Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кой е българинът, прославил ни в Google 75 г. след смъртта си?

Открива как се получава киселото мляко, разработва пеницилина и ваксина срещу туберкулозата

На 27 октомври по великолепен начин Google малко изненадващо ни напомни за позабравения у нас български учен и лекар д-р Стамен Григоров. Чрез една от своите ежедневни "драскулки" (doodles) световната търсачка почете 142-рия му рожден ден. За щастие по този повод нашият микробиолог заслужено се превърна в световна новина и водещи чуждестранни медии излязоха с подробни статии, разказващи за живота и делото му.

“Той открива пръчковидния микроорганизъм,

който предизвиква ферментацията на киселото мляко, и по-късно бактерията е преименувана на Lactobacillus bulgaricus в чест на родината му – пише възторжено "Нюзуик" за нашенеца. - Киселото мляко има дълга история в родината му, като българите твърдят, че млечният продукт е открит случайно още преди около 4000 години.

Очевидно номадските племена са носели млякото си в животински кожи, докато пътували, което създавало подходяща среда за бактериите да предизвикват ферментация. …Откритието на Григоров на Lactobacillus bulgaricus изигра жизненоважна роля за пренасянето на киселото мляко на Запад и за превръщането му в широко консумиран продукт, какъвто е днес."

Илюстрацията с логото на Google e създадена от Хелън Леру и включва и очарователна анимирана лисица от фолклора на име "Кума Лиса", приготвяща българско кисело мляко, което често се консумира с плодове или ядки. "В чест на усилията на Григоров всеки трябва да се наслади на малко кисело мляко в този паметен ден", информира на свой ред "Обзървър":"

В много от публикациите има и добавена стойност към биографията на бележития българин. Британският "Индипендънт" например пише: "Григоров е най-известен с откритието си, свързано с киселото мляко, но той има и други забележителни постижения през живота си, включително изследвания, в които демонстрира

първото използване на пеницилинови гъби

срещу туберкулоза, което допринася за създаването на първата ваксина срещу тази болест."

Всъщност, макар и автор на удивителни постижения, съдбата му е малко тъжна и донякъде повтаря тази на родната му България през ХХ век. В родното си село Студен извор, Трънска околия, той бил деветото от общо 12 деца на Гиго и Звезда. Въпреки недоимъка ученолюбивият младеж успешно завършва елитната Първа мъжка гимназия в София. Щастлив случай, но и добри познания по френски език стават причина френският пълномощен министър в България да му съдейства да продължи образованието си в Института по естествени науки в Монпелие, Франция.

След това, завладян от желанието си да стане лекар, постъпил в Медицинския факултет в Женева. Там след като завършил, явно впечатлен от трудолюбието и таланта на младия българин, световноизвестният бактериолог проф. Леон Масол го прави свой главен асистент. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания.

И когато в началото на ХХ век някои изследователи достигат до впечатляващи изводи за ползите за здравето от консумацията на киселото мляко, Григоров решил да погледне под микроскопа домашното кисело мляко, което съпругата Дарина му дала в глинено гърненце на изпроводяк от България. Впечатлен от изследванията, проф. Масол му осигурява достъп до модерни лаборатории и през 1905 г. нашият учен

за първи път описва бактерията,

която причинява ферментацията в киселото мляко.

Съобщението за неговото откритие е публикувано в Revue Medicale de la Suisse romande от 20 октомври 1905 г. В чест на своя преподавател скромният Стамен Григоров нарича изолираната от него млечнокисела пръчица Bacille de Massol.

По този повод проф. Масол пише на Нобеловия лауреат професор Иля Мечников в Института "Пастьор" в Париж:

"Моят помощник, българинът Стамен Григоров, се отличава с голяма упоритост в изследователската си работа. ...След многобройни и последователни експерименти в моята лаборатория той успя да открие и да получи източника на българското мляко. Закваската за него е доставена директно от България. Вие работите вдъхновено в стремежа си да намерите средство, чрез което би било възможно да удължите човешкия живот. Затова помислете за българското кисело мляко и този бацил, открит от Григоров, който аз лично видях под микроскоп. Може би ще ви бъде полезен."

