Учените спорят дали са плод на масова психоза, или на заразяване с патогени

Световната епидемия с COVID-19, която със своята непредсказуемост и тежки последици коренно промени начина ни на живот през последната година, ни накара да си припомним някои от най-странните масови болести в миналото. За съжаление, поне за някои от тях и до днес човечеството не е намерило нито от какво са причинени, нито как се лекуват.
Освен страшните зарази от чума, холера, тиф и проказа, върлували в продължение на столетия с опустошителен ефект върху населението на цели континенти и чиито причинители са добре познати на съвременната наука както в миналото, така и в наши дни, има и по-малки епидемии, за които трудно може да се даде
научно обяснение
Така, макар и добре документирани, те си остават мистерия.
Една от най-впечатляващите епидемии в миналото е т.нар. танцуваща чума. Странната болест карала поразените от нея да танцуват непрестанно в продължение на дни, докато накрая някои падали фатално покосени от предизвикан от общото изтощение инсулт или инфаркт. Случаи с пострадали от наричаната още и "болест на св. Вит" са описани в Швейцария, Германия и Холандия, макар че малко от тях са били толкова значителни и смъртоносни като тази от 1518 г. в Страсбург. Танцуващата чума упорито се появява през вековете - най-новата, изглежда, е била през 40-те години на миналия век в Мадагаскар, където хората танцували като обсебени.
Друг труднообясним случай от същия порядък е с
епидемията от смях
в Танганика (дн. Танзания) от 1962 г. В малък девически интернат три от ученичките започнали да се кикотят. Започвайки и спирайки внезапно, пристъпите им продължават от една-две минути до няколко часа. Този смях се оказва заразен - скоро и други момичета започват да правят същото. Никой не може да се концентрира върху училищната си работа и всякакви мерки за въздържането от смях на учениците се оказали неефективни. Шест седмици по-късно повече от половината от гимназистките са обхванати от смеещата се болест.

Училищните власти били принудени временно да затворят пансиона. Но когато два месеца по-късно го отворили, смешната чума веднага се подновила и училището отново е затворено. Според различни източници "смешната епидемия" се разпространила и в други училища и продължила между шест и 18 месеца.
Какъв може да е бил причинителят?
"Лошата новина е, че няма нищо общо с хумора. Нямаше веселие. Смехът беше един от многото симптоми", обяснява лингвистът Кристиан Ф. Хемпелман, който е изследвал инцидента. Той отбелязва, че учениците са имали също и
пристъпи на болка, припадъци, плач и обриви
По негово мнение неконтролируемото кикотене е предизвикано от прекомерния стрес. Пансионът, в който започва смехът, бил много строг. Освен това страната току-що е придобила своята независимост и хората се тревожели за бъдещето си.
В крайна сметка учените обясняват случая с вид
масова психоза
Според описанието на заболяването, излязло в статия в Central African Medical Journal от онези години, "епидемията от заразителен смях е започнала на 30 януари 1962 г. в училище в малко село в района Букоба в Танганика. В началото имало пристъп на неконтролируем смях сред трима ученици, който се обърнал в плач, придружен от безпокойство, страх от преследване и в някои случаи - насилие. Тези симптоми бързо се разпространяват в училището, очевидно се предават при контакт със заразен човек. Началото е внезапно и може да продължи от няколко часа до 16 дни.
Училището е принудено да затвори през март, след като повече от половината ученици - 95 от 159 - са засегнати. И тогава, 10 дни след затварянето, болестта отново се появява, този път в село на 55 мили. Като цяло около 217 души са били засегнати през април и май в това село. След това болестта се разпространила в провинцията".
Но както в случаите на повечето психогенни заболявания няма нищо физически нередно у страдащите, успокояват лекарите. Те не проявявали треска или конвулсии и изследването на кръвта им не показвало никакви отклонения. Според тях теориите, че са жертви на някакъв вид
психотропна
плесен,
също не издържат, защото е ясно, че нямат други симптоми. Накрая доста недоброжелателно медицинското списание посочва: "Нито един грамотен и относително приличен член на обществото не е бил атакуван от заболяването".
Но ако със слаба грамотност се обяснява странна болест в развиваща се страна, то какво да кажем за мистерозната епидемия, която се разиграва в Португалия през 2006 г. Тогава стотици португалски деца започват едновременно да изпитват световъртеж и обриви.
През май същата година вече над 300 португалски ученици започнали да се оплакват, че са болни. Много от тях имали проблеми с дишането. Някои са замаяни, а други развиват обриви.

Макар децата да са разпръснати в 14 различни училища в страната, някои от учебните заведения са принудени да затворят. Медицинските власти са вдигнати по тревога - възможно ли е
смъртоносен вирус да е нападнал Португалия?
Накрая лекарите излизат с оригинално заключение: "Симптомите са се проявили само няколко дни след като популярната тийнейджърска сапунена опера Morangos com Acucar ("Ягоди със захар") е излъчила епизод за мистериозен, животозастрашаващ вирус. Шоуто се съсредоточава върху живота на португалските деца, а в серията от филма вирусът е поразил децата в едно училище.
