Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ердоган между войната и секретния план за раздробяване на Турция

Той провокира, но е сред малцината, които имат ясна стратегия и я преследва с цената на всичко

Турският лидер иска не само газа край Кипър, а да прекрои границите в Близкия изток и да си върне влиянието в Африка

Стратегията му обаче неочаквано може да катастрофира, ако се стартира спецоперацията "Йерусалимско кралство"

Реджеп Ердоган безспорно е изключителен провокатор, който без проблем докарва до истерия Европа и САЩ, но е сред много малкото политици в света, които имат ясна стратегия и я преследва с цената на всичко.

Картата, която взриви обществеността у нас и в Гърция, на депутата от партията му Метин Кюлюнк беше точно такава стрелба право в целта. Докато всички се възмущават от идеята му да възстанови Османската империя, Ердоган плете паяжината си и от всички посоки загражда огромното газово находище в акваторията на Кипър.

Турският президент не е човек, който работи на парче, той не е ситуационен играч. Ердоган си е поставил няколко цели и ще ги гони до дупка. Първата е Турция да стане енергиен хъб в региона - да изнася ток от атомни централи, да има изобилие от газови източници и да разработва въглеводородни технологии.

Преследвайки тази идея, Ердоган знае, че това е опасна игра и неминуемо ще влезе в битка със сериозни играчи. Затова от години развива мощен военно-промишлен комплекс.

"През 2016 г. в класацията Global Fire Power, рейтинг на военната мощ, на първо място са САЩ, на второ Русия, а на осмо място е Турция - забележете, преди Германия - коментира пред "168 часа" анализаторът Боян Чуков. - По численост турската армия в НАТО отстъпва само на американската армия." Неслучайно Ердоган наскоро договори 40 изтребителя от Русия Су-35 на стойност 3 млрд. долара и на два пъти купи ракети С-400 оттам. С това показа, че за него няма никакво значение, че армията му е в НАТО, но и никой не посмя да му се противопостави. Може би защото ракетите са разположени на места, обслужващи пряко стратегията на Ердоган за газовите залежи. Част от тях покриват периметъра до Кипър, а друга - Близкия изток и Африка. Зони от специален интерес за турския лидер.

Защо за него енергетиката е цел номер едно? Защото Ердоган не иска да е зависим от никого. Той иска да е глобален играч, а залежите край Кипър са достатъчно атрактивни, за да изострят апетита му.

За едно от спорните места се знае, че през следващите 18 години ще носи поне по 520 млн. долара, ако се потвърдят предварителните проучвания, че в него има 113 млрд. куб. м газ. За новото находище обаче данните са още по-обнадеждаващи, защото може би съдържа двойно повече синьо гориво - над 200 млрд.

Затова Турция нахлу с военни кораби в акваторията на Гърция, което изправи косите на лидерите в ЕС, но Ердоган едва ли ще се откаже лесно.

За съжаление, синьото гориво е в такива количества, че към него неминуемо проявиха интерес не само гърците, но и Ливан, и Египет. Бейрут е само на 240 км от Кипър и на свой ред претендира за дял в газовите залежи.

Амбиции към синьото гориво има и Египет и неслучайно страната обяви, че също ще се намеси в Либия. Интереси разбира се, имат и САЩ, и Израел, които още преди 7-8 години знаеха, че районът около Кипър е истински Клондайк с природен газ.

Тоест оформя се взривоопасен международен конфликт съвсем близо до България.

Гърция опитва да мобилизира целия ЕС и да го привлече за своята кауза, но докато чака, прехвърля войски на остров Кастелоризо.

"Той се намира на 2 км от турския бряг - коментира Боян Чуков. - Гърците считат икономическата зона около Кастелоризо за своя. Това пречи на Турция да претендира за една малка територия между Кипър и Крит. Анкара настоява за "справедливо" прекрояване на границите."

Да е енергиен хъб обаче, е само една от целите на Турция. Втората е тя "да влезе в първата петорка в света наравно със САЩ, Китай, Русия, Франция и Великобритания", казва Боян Чуков. Според него е очевидно, че не става дума за фокусиране на турските интереси само на територията на бившата Османска империя.

"Анкара проявява активност и по места, много далеч от Анадола - смята той. - Например в Латинска Америка, Африка, южно от Сахара и Югоизточна Азия. Турция отдавна е надхвърлила своите първоначални амбиции да се завърне със своята "мека сила" на териториите, които са принадлежали преди време на Османската империя. Анкара има далеч по-големи цели. Тя се взира в Северна Африка, Близкия изток, Балканите, Средна Азия и Латинска Америка." Именно по този повод турският Кисинджър - Ахмет Давутоглу, заявява: "Нашата ос е Анкара, нашият хоризонт е на 360 градуса".

Самият Ердоган е силно увлечен от идеите му и споделя тезата, че не може Турция, която е наследила Османската империя, "да ограничи хоризонта на своята стратегическа мисъл в рамките на легитимните си граници".