Мечников, който и без това отдавна си блъскал главата над въпроса защо в България в онези години имало най-много столетници, проявил голям интерес към откритието на младия българин и му изпратил покана да изнесе доклад в института "Луи Пастьор". След забележителната си лекция там Григоров получава покани за работа в най-престижните научни и медицински институции по негово време, между които и поста директор на южноамериканския клон на института в Сао Паулу, Бразилия.

През 1907 г. докторът по медицина Г. А. Макаров публикува

първото научно потвърждение

на функционалните свойства на полезната бактерия, а Иля Мечников не само повтаря проучванията на Григоров, за да провери лично тяхната правилност, но през 1908 г. в годишното издание на Френската академия на науките публикува статия, подкрепяща българина. Още през 1907 г. неговите асистенти Коенди и Микелсон назовават открития от Григоров микроорганизъм Bacillus bulgaricus (Grigorov), известен понастоящем по класификацията на Бърджи като Lactobacillus delbrueckii subsp.bulgaricus.

Самият Мечников възхвалява прочутия наш продукт като източник на здраве и дълголетие и до края на живота си консумира кисело мляко, приготвено с чисти култури от "българската бактерия". Без да се главозамайва от огромния си успех, д-р Григоров не само отказал бляскавата кариера в чужбина, но се връща в България и се отдава на другата си мечта – да лекува хората.

Веднага след завръщането си той започва изследване върху разработването на

ваксина срещу туберкулозата

В наши дни всеки е чувал за БЦЖ – ваксината, която не само предотвратява ужасната болест, а заради имунния отговор, който предизвиква в човешкия организъм, се използва успешно за лечение дори на някои ракови заболявания. Ненапразно на нея се възлагат надежди дори в борбата с Ковид-19. Тя е открита през 1906 г. от микробиолога Албер Калмет и ветеринарния лекар Камий Герен през 1906 г. (BCG/Bacillus of Calmette and Guerin).

Но още три месеца преди двамата французи, в Трън, в примитивната, собственоръчно направена лаборатория и без модерна апаратура, д-р Стамен Григоров пръв открива ваксина срещу "жълтата гостенка", както навремето наричат страшната заразна болест у нас. При това през цялото време, докато работи върху нея, трябвало да носи на плещите си и другия товар – да върши работата и на управител на градската болница в Трън и на единствен лекар в нея, който обслужва цялата околия.

Д-р Стамен Григоров излага резултатите от това изследване в обстойна статия, която изпраща на най-авторитетното медицинско списание "Ла прес медикал" в Париж. В нея той добросъвестно докладва: "Профилактично аз изпробвах по следния начин: взех 5 морски свинчета и на всяко от тях направих три инжекции от моята ваксина: първата с половин куб. см, втората – с 1 куб. см, и третата – с 2 куб. см. Същевременно заедно с третата инжекция аз инжектирах морското свинче на друго място с лека емулсия на туберкулозни бацили. Със същата емулсия заразих с туберкулоза 5 други морски свинчета.

След три седмици

жертвах десетте морски свинчета

и констатирах, че петте ваксинирани профилактично не бяха туберкулозни, докато другите пет бяха. Следователно моята ваксина е предпазна и лечебна… Амилобактерът и микробите на неговата флора ли са единствените микроби, способни да атакуват туберкулозните бацили, да ги изменят и оттам да ги направят атакуеми от ваксинацията? Не! Има други микроби, които също могат да атакуват туберкулозните бацили, да ги направят повече или по-малко податливи на ваксинацията… …Мъртвите туберкулозни бацили, видоизменени чрез тези диастази, са лесно фагоцитирани и оттам правят организма да придобива имунитет против туберкулозата."

Но в онези години в България няма достатъчно мощна и авторитетна институция, която да го подкрепи, така че в крайна сметка чуждата ваксина придобива популярност. Нещо повече, у нас никой не обърнал внимание на неговите изследвания и на отличните резултати, които получил, и дори не се намерил човек, който да преведе новината за поредното блестящо откритие на нашия учен.

Самият д-р Стамен Григоров не е от хората, които ще тръбят за резултатите от научните си изследвания. Предпочита мълчаливо да продължава опитите, да извършва експериментите, макар при изключително трудни условия. През Балканската война служи като лейтенант във военнополева болница на фронта. През ръцете на д-р Стамен Григоров преминават стотици, хиляди ранени или умиращи от глад.

