Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Фаталната грешка на Ленин с Ататюрк убива 1,5 млн. арменци Лакомията за власт и пари тласка Ленин в абсурден съюз с Ататюрк, заради който загиват над 1,5 млн. арменци.

Съветският вожд, заслепен от лакомия да болшевизира Анадола, му поднася на тепсия огромната територия на Армения 

Днес Турция можеше да е малка държава, обградена от православни страни, а на юг щеше да граничи с Кюрдистан

Сегашната инвазия на Турция в Кавказ, в Гърция, Сирия, Либия безспорно дразни и изправя косите на не един и двама военни от Балканите, НАТО, Европа и САЩ. Но тази бомба едва ли щеше да цъка край границите ни, ако не бе една наистина

абсурдна история, забъркана от Владимир Илич

Ленин. След Първата световна война Османската империя е разпределена между страните от Антантата. Южната част е под френско командване - тя трябва да стане бъдещата държава Кюрдистан.

Арменските територии обхващат цялата северна част на Турция, а Истанбул е върнат на Гърция, но за всеки случай е поставен под международно командване заради Босфора. Територията на империята е намалена 4 пъти и на нея й е отредена ролята на малка държава със затихващи функции.

Великите сили тъкмо си отдъхват, че Османската империя повече няма да създава проблеми с агресията си, когато

се случва една тотална аномалия

в историята

Великата октомврийска революция започва, но никой в Европа не я взема на сериозно.

Няма никаква логика едни лакоми за власт и злато младежи около Ленин да вземат властта. Но те са толкова брутални и жестоки, че постигат невъзможното. Това е единственият шанс за талантливия военен стратег Кемал Ататюрк. Той няма други съюзници, всички са срещу Турция, но Ленин е аутсайдер като него. В безсилието си

Ататюрк подхваща опасна игра

- уверява Ленин, че комунизмът и революцията трябва да победят и в Анадола.

В сърцераздирателно писмо Ататюрк пише на Ленин: "Ние приемаме задължението да обединим цялата наша работа и всички наши военни операции с руските болшевики, имащи за цел борба с империалистическите правителства и освобождението на всички угнетени под тяхната власт..." За да активизира съветския вожд, хитрият Ататюрк го уверява, че скоро ще създаде турска комунистическа партия. Дребна подробност е, че само след няколко месеца ръководството на турските комунисти е избито.

През март 1920 г. съюзниците разпускат османския парламент, но Ататюрк с Ленин зад гърба си прави невъзможното - не признава решението им и през април свиква Велико народно събрание, чийто председател става той.

Първият му приоритет е да изгони арменците

от Североизточна Турция и гърците от западната част на бившата империя. Ататюрк отказва да приеме Севърския мирен договор за подялба на Турция и атакува арменците. Разбира се, с щедрата помощ на Ленин, който вярва, че помага за революцията в пределите на бившата Османска империя.

Кореспонденцията между двамата е подчинена на общата стратегия. Затова още през 1920 г. съветският вожд изпраща на Ататюрк огромни количества оръжия - 6-7 хиляди винтовки, между 5 и 6 млн. патрона, над 17 хил. снаряда и 200 кг злато. След няколко месеца

двамата сключват договор

Съветите да им предоставят безвъзмездна финансова помощ, оръжие и всичко необходимо за битката с Великите сили. По различни данни Ленин изпраща на младотурците 130 хил. снаряди, саби, артилерийски оръжия, злато, картечници и др.

Въоръжена от Ленин, армията на Ататюрк без проблем ликвидира гръцките и арменските военни части. В това смутно време

военните на Ататюрк започват геноцида срещу арменците - загиват 1,5 млн. души, чиято грешка е, че родината им се намира на място, което Ататюрк смята за Османска империя. Неслучайно след геноцида младотурците обявяват, че Турция вече принадлежи на турците и е прочистена от чужденци. Великите сили, потресени от бруталните изстъпления и жестокости, настояват християните да бъдат евакуирани. Ататюрк приема, но не съвсем - той задържа мъжете от 15 до 50 години и ги изпраща в трудови лагери, където по-голямата част от тях загиват.

Ленин, заслепен от идеята болшевиките да разширят териториите си, с лекота подарява огромната територия на Армения, която става част от днешна Северна Турция.

Тази огромна трагедия, когато загиват 1,5 млн. арменци, е окачествена като превишаване на права на някои военни. Изглежда, това е бил единственият начин да се прикрият истинските виновници - Ленин и Ататюрк.

За разлика от

Хитлер те имат по-щастлива съдба

в исторически план. Може би именно затова през 1988 г. се стига до втори геноцид в Сумгаит. Съветската власт в крайна сметка е принудена да признае, че там е имало етническо прочистване на арменци.

Между 27 и 29 февруари 1988 г. е извършено най-голямото масово убийство в най-новата история. Дано този път човечеството не допусне трети геноцид, защото не само че ще ни е срам да се погледнем в огледалото, но и десетки години след това ще се чудим как да увъртаме и да обясняваме защо нищо не сме направили.