Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Гигантските морски змии – мит или действителност?

Срещите с чудовищни създания от дълбините са добре документирани през вековете

На 13 януари 1852 г., докато плава с китоловния си кораб „Мононгахела“ в Северния Пасифик, капитан Джейсън Сийбъри забелязва странна бяла пяна. След малко с далекогледа той различава огромно живо същество, което се блъска във водата като в агония. Първоначално старият морски вълк решил, че са се натъкнали на кит, който е бил ранен с харпун от лодките на друг китоловен кораб.
Затова Сийбъри изпраща три дълги лодки с китоловци да прекратят болката на огромния бозайник. Той самият се качва в първата лодка. Но в мига, когато харпун удря звяра, кошмарна глава с дължина над три метра се издига от водата и се хвърля към уплашените моряци. Две от лодките се преобръщат, а спътниците на капитана падат във водата. По скоро за да се запази, Сийбъри вдига харпуна над главата си и пробожда невижданото дотогава чудовище в окото. „Мононгахела“ опъва платна и успява да прибере бедстващите членове на екипажа си, които се страхуват, че отвратителният звяр, подобен на змия, може всеки момент да изплува и да ги изяде.
Капитанът обаче решава, че няма да се откаже да улови чудноватия звяр. Продължават по същия курс и не след дълго се натъкват отново на него. Сийбъри твърди, че е държал вълнуваща реч на хората си. Призовавайки за доброволци, всички американци пристъпили напред, „последвани от всички останали, с изключение на един местен и двама англичани“.
Когато част от огромното туловище се показва отново,

няколко харпуна се забиват мигновено в него.

На 14 януари в 4,00 ч. сутринта, 16 часа след като като змията се показва, две от въжетата са изтеглени, преди отново да се опънат. Капитанът нарежда всички да си вземат почивка за закуска, тъй като няма какво повече да се направи, но още преди да приключат с храненето си, готвачът съобщава, че съществото е изплувало. На повърхността се вижда част от туловището. Сийбъри спуска три лодки и те многократно нараняват тялото, което не проявява признаци на живот. Докато правят това, все повече и повече от него изплува на повърхността. Следва последен предсмъртен пристъп на морската змия, който продължава около петнадесет минути, а след това тя ляга неподвижно край кораба.
Тъй като тялото на змията плава, било относително лесно да се изтегли на палубата. Но заради огромните му размери решили да вземат само главата, кожата и костите на животното. Човек от екипажа, който умеел да рисува добре, е помолен да направи скица на съществото, а друг е

натоварен да измери звяра,

преди да го нарежат на парчета.
Сийбъри дава и кратка информация за неизвестното животно: Змията беше от мъжки пол, дължина 103 фута и 7 инча (повече от 31 метра). Дебелият врат поддържаше гротескна глава, която е 10 фута (3 метра) дълга и с форма като на гигантски алигатор. Главата е издължена и плоска с гребени, костите на долната челюст са "отделни" (така че може би като змия и е в състояние да се отвори много широко). Опашката завършва с плосък, твърд хрущял. Гърбът на змията беше черен, отстрани избледняваше до кафяв, след това жълт; по две трети от корема й имаше бяла ивица. Освен това по кожата й бяха разпръснати произволни тъмни петна.
Установено е също, че змията има подкожен слой мазнина като китовете по цялото тяло, но този слой е дебел само около четири инча (десетина сантиметра) и дава бистро масло, което изгаря почти толкова бързо, колкото терпентина. Когато

с голямо усилие тялото е разрязано,

главата е донесена на борда и е поставена в сол, за да се подготви за съхранение. На опитните китоловци им трябват почти три дни, за да извадят всички кости. Те са описани като „порести и тъмно оцветени“. Сърцето и едното око на змията също са запазени в големи буркани с алкохол. Стомахът на змията съдържа калмари и голяма черна риба.
При изследване на главата отблизо преброяват 94 зъба, много остри и с открит участък над линията на венците, голям колкото палеца на човек. Зъбите са закривени назад в устата. В допълнение, змията има два спираловидни отвора за дишане на върха на главата си, подобно на китовете, така че явно трябва да изплува, за да диша. Чудовището притежава също четири „плавника - лапи“, които приличат на бучки от твърда хлабава плът. Ставите в гърба на змията са много разхлабени и изглежда така, сякаш може да движи всеки прешлен отделно от останалите, „позволявайки плавно движение, докато плуваше“.
На 6 февруари Сийбъри се доближава до бригантината „Джипси“ с капитан на име Стърджис. Тъй като имали още работа и щели да се забавят със завръщането, Сийбъри предал на колегата си писмо с подробно описание на звяра, за да се увери, че новините за залавянето му ще стигнат до пристанището, преди лично да ги отнесат. По времето, когато писмото е предадено, Сийбъри и хората му се тревожели, че главата няма да стигне до сушата, тъй като от нея се носела ужасна миризма - силна индикация за гниене. Трябва да се приеме, че капитан Стърджис е удържал на думата си, тъй като редица вестникарски репортажи за срещата с чудовището се появяват в цяла Европа, включително статия в London Times от 10 март 1852 г.

Защо останките на гигантската морска змия никога не достигат брега - четете в новия брой на сп. "Космос"