Според медиците телевизионната програма е само част от проблема, а някои деца, които са имали истински алергии или обриви, са се уплашили, че техните заболявания всъщност са сериозни здравословни проблеми, след гледане на шоуто. Други деца пък развили "болестта", защото били стресирани от предстоящите изпити в края на годината. А някои просто страдали от
колективна заблуда Откъде все пак експертите може да са толкова сигурни? "Не знам нито една болест, която да е толкова селективна, че да атакува само ученици", коментира по този повод д-р Марио Алмейда пред местния всекидневник Correio de Manha.
Паниката, предизвикана от заплахи, независимо дали те са реални, или въображаеми, явно може да оказва голямо влияние върху психиката на тълпите. Доказва го и т.нар. епидемия от припадъци от 1983 г. на Западния бряг в палестинските територии. Тогава и палестинци, и евреи се обвиняват взаимно, че умишлено се опитват
да отровят ученици на Западния бряг
През пролетта на 1983 г. близо 1000 млади араби от Западния бряг внезапно се разболяват от мистериозна болест, характеризираща се със симптоми като
главоболие, замаяност,
замъглено зрение, коремни болки, слабост и припадъци. Седемдесет процента от пациентите са ученички от 12 до 17 години.
Някои от първите жертви казват, че усещат странна миризма, напомняща на развалени яйца, в класната си стая, преди да се разболеят. В същото време палестинските лидери обвиняват израелците, че
използват
химически оръжия,
за да прогонят арабите. Някои дори твърдят, че тайно са разпръснали отрови, които да доведат до стерилизация на арабските жени. Израелските власти на свой ред заявили, че палестинците пускат химикали върху собствения си народ, за да предизвикат конфликт.
Странно, но след затварянето на училищата на Западния бряг не се появяват нови случаи на заболели. И в нито една от сградите не е открита следа от химически агенти. Здравните власти установили, че първоначалната група, която се е разболяла, може да е била засегната от миризмата на ниски нива на сероводород...
излизащ от тоалетната
Но по-голямата част от страдащите се разболели поради психологически фактори, а именно стрес и безпокойство, които вероятно са причинени от пресилени новинарски репортажи, според които виновникът е токсичен газ.
Но по отношение на причинителите на масови заболявания има и далеч по-странни прецеденти. Към полунощ през септември 2007 г. метеорит се разбива на Земята близо до границата на Перу с Боливия. В град Каранкас - най-близкото селище до мястото на удара, метеоритът предизвиква ужас сред очевидците.

От силата на удара един човек е изхвърлен от велосипеда си, докато свидетелите, които били по-далеч, видели нещо като огнен шлейф с височина 1000 метра, който следвал метеорита по пътя му надолу. Но след като прахът се разнесъл, всички наоколо изглеждали невредими. Едва тогава разбрали, че истинските трудности тепърва предстоят. Вследствие на катастрофата стотици местни жители отишли да разгледат още тлеещите
останки на “небесния пратеник”
и горещия извор, който се образувал на мястото на кратера. Само за броени дни около 200 от тези местни жители легнали болни. Симптомите - главоболие, гадене, повръщане и диария, се разпространяват толкова бързо, че местните лекари били принудени да изградят импровизирани палатки около медицинския център на града, за да се справят с притока на страдащи пациенти.
Изследвайки сгради, чиито прозорци са счупени от силата на падащия метеорит, лекарите се мъчили дни наред да установят причината или произхода на мистериозната епидемия. Засега няма ясен отговор. Някои учени, като Луиса Македо, твърдят, че откритата от удара вода е била замърсена с арсен и че "парата", вдигаща се от кратера, всъщност е отровен газ.
Но други, като Хосе Ишицука от Перуанския институт по геофизика, посочват, че е малко вероятно метеоритът да е достатъчно горещ, за да създаде толкова голямо количество вряща пара. Така може би никога няма да разберем истината за метеоритната болест в Каранка.
В наши дни
локални огнища
на странни болести се появяват и в други краища на света. През 2013 г. в Калачи, град в северната част на Казахстан, се появява епидемия от заразна умора. Без видима причина жителите на града започват да изпадат в състояние на дълбок сън, почти в кома, в която остават в продължение на дни. За три години около една четвърт от жителите на това малко селище са претърпели поне един пристъп на тази "сънна" болест и учените не са по-близо до категорично обяснение за появата й. Много потенциални причини са разгледани и отхвърлени. Професор Леонид Рихванов, руски учен, специалист по геохимия, заявява в интервю, че отговорът може да бъде намерен в изоставена уранова мина от съветската епоха, която се намира близо до селището. Говорейки за радоновия газ, който запълва мината, Рихванов казва, че той "може да действа като наркотично вещество или упойка, защото в момента подземната част на мината е наводнена и газовете се изтласкват на повърхността". Въпреки това казахското правителство далеч не е убедено от подобни теории и след като не намерило друг начин за борба с болестта, стартирало евакуация на граждани
от Калачи.
