Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Катрин Тасева за Ники Щерев: Знаете ли какво е да се отпуснеш в прегръдките на тази планина от сила? Няма думи, които да опишат колко много боли

Няма думи, които да опишат, колко много боли...?

Знаете ли какво е да се отпуснеш в прегръдките на тази планина от сила? Знаете ли какво е прегръдка да ти е дом! Обятията му да са ти къща. Да те пази от вятър и студ, от всичко лошо да те пази... с ръцете си. Колко хубаво е да се отпуснеш и да си позволиш за малко да не си силна. Само за малко!

Толкова голям и силен... Раздаваше душата и добротата си навсякъде...

Жаден да беше, първо на теб ще даде вода.

Измръзнал, теб ще завие първо с одеалото...

Така харизматичен...

Бохем...

Научи ме да грабя с шепи от живота, както ти го правеше!

А огънят от нашата любов погълна всички около нас. Обичаше ме дори когато не бях много, много за обичане... Обичаше ме повече от всичко...

Правеше ме по-смела! По-дръзка! По-жива...

Знаех,че и да падна, има кой да ме хване. Изпълваше цялото ми сърце с кураж преди състезание:

”Ти можеш!"

"С теб съм!"

“Ще успееш!”

“Батко Ники вярва в теб!”

Има едни такива мъже дето са силни на дела.Не казват какво ще направят. Правят го! Ти беше такъв! Беше най-големия мъжкар, който съм срещала! Такива мъже са изчезващ вид! Мъжкар в поведението си, мъжкар в мисленето си, по всяко едно отношение...към всекиго...към мен...

Ти не беше само мой приятел, не бе само сродна душа.

С теб разбрах, че дом не е място. Дом е чувство!

Благодаря на Бога, че пътищата ни все пак се засякоха тук на земята...

но знай...

Сродните души не се срещат на земята!

До скоро, Ники! ?

Твоя Кари! ???

Съболезнования към семейството! ?

*Коментарът е от фейсбук