Калин Врачански давал ценни съвети, Стефка Янорова намалила героите от осем на един

Д-р Бари Фурнаджиев пише една от последните песни на Борис Гуджунов, на която Йорданка Христова все още плаче

Буги Барабата му избрал първата китара

Сблъсква се с коронавируса още през декември и до май лекува заразени в артсредите. Синът му, женен за китайка, е със симптомите през януари

Лекарят на звездите д-р Бари Фурнаджиев се вдъхнови през карантината и стана драматург. Това е човекът, който се грижи за гласовете на легенди като Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Мими Иванова, Кирил Маричков, Мария Илиева, Дони, Стефан Вълдобрев, Етиен Леви, Орлин Павлов, на покойните Борис Гуджунов, Георги Минчев, Буги Барабата и почти цялата актьорска гилдия заедно с топпевците на операта и оперетата и много други. Целият му кабинет е изпъстрен с плакатите на

елитните му пациенти

и със специалните им благодарности.

По време на карантината и след като успешно лекува семейство артисти с COVID-19, лекарят се вдъхновява и прописва пиеси. С коронавируса той се сблъсква още в края на декември миналата година.

"Имах пациенти със загуба на обоняние, което не бях срещал последните 4-5 години толкова често - обяснява Бари Фурнаджиев. - За такъв грип и симптоми, които ме впечатлиха, първо ми съобщи синът ми, който е женен за китайка и до януари беше в Китай, където прекара грипоподобно заболяване. Месец по късно и у нас се заговори за този

вирусен щам

Мисля, че през кабинета ми са минали доста пациенти в периода март-май, но мерките, които взехме - аз и моите колеги, бяха навременни. Имам няколко познати, актьори, които го прекараха и сега са здрави."

Така покрай карантината д-р Бари, освен че се бори с вируса, пее и свири в групата си, прописва и пиеси. В артсредите влиза още когато е на 15-16 години. Тогава започва да събира плочи. "Имам над 2000 албума и 400-500 плочи - казва той пред "168 часа". - През 1995-1996 г. "захранвах" едно радио с мои дискове от чужбина, където работих няколко години като лекар. Тогава се сближих

с Кирил Маричков, Георги Минчев,

Тома Спространов, Васко Кръпката, група Джендема, Монолит, Контрол и други музиканти, които по-късно станаха и мои пациенти. Когато почина моят приятел и пациент Георги Минчев, написах и записах една песен "Спомен за Гошо" и това ме окрили да направя моя група с приятели.

Учих музика в читалище "Аура" и от 60-те години "дрънкам" на китара по градинките на Коньовица с Буги Барабата. Всъщност той ми избра втората китара от магазина на Веско Тодоров - Весо Кокала." Покрай музиката специалистът по уши, нос и гърло постепенно започва да лекува и гласовете на своите

приятели

музиканти

"80-те години бях асистент на големите професори в Медицинска академия проф. Кехайов и проф. Максимов, като вторият беше фониатърът на България - обяснява лекарят. - Фониатрията е наука за човешкия глас и неговият учебник е на световно ниво."

Постепенно музикантите го припознават за свой лекар и искрено му се радват, когато той им свири парчета на

своята група “Осем”

Симбиозата с музикалните среди се задълбочава, след като излиза монографията му "Човешкият глас". Тогава от Националната музикална академия го канят за преподавател. "Гордея се с последния албум на брилянтния за мен Борис Гуджунов, на който бях продуцент и с помощта на Данчето Христова и Тома Спространов той видя бял свят преди Борето да си отиде - разказва лекарят. - Последната песен, която Борето записа, е моя и Данчето Христова не я слуша, тя просто плаче на нея. Така ми сподели. Приятелите ми Дони и Стефчо Вълдобрев също ми направиха реверанс и тримата записахме една моя песен

“София моят град”, която подарихме на Столична община и мисля, че я пускат от време на време."Докторът, трогнат, разказва за случките си със звездите.

