрна стъпчица напред в нашата работа. Завършваме една година, единайсета среща, а се оказва, че се движим толкова бавно, с такова костенуркско темпо... Животът на един договор, за да бъде изпълнен, съвсем не се брои с дълголетието на костенурките и много ми се иска в следващата година, ако работим пълноценно, наистина да направим това, което се очаква от нас заради подписания Договор за приятелство и добросъседство, каза Ангел Димитров.

Трябва да констатирам със съжаление, че единадесетата поредна среща е нулева, няма направена дори една миниатюрна стъпчица напред в нашата работа. Станаха ясни обаче много съществени неща, за които ние вече имахме достатъчно сигнали, но днешната среща ги потвърди. Едно от тях е на пръв поглед технически проблем, но по своята същност политически. Това е след една установена практики при седмата и осмата среща, нашите колеги от деветата започнаха да отказват да подписват протоколите, като настояваха за употреба на прилагателната македонски навсякъде, което вече влизаше в противоречие с утвърдената практика и с самото желание на РСМ за общуване, което тя беше изразила до ООН със своя нота, каза той. Обясни, че било факт, че блокирането на подписването на протоколите до някъде поставяло под съмнение работата на комисията, защото без документ, който да отрази какви решения и дискусии са водени, нещата изглеждали несигурни. Според него това се получавало заради политическото отношение и опита за дискредитиране на България.

Ние сме много, много далеч от завършване на работата по учебниците, които трябва да обучават децата за средновековието в РСМ. По памет - нашите забележки бяха около 11, ние сме още не четвъртата. Тя беше за цар Самуил и беше изключително безрезултатна, каза още Димитров.

Беше поставен въпросът за езика без това да е била споделено преди това с нас, консултирано, както и нашето външно министерство да бъде предупредено. Нашите колеги от българска страна не направиха нищо да разрешат този проблем, коментира македонският историк Драги Георгиев. Разказа, че на заседанието на комисията била обсъдена и историята в учебниците за седми клас, където се разказва за цар Самуил, но отново не могли да постигнат консенсус.

Имаме абсолютно противопоставяне и виждане какво трябва да пише в учебниците, категоричен бе той. И подчерта, че с българската страна си говорели на различни езици. Георгиев разказа, че в последните минути от заседанието са обсъдили Гоце Делчев, но почти нищо не излязло от разговора.

Проблемът с цар Самуил няма как да се реши докато не седнем да коментираме въпроса като две европейски държави. България и Северна Македония не трябва да са заложници на история. Трябва да седнем и да се разберем, но това трябва да се прави настрани от политиката и историята да говори. Политизирането на историята няма да доведе до никакво решение. Историческите факти трябва да са винаги първи, каза още Георгиев.

Никой никога не е казвал, че България трябва да се откаже от своята история, напротив, категоричен бе още той.

На въпрос на македонски журналист дали българските историци се влияят от изказванията на вицепремиерите Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева, Димитров каза: Българската комисия е съставена от авторитети и никой не може дори да ги заподозре в някаква политическа зависимост. Никой от нас не е партиец, всичките тези внушения са игра с емоциите на хората. Историците не са виновни за проблемите между двете държави, категоричен бе той. Подчерта, че само една от точките в договора за добросъседство била относно комисията, но ако македонските политици били запитани какво са свършили по останалите, нямало да могат да отговорят.

Имал съм късмета да не бъда само историк, а и свидетел на изграждането на вашата млада държава. Уверявам ви, че най-малко към България трябва да се отправят критики, защото тя бе от първите които призна вашата държава и беше близо до нея във всички моменти на кризи - ембаргото, успяхме да спасим Македония от много студена зима отваряйки нашето пристанище. Може ли да подариш танкове и оръдие на неприятел? Ние подарихме при бежанската криза от Косово. Споменавам тези неща защото когато една държава с течение на десетилетия постоянно внимателно и сдържано обяснява къде са проблемите в Скопие никой нищо не иска да чуе, отсече той.
Не съм чул никакви обиди от страна на българските политици, настоя Димитров.

Македонската държава все още не направила своят самокритичен поглед на своето югославско минало, а това е задължително за всяка една държава, която иска да влезе в ЕС, която има други стандарти и не е нормално в него да влезеш с багаж от едно отминало време, каза още Димитров.

Вярвам, че ще се изяснят проблемите. Мога да кажа, че предложихме няколко пъти на учениците да им се предложи една мултиперспективност - българското и македонското виждане, но за жалост от другата страна в унес държаха на тази личност, коментира Георгиев за цар Самуил.