Парламентарните избори в Северна Македония в сряда /15 юли - бел.ред./ ще се разиграят в разгара на ново увеличение на случаите на коронавирус между една коалиция, ръководена от социалдемократите на бившия премиер Зоран Заев, и друга, водена от партията на националистическата десница на Християн Мицкоски.

В евентуалната роля на арбитър е третата най-голяма партия, представляваща албанското мюсюлманско малцинство, която се е съюзявала в миналато с двата лагера и има претенции за премиерския пост.

Ето няколко факта за основните участници в изборите в малката балканска страна с преобладаващо славянско православно население, която прие да промени името си.

- Зоран Заев -

45-годишният лидер на социалдемократите е известен със своята упоритост и прагматизъм.

Бившият кмет със скромно държание пое управлението през 2017 г., отстранявайки силния човек, който бе на власт от едно десетиление - Никола Груевски, лидер на дясната партия ВМРО-ДПМНЕ, който оттогава се укрива в Унгария.

Малцина биха заложили на неговите шансове, когато социалдемократите започнаха през 2015 г. да публикуват записи от незаконни подслушвания, изглеждащи, че свидетелстват за широко разпространена корупция.

Убеден в необходимостта от сближаване със Запада, Зоран Заев се впусна в още по-голямо предизвикателство - да промени името на страната с добавяне на определението "Северна" въпреки яростната опозиция на националистите.

Това беше условието за уреждане на един продължаващ отдавна конфликт с Гърция, която блокираше пътя на Скопие към присъединяване към НАТО и ЕС.

След първоначалния отказ на Брюксел за започване на преговорите, Зоран Заев не се поколеба да призове избирателите на предсрочни избори. Няколко месеца по-късно ЕС даде своето одобрение за преговорите.

Според анализаторите едно от най-големите предизивикателства пред Заев, дошъл на власт, обещавайки да изкорени корупцията, ще бъде да убеди разочаровани избиратели в една страна, в която бившата ръководителка на специалната прокуратура, отговаряща да ликвидира политическата престъпност, наскоро бе осъдена във връзка със скандал за злоупотреба с власт.

Роден в малкия град Струмица в източната част на страната, този баща на две деца, влязъл в политиката през 2003 г., произхожда от семейство, забогатяло от производството на айвар - типична разядка на Балканите, приготвяна от червени чушки.

- Християн Мицкоски -

Макар да има зад гърба си дългогодишна кариера на апаратчