БСП и СДС в надцакване кой кого ще разцепи

Стачката на 39-имата - борба за власт при сините

Депутат: Ако нещата се оправяха само с номера на члена, тогава конституцията би се състояла от един много, много дълъг, голям член първи

Изборът на президент от целия народ, но парламентарна република - остатък от живковизма

Първото, което изниква в съзнанието при споменаването на Седмото велико народно събрание, е стачката на 39-имата сини депутати, отказали да подпишат новата конституция. Но покрай нея се развиват множество процеси и задкулисни договорки, тогава са и подпалването на Партийния дом, и изборът на първия демократичен президент, и първият скандал за досиетата.

Тогава двете основни партии се надцакват коя ще се разцепи първа. Позабравен е фактът, че докато се обсъжда основният закон, БСП, наблюдавайки противоречията в СДС, тупка топката, за да може съюзът да се раздели и властта отново да остане в ръцете на столетницата.

По предложение

на Стоян Ганев Великото народно събрание трябва

да просъществува 3-4 месеца, докато се преучреди държавата, но то се проточва повече от година.

"Бяхме постигнали съгласие по много от принципите още на Кръглата маса, но червените се опитваха да забавят приемането на текстовете, защото гонеха една своя цел. Ние бяхме сложна коалиция - с партии от ляво до дясно - разказа Петко Симеонов. - Те очакваха да не издържим и да се разпаднем.

Тогава радикалните елементи в СДС поеха инициативата и така се стигна до стачката на 39-имата, които отказаха да подпишат конституцията.

Това забърза работата по текстовете, но в крайна сметка

глава VI - за съдебната система, не беше добре изпипана.

Прие се едва ли не анблок. Но успяхме да учредим стълбовете на българското общество – индивидуалните свободи, семейството, парламентарната република, гражданската нация, националната държава, либералната демокрация."

Гледната точка на 39-имата е малко по-различна.

"Имаше опит да бъдем представени като хунвейбини, разпасана команда, антиконституционалисти, хора, които действат противозаконно - заяви Михаил Неделчев. - Това не е вярно. Всички ние защитавахме различни конституционни проекти и протестирахме срещу начина, по който се приемаше основният закон.

Забравя се, че бяха внесени около 18-20 текста. Един от тях беше на Радикалдемократическата партия. Аз го защитавах лично, но нито едно изречение, нито една дума не влезе в окончателния проект. Той акцентираше не върху държавата, която дава, а върху свободната самоорганизация на обществото."

Според част от бившите седесари стачката не е целяла да се провали приемането на конституцията, използвали я само за претекст.

“Проблемът беше кой да овладее СДС,

това беше същината. Едната група, която остана в парламента, бяха хора от старите дисидентски движения, които бяха за промяна на системата чрез парламентарна дейност. Другите искаха нищо да не се прави", коментира Димитър Луджев. 39-имата обаче не са съгласни с подобна теза.

Михаил Неделчев твърди, че всички бивши членове на БКП в редиците на демократичния съюз се държали към стачкуващите високомерно. "Желю Желев ни гледаше накриво, но изпращаше емисари, за да демонстрира, че е окей с нашата акция. Истината е, че към т.нар. неформали се отнасяха с презрение, защото не са били в компартията. Смятаха, че само те, които са минали през нея, знаят как да променят системата", допълни Неделчев.

Стачката на 39-имата е един от най-драматичните моменти в началния СДС. В играта се включва и вицепрезидентът Блага Димитрова.

"Който подпише тази конституция, да му изсъхне ръката", казва тя през лятото на 1991-а, когато София е осеяна с палаткови лагери и протестиращи. Обявено е гражданско неподчинение. В тази нестабилна обстановка текат преговори между двата враждуващи лагера в СДС, а президентът Желю Желев насрочва избори за 36-о обикновено народно събрание. Това действа успокояващо и 39-имата се връщат в парламента, но не подписват новия основен закон.

“Ние изпълнявахме решенията на Националния координационен съвет,

докато някои от вживелите се в ролята на бащи на конституцията започнаха да игнорират политическото тяло на съюза - разказа Михаил Неделчев. - Тогава се реши, че тези, които подпишат, няма да могат да представляват партиите си в НКС. Това предизвика разцеплението в СДС – те извадиха социалдемократите от състава на съюза."

Според отсрещния лагер при стачкуващите има един огромен парадокс. "Въпреки съпротивата им срещу основния закон Георги Марков стана конституционен съдия, Александър Йорданов - председател на Народното събрание, посланик и евродепутат. Едвин Сугарев също беше на дипломатическа мисия", коментира бившият депутат от ВНС Борис Колев (тогава от СДС).

Той заедно с голяма част от седесарите, БСП и БЗНС - общо 313 депутати, са сложили парафа си няколко дни по-рано, аплодирани от присъстващите в залата.

Най-силно впечатление правят двама души. Единият е Пирин Воденичаров, който е сериозно болен и е на системи, но за да сложи подписа си под новия основен закон, излиза от болницата и го докарват на носилка в сградата с надпис "Съединението прави силата". Присъстващите го аплодират силно. Другият е доайенът Йосиф Петров, който отваря бутилка шампанско и отпива, след като се подписва.

Последен е Соломон Паси. Той е извън страната по “неотложен задграничен ангажимент”

и пише писмо да му позволят да упражни правото си на глас, след като се върне.

