Небивала криза и проклятие на светец замесени в трагедията в Страсбург

Според аналите през 1518 г. въпреки юлската жега фрау Трофея започнала лекичко да танцува по улиците на Страсбург. В града, който тогава се намирал на територията на Свещената Римска империя, причудливият й танцов маратон продължавал от 6 дни без прекъсване, когато изведнъж и други граждани започнали да се присъединяват към нея. Скоро улиците се изпълнили с три дузини танцьори, а до август цели
400 души вече
се тресели непрекъснато
из целия град.
Но на управата на града никак не й било забавно. Един от градските съветници, писателят Себастиан Брант, е посветил глава от своя морализиращ бестселър "Корабът на глупците" на безумието на танца. Уплашени от хаоса по улиците, той и колегите му от общината се консултирали с местни лекари, които в съответствие със стандартната медицинска практика от онези години обявили танците за резултат от "прегряла кръв" в мозъка. В крайна сметка решили, че ще въведат специални мерки на принципа "клин клин избива" - повече танци.
Градските власти се съобразили с предписанието и "щабът по извънредни ситуации" не само помогнал да се изгради специална сцена за танци, а в стремежа си да помогне на гражданите да се освободят по-бързо от треската дори наел група професионални танцьори.
Въпреки това хората започнали все по-често да рухват от жега и изтощение. Записки, запазени в градския архив, обясняват какво се е случило по-нататък: "В лудостта си хората продължиха да танцуват, докато изпаднаха в безсъзнание и мнозина умряха". Усетили, че са допуснали грешка, от градския съвет решили, че танцьорите страдат от
гнева на светеца,
затова наредили принудително покаяние и забранили музиката и танците на публични места. Накрая танцьорите са отведени до храм, посветен на свети Вит, разположен в пещера в хълмовете над близкия град Саверн, където окървавените им крака са поставени в червени обувки и са водени около дървена фигурка на светеца. През следващите седмици, казват хрониките, повечето от страдащите прекратили френетичните си движения и епидемията приключила.
И до днес си остава загадка какво е предизвикало танцувалната чума. Едната възможност е тя да е предизвикана от стрес.
Непосредствено преди епидемията Страсбург е обхванат от криза и много хора са
доведени до просия Освен това масово се ширели всякакви суеверия като това, че свети Вит може да те прокълне с танцуваща чума.
Според историка Джон Уолър точно в тези фактори трябва най-вероятно да се търси и обяснението. Други теории предполагат, че танцьорите са членове на религиозен култ или дори че случайно са погълнали ергот - токсична плесен, която расте върху влажна ръж и предизвиква спазми и халюцинации.
За някои, разбира се, причината може би е в отдалечеността на епохата и легендарните добавки, които са преувеличили събитията до неузнавемост, но подобни необясними прояви на масови заболявания на хора се случват и в съвременността.
Тази странна глава от човешката история повдига много трудни за отговор въпроси
Защо бюргерите са предписали повече танци като лечение на "сварени мозъци"? Защо танцьорите са накарани да носят червени обувки? И колко души са загинали в действителност?
Писател, съвременник на събитията, живеещ в близост до града, ги пресмята по 15 души на ден поне на първо време, но това не е потвърдено от официални документи.
Но най-интересно все пак е какъв може да е бил причинителят. За известно време ерготизмът изглежда като добро обяснение. Той е резултат от консумацията на храна, замърсена с вид плесен, която расте върху влажна ръж и произвежда химикал, свързан с LSD. Може да предизвика ужасяващи халюцинации и силни конвулсии. Но е малко вероятно страдащите да са танцували дни наред от него. Също толкова невероятно е твърдението, че танцьорите са били подривни елементи, които искали да се противопоставят на официалната религия. Най-малкото защото на наблюдателите е било ясно, че те
не искат да танцуват В крайна сметка като най-достоверно обяснение се приема, че хората в Страсбург са жертви на масово психогенно заболяване, което навремето се наричаше "масова истерия".През предходните векове имало и няколко други огнища на танци, включващи стотици или само няколко души, почти всички в градовете близо до река Рейн. А заедно с търговците, поклонниците и войниците, които се движат по нейните води, пътуват и новини, и вярвания. Изглежда, една конкретна идея се е зародила в културното съзнание на региона: че свети Вит може да наказва грешниците, като ги кара да танцуват. Картина в Кьолнската катедрала, на повече от 200 км надолу по течението от Страсбург,
драматизира проклятието:
под изображението на свети Вит трима мъже танцуват без радост на лицата си, които изразяват делириум.

Според учените такива вярвания в свръхестествената свобода на действие могат да имат драматични ефекти върху нашето поведение. Класически случай е "обсебването от демони", при което хората се държат така, сякаш душите им са завладени от зъл дух. Американският антрополог Ерика Бургиньоне писал за това как възпитанието в "среда на вяра", в която
обладаването
от духове
се приема сериозно, подготвя хората да влязат в дисоциативно психическо състояние, в което нормалното съзнание е увредено. Тогава хората действат според предписаните от културата идеи за това как трябва да се държат обсебените. Това се случва в европейските манастири до 17-и век, когато монахините се гърчат с пяна на устата, правят неприлични жестове и предложения, катерят се по дървета или дори мяукат като котки. Поведението им изглеждало странно, но монахините живеели в общности, които ги насърчавали да мислят, че грехът е способен да обсебва, и били потопени в мистична свръхестествена атмосфера. С една дума - онези, които са убедени, че демоните са влезли в душите им, са склонни да изпадат в дисоциативни състояния, в които правят точно това, което според теолозите и екзорсистите правят обсебените от дявола.
Животът в Страсбург в началото на 15-и век удовлетворява и друго основно условие за избухването на психогенни заболявания: хрониките описват много бедствия, които водят до повишено ниво на внушаемост. Социални и религиозни конфликти, ужасяващи нови болести, неуспехи в реколтата и повишаване на цените на пшеницата предизвикали широко разпространена мизерия. Летописец описва 1517 г. с трогателна краткост като
“лоша година” Следващото лято сиропиталища, болници и приюти са били препълнени с отчаяни. По мнението на психолозите точно такива са идеалните условия за някои от нуждаещите се в града да си представят, че свети Вит дебне по улиците им.
"Хората, както е казано, разсъждават като стадо. Ще стане ясно и че те полудяват на стада, докато възстановяват сетивата си бавно и едно по едно", пише Чарлз Макей по този повод през 1841 г. в своята класика на социалните науки "Извънредните популярни заблуди и лудостта на тълпите" и това негово мнение за масовите мании и поведението на тълпите остава абсолютно актуално и днес.