Оказва се, че извън добре проучената истинска сънна болест, или африканска трипанозома, предизвикана от паразит, пренасян от мухата цеце, има много подобни по симптоми заболявания, които учените все още не разбират.
В подобен странен сън са изпаднали и 1 млн. души между 1917 и 1925 г. Нарича се Еncephalitis lethargica и при него пациентите неусетно потъвали в дълбок, неподвижен сън, докато се занимават с обичайните си дейности - ходене, ядене или разговор, и приличали по-скоро на статуи, отколкото на живи хора. При това сънят можел да продължи с дни, а около половината от поразените са починали. Оцелелите пък на по-късен етап показвали по-висок процент на подобни на паркинсон симптоми и психични заболявания, отколкото непроболедувалите странната болест.
През 1916 г. виенският невролог Константин фон Економо описва подробно тази атипична форма на енцефалит. Проявява се със силна треска, възпалено гърло, главоболие, двойно виждане, забавени физически и умствени реакции, промени в ритъма на съня, кататония и летаргия. При остро протичане е възможен и акинетичен мутизъм (будна кома). Той открива оток на хипоталамуса в мозъка на преживелите заболяването. През 60-те години неврологът Оливър Сакс възобновява изследването, като лекува 60 души, преживели летаргичен енцефалит с лекарство за паркинсон, наречено L-Dopa. Изследователският проект става обект на книгата му "Пробуждания" (Awakenings). Книгата, посветена на непознатата болест, е и в основата на едноименен филм от 1990 г. с участието на звездите Робърт де Ниро и Робин Уилямс, който получава цели три номинации за "Оскар" - за най-добър филм, най-добра главна мъжка роля (Де Ниро) и най-добър сценарий.
При някои от слабо познатите болести все пак се открива и причинител. Така например хората, живеещи в западните щати, са особено уязвими към гъбичната инфекция, известна като кокцидиоидомикоза или калифорнийска треска
Заболяването е познато от повече от 100 години представлява гъбична инфекция, причинена от представителите на семейство Onygenaceae - Coccidioides immitis и Coccidioides posadasii. Тяхната специфична екологична ниша са пустинните и полупустинните географски области.
Заболяването, причинено при вдишване на гъбични спори в белите дробове, е имало пикове на активност по причини, които остават загадка. В окръг Керн, Калифорния, се наблюдава голям скок на случаите в началото на 90-те години, а в началото на 2000 г. има още две вълни в Рифтовата долина, които засягат два държавни затвора в района, при което загиват десетки затворници. В национален мащаб през 2011 г. са регистрирани повече от 20 000 случая на заболяването, което оттогава отново е утихнало. В малък брой случаи и поради причини, които лекарите все още не разбират, гъбичките се разпространяват в други части на тялото, причинявайки така наречената дисеминирана кокцидиоидомикоза, която може да причини подуване на мозъка.
Друга опасна заразна болест, за която от Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) казват, че "специфичните причини за нея
все още се разследват”
е мистериозен вид парализа, която по пораженията много прилича на полиомиелит.
През 2015 г. много американски деца заболяват от тази остра парализа. Огнището съвпада с разпространението на респираторно заболяване, причинено от ентеровирус EV-D68 - роднина на полиовируса, предизвикващ заболяването, което е известно и като детски паралич. Много учени виждат връзка между случаите. Въпреки това не е известно EV-D68 да причинява усложнение като парализа а и тя е установена едва в 20% от случаите. Един случай от Вирджиния накара някои да смятат, че причината може да е от друг вирус, наречен C105.
Преди случая от Вирджиния C105 е бил идентифициран само в Перу и Република Конго. Заболяването е свързано с респираторни проблеми. Въпреки това при няколко африкански случая е настъпила и парализа. Теорията за C105 може да обясни защо 80% от пациентите са били отрицателни за EV-D68. Въпреки това не е намерен ентеровирус в спиналната течност на никого от пациентите, който би могъл да е отговорен за развитието на неврологични симптоми. Причината за взрива остава загадка.
Оттогава Центровете за контрол и превенция на заболяванията са проверили 120 случая в 34 държави. Засегнатите, които са предимно тийнейджъри и деца, показват слаби мускули, аномалии на гръбначния мозък и затруднено ходене, които обикновено се свързват с полиомиелит, в същото време пробите им за това заболяване са отрицателни.
В тази връзка по всичко личи, че и след COVID-19 вирусите ще продължат да бъдат източник на неприятни изненади за човечеството. Борбата с тези същества на границата между смъртта и живота е много трудна. Наскоро екип от изследователи откри вирус, който може да оцелее дори във вряща киселина. А френски изследователски екип наскоро откри в сибирския лед гигантски вирус на 30 000 години, който при това все още е заразен. Вирусът е открит при почвена проба от 30 м под земята. Значително по-широк е от другите гигантски вируси, както и достатъчно голям, за да се види чрез стандартен микроскоп.