"В случай че Великото народно събрание прецени, че е възможно и допустимо, бих бил щастлив да упражня правото си на глас след тази дата (22 юли). Вярвам, че и други депутати споделят същите тежнения", казва в молбата си Паси. Така той полага подпис десет дни след останалите си колеги.

Преди да се стигне до този момент, по време на 7-ото велико народно събрание има драматични случки, включително опасения за разцепление и в БСП. Смятали са, че това може да стане, ако Петър Дертлиев бъде избран за президент. Ходът щял да подейства като сигнал към голяма част от червения електорат да се запише в неговата партия и така лявото пространство да се социалдемократизира. За лидерите на столетницата тази възможност звучала като ерес.

“Няколко пъти Андрей Луканов казваше на Димитър Луджев:

"Не издигайте Петър Дертлиев, няма да го гласуваме. Много е остър". Все пак е бил депутат в 6-ото ВНС, лежал е в лагер.

След преговорите излизаха и казваха нищо незначещите думи: "Двете страни изложиха своите позиции". А това е симптом, че не са постигнали никакъв компромис", коментира Борис Колев.

Въпреки това СДС решава да предложи Петър Дертлиев, но дори част от сините не го подкрепят. Срещу него са зелените и радикалдемократите.

“С такива приятели нямам нужда от неприятели”,

пише по-късно докторът в мемоарите си. "Дертлиев искаше да бъде баща на конституцията, за да го изберат за президент. После беше обиден, че държавен глава стана Желев", разказа Михаил Неделчев. В същото време БСП е издигнала Чавдар Кюранов,

играе и с резервен кандидат - Виктор

Вълков от БЗНС.

Това притеснява демократите, защото червените са им обещали поста. В личен разговор с преговорния екип Вълков обещал, че ще си направи отвод, ако го изберат. Въпреки думата му сините се задействали. "Разтърчах се, видях се с Луканов и Пирински.

Мобилизираха 12-15 души от техните да гласуват срещу Вълков",

разказа Димитър Луджев. Бившият посланик в Анкара за малко не спечелва вота - не му достигат само 4 гласа от необходимите две трети.

От самото начало социалистите били съгласни Желю Желев да стане президент. Андрей Луканов лично го придумвал. Философът обаче отказвал, тъй като имало решение на СДС да издигнат Петър Дертлиев.

Александър Лилов заявил, че социалдемократът е неизбираем. В крайна сметка сините го оттеглят и предлагат Желев. Той е избран на 1 август 1990 г.

Само 25 дни по-късно е запален партийният дом.

"Имаше много тежко заседание. Аз обвиних вътрешния министър Атанас Семерджиев, че БСП сами са подготвили палежа.

Той малко театрално се заканваше да се самоубие - разказа Луджев. - Цялата ситуация беше много критична. Със сигурност изгоряха папки от най-важните сектори - секретни и финансови документи.

В тази част се помещаваше отделът за агентурата на военното разузнаване.

Всичко наистина беше много странно." Разследването по палежа е прекратено по давност, а дело така и не е образувано.

След опожаряването работата на Великото народно събрание продължава - понякога и с комични случки. Парламентарен опит не притежава почти никой и всички се учат в движение.

"Имаше един такъв куриозен момент. За развитите общества е чест да са социални държави, но при нас някои възприеха тази формулировка като връщане към социализма - разказа Петко Симеонов. - Стефан Савов скочи и се развика: "Какъв е този комунизъм, който ни предлагате?"

Отговори му Чавдар Кюранов, който е работил в органи на ООН в Женева. Обясни, че социална държава не е социализъм."

Друг забавен случай

е репликата на Владимир Сотиров от СДС на предложението на Велко Вълканов за смяна на цифрите пред текстовете: "Скъпи приятели, ако нещата се оправяха само с номера на члена, в който да влязат по важност, тогава просто конституцията би се състояла от един много, много дълъг, голям член първи.

Но няма как!?"

В тази обстановка съветският парламент пуска призив

до всички източноевропейски страни да защитят от преследване бившите ръководители, партийните функционери и сътрудниците на правозащитните органи. Москва твърди, че става въпрос за тормоз над хора само защото в миналото са изпълнявали своя конституционен дълг. Великото народно събрание обаче не се произнася по този въпрос. Той повдига и друг, прекалено болезнен проблем - този за досиетата.

Темата е засекретена за години наред, след като при написването на доклада на временната комисия на Георги Тамбуев в пресата се появяват списъци с агенти на 6-и отдел на 6-о управление на Държавна сигурност. В тях обаче липсват някои имена, а други, които не са били сътрудници, фигурират. Всичко това води до бурни скандали и затваряне на темата. Но тя така или иначе бележи целия ни преход.

Още един остатък от миналото се пренася

чрез конституцията

в политическия ни живот след 1989 г. Когато обсъждали текстовете за правомощията на президента и предложили всенароден избор, консултантите от западните държави се учудили. Питали депутатите защо са им още едни избори, при положение че не сме президентска република. Посъветвали великите народни представители да не внасят конфликт - хем избран от целия народ държавен глава, хем парламентарна република.

"Сякаш имаше инерция от Тодор Живков - президента народът да го е избрал. Пренесе се моделът на тоталитарната държава и при демокрацията", заяви Петко Симеонов.