"Това историческо наследство налага на Турция необходимост и задължение да се намесва в който и да е момент на много места извън своите граници. Тази отговорност отваря прозорец на възможности пред турската дипломация", смята Давутоглу.

Според Чуков с това напомняне на историята Ердоган цели да си извоюва по-добър международен статут. Но и да легитимира огромните регионални и международни амбиции.

Анализаторът смята, че именно заради това две тези умело се смесват - щом си турчин, значи си част от Османската империя.

"Неслучайно Реджеп Ердоган твърди: "Ние се изразяваме като потомци на османлиите", допълва експертът.

Всъщност това е идеологията, чрез която турският лидер заяви амбициите си страната му да стане лидер на арабско-мюсюлманския свят.

Според Чуков идеята е арабските страни да формират "обединен блок" зад Анкара, срещу което Ердоган ще им осигури мир, сигурност и икономическо развитие.

Това обаче е нож с много и жестоки остриета, тъй като Турция умело прокарва идеята, че границите в Близкия изток са изкуствени, и предлага отхвърляне на договора Сайкс-Пико. Според Чуков силен аргумент в тази посока е изказването на Давутоглу, че регионът търси интеграция и реставрация.

“Това е мястото, където е родена нашата безсмъртна цивилизация - пише турският Кисинджър. - Ние споделяме общи ценности, които надхвърлят наложените граници от другите. Затова реинтегрирането на Близкия изток, Балканите, Кавказ и Северна Африка е необходимо и нужно. Не е възможно да се изгради бъдеще с чужда концепция на държава-нация, създадена от националистически идеологии, карти на Сайкс-Пико, колониални администрации и изкуствени граници. Ние ще разрушим черупката, която ни наложи Сайкс-Пико.”

И ако амбициите на Турция в Близкия изток са ясни, за Балканите ситуацията е по-различна. Все пак това е Европа и тук стратегията на Ердоган може неочаквано да катастрофира.

Множество мозъчни центрове в Европа и САЩ от години подготвят проекти за прекрояване на Турция и Близкия изток. Причината е, че след войната в Ирак там се очертаха два хегемона, които редовно вдигат кръвното на Запада - това са Турция и Саудитска Арабия.

За един от тези секретни проекти "168 часа" писа неотдавна. Кодовото му име е "Йерусалимско кралство", като най-общо идеята е то да се възстанови във вида му след Първия кръстоносен поход, когато територията му е била най-обширна. Тогава сегашен Истанбул е столица на християнска Византия - Константинопол, а рицарското кралство включва територии като Антиохия и Едеса, които днес са огромни региони в Турция. Под християнска власт е една още по-голяма част от нея - така нареченото царство Арменска киликия.

Йерусалимското кралство се е простирало на юг далеч до Триполи и Дамаск, като рицарите са контролирали, разбира се, и Светите земи в днешен Израел и части от Синайския полуостров.

"В някои стратегически геополитически лаборатории тази идея битува от доста време", коментира Боян Чуков.

Разбира се, някои ще побързат да категоризират проекта като поредната конспиративна теория, но тя е с доста дебело досие.

Веднага след последната война в Ирак съюзниците стигнаха до извода, че там остават два центъра, които сериозно разбъркват пасиансите на Запада и периодично подстрекават към конфликти, преследвайки интересите си - Турция и Саудитска Арабия.

Затова още през 2006 г., а и след това периодично се обсъждаше вариант за прекратяване на договора Сайкс-Пико от 1916 г., с който границите на Близкия и Средния изток са начертани с линии. Когато е създаван документът, се е залагало на хипотезата "Разделяй и владей". Западът някога е разчитал, че принуждавайки различни мюсюлмански общности да живеят в рамките на всяка една от тези новоначертани страни, те ще са във вечни конфликти. Идеята е била елитите и населението им да се изтощават от междуособици, за да е по-лесно за Запада да ги контролира и да налага интересите си. Тоест по задкулисен начин да прокарва колониалната си политика.

Петролът обаче сериозно обърква сметките, а Турция с годините изоставя светското си развитие и все по-често влиза в ролята на главен хегемон в региона.

Затова съвсем естествено се стига до картата на американския генерал Ралф Питърс, публикувана в издание на въоръжените сили - Armed Forces Journal. В нея Близкият и Средният изток са тотално прекроени, като там се появява Кюрдистан, а от Саудитска Арабия са отделени териториите, богати на петролни находища. Откъсната е и Медина - център на религиозния туризъм, който носи милиарди долари всяка година.

Останалите страни са разделени на принципа да няма съжителство на сунити и шиити в рамките на една държава. Общностите са така изолирани, че да не си пречат. Големите губещи от идеята, разбира се, са Турция и Саудитска Арабия, които, раздробени, трудно ще могат да задържат лидерските си позиции.

Дали спецоперацията "Йерусалимско кралство" ще бъде активирана, за да бъде защитена целостта на Европа, или Ердоган просто подсеща, че Гърция трябва да му отстъпи богатите петролни залежи край Кипър, ще се разбере много скоро.