"Те са много мили дори в притеснението си, когато загубят глас, а им предстоят изяви, концерти или пиеси. Тогава много тихо и чинно чакат пред кабинета и искат бързо до им се завърне гласът. Веднъж Етиен Леви с известното си чувство за хумор ми звъни и казва: "Ти, приятелю, имаш едни секретни рецепти като "Молотов", моля те до два часа Рафи трябва да пропее и ти го пращам". И затвори телефона, без да пита къде съм и как ще се справя. Е, Рафи тогава отнесе и две инжекции, но пя като ангел и взе награда. Харесвам професионализма на всички, идват поне 4-5 дни преди концертите си или пиесите си, за да има време гласът да се възстанови. Такива са Данчето Христова, Марги Хранова, Стефка Янорова, Ириней Константинов, оперните и оперетните ми пациенти също са много стриктни, Александър Мутафчийски, Пепи Бучков, Иван Панев. Особено точни са Дони и Стефан Вълдобрев. Последните двама са супер пациенти. Каквото предпиша,

изпълняват

и не четат по интернет и гугъл. Не задават въпроси, които често дразнят лекарите. Ако Дони има записан час в 12 ч. той идва в 11,45 ч., един джентълменски жест към лекаря. Същите са Силвия Кацарова, Кирил Маричков, Румен Бояджиев от ФСБ, истински професионалисти."

Според него много от фолк певиците също са хора с изключителни качества. "Те са много изпълнителни, скромни и реални - казва лекарят. - Говоря за Алисия, Рени, Галена."Лекарят се възхищава и на пациентите си като Мария Илиева и Орлин Павлов. "Стриктни и коректни. Не мога да изброя всички, но съм им благодарен, че са ме избрали за свой лечител. А и пеят мои песни, това е голям комплимент за моето творчество."Днес д-р Бари се е вдъхновил от известните си пациенти и е написал три пиеси.

"През годините в кариерата ми на лекар със имал много интересни случки и ситуации, които "плачеха" да бъдат описани - казва той пред "168 часа". - Знаете колко много лекари има писатели. Аз имам издадена една новела, една стихосбирка, писал съм текстове за песни, учебник - монография и пр.

Преди може би 6-7 години бях написал интересни случки, така на чернова и при един разговор с Калин Врачански ми хрумна, че ако се опитам да напиша една

весела пиеса,

така да се пробвам и за него да има роля, би станало нещо интересно и смешно."

Калин Врачански не спрял до тук, а насочил лекаря към професионалиста в писането - професор Румен Рачев от НАТФИЗ. "Истински корифей в режисурата - категоричен е Бари Фурнаджиев. - Знам, че без съвети не се получава. Бате Любо Левчев ми казваше, че пиша увлекателно, смешно, но "нямам контрапункт".

Когато обсъждахме това с Мито Бежански и Бате Доньо Донев, те казваха: "Вземи самотна жена от село в големия студен град през декември. Уволни я, разболей й детето (то е от един непрокопсаник, пияница и развратник с три брака, може и в затвора да го вкараш), спри й тока и трагедия става". Комедия по принцип се пише трудно, е, ако е вицова, съвсем. Тези съвети ги прочетох и при Чехов, и при Дейвид Мамет - всички тези книги и съвети ми бяха дадени от суперактьорите Гергана Данданова, Стефка Янорова, Стефан Вълдобрев и кой ли не. В едната пиеса имах 7-8 герои, но после Стефка Янорова ги съкрати до... един," смее се докторът. На въпрос как е допуснал това, лекарят казва: "Много й вярвам на нея, на Ириней Константинов и на Клара Армандова. Много ме обогатиха съветите на Стефка Янорова и Гергана Данданова от Военния театър, Юли Малинов и Ириней Константинов от театър "София". Все добронамерени хора.

И аз пишех

Те четат, аз пиша, те драскат, аз поправям и като че ли се създаде и нещо като магията в една рок група.” Лекарят все още не знае дали трите му творби ще видят бял свят. "Важното е, че който ги е чел, се е смял, а аз търсех точно това, смях, спомени, малко тъга, малко размисъл за отминалото време, за настоящето и за още нещо," казва докторът.