Или от холера. Колкото и да е притиснат от бремето на денонощния труд, от наблюдателното му око не отбягва един факт – ония гладуващи войници, които са яли корички мухлясал хляб, се изплъзват от лапите на холерата. Мухлясалият хляб – д-р Стамен Григоров знае това, установил го е отдавна – това са неговите пеницилинови гъбички. Балканската война е завършила и д-р Стамен Григоров, демобилизиран, наново поема управлението на Трънската болница.

Умиращите и мъртвите тук са много по-малко, отколкото във фронтовата полева болница. За съжаление един от тях ще бъде брат му Христо. Него демобилизацията от Балканската война го е подминала, направо от турския фронт е прехвърлен на сръбския, където вече бушува Междусъюзническата война. А там някъде по Калиманско поле, в Западна Македония, една граната ранява редник Христо Григоров и въпреки неимоверните усилия на най-добрия лекар - собствения му брат, той си отива на 32-годишна възраст.

Д-р Григоров е в българската армия и през Първата световна война, вече като майор в санитарната служба и началник на военнополевата болница на Южния фронт. По това време в района на Петрич избухва холерна епидемия . Майор Григоров доброволно поема отговорност за борбата с ужасната болест. Безстрашно и безкористно рискувайки живота си,

той спира епидемията

и спасява хиляди войници от Южния фронт и цивилни от Петричко. За този подвиг Българската армия го награждава с най-високото военно отличие Орден за храброст, а гражданските власти - със златен медал на Червения кръст.

От 1922 до 1924 г. той тества своята туберкулозна ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Лекува успешно и в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. През 1935 г. Григоров получава специална покана и лекува болни от туберкулоза в италианските санаториуми "Vi Alba", "Garbanyate" и "Ospedale dei Bambini". Методът му е признат за най-успешния по това време. В медицинските среди е известен като cura bulgara, българското лекарство. През 1938 г. Григоров докладва резултатите си на научна конференция в Рим. За пореден път Стамен Григоров получава много покани на престижни и високоплатени научни и ръководни длъжности в Рим, Швейцария и Англия. Но той, както винаги, се връща в родината си, за да приложи там своите знания и умения.

Завръща се в България през 1944 г.

но заради бомбардировките се установява в Новоселци (дн. гр. Елин Пелин). Умира в София на 27 октомври 1945 г., точно на 67-ия си рожден ден. През 2007 г. в родното му място Студен извор е създаден музей на киселото мляко.

"Може би е бил малко позабравен заради народопсихологията ни… Имало е и известна завист, тъй като той твърде млад прави пробив в науката. Затова и в България е имало моменти, в които не са вярвали в постиженията и успехите му. Що се отнася до годините след смъртта му, то вероятно и строят е бил такъв", обяснява пред "168 часа" Ирена Иванова, председател на Фондация "Д-р Стамен Григоров" и праправнучка на бележития лекар. – Но все пак и у нас е имал известно признание навремето, защото е обиколил доста болници, в които е лекувал туберкулозните.

Защото неговата ваксина е била ефикасна не само като превенция, а и като лечение на тежката болест. В Италия също е била успешна, но и там е имал проблеми – опитали се да му я откраднат и тогава всъщност отново се прибира в България. Най-големият му син Александър първоначално остава в Италия, за да продължи делото му там, и доколкото се знае отива в Америка, но както той, така и останалите му трима синове нямат наследници. Аз самата произхождам от клона на брат му, който загива от раните си в Междусъюзническата война."

Фондацията на негово име се създава през 1994 г. от наследниците му и е направила много за паметта на известния ни учен. Роднините на д-р Григоров разказват и интересна семейна

легенда около смъртта му

Според нея и към края на живота си той бил направил някакво голямо откритие в медицината, като в този случай експериментирал върху себе си. В подкрепа на това говори и фактът, че е бил в добро здраве и не е страдал от някакво сериозно заболяване до последния си миг. Все пак благодарение на родолюбци паметта за знаменития лечител и микробиолог явно е жива. През 2005 г. "Български пощи” ЕАД издаде марка, показваща него и микроскоп. Училището към мисията ни в Женева преди десетина години също решава да избере неговото име, а от 2010 г. той е дал името си и на ледника Григоров на остров Брабант в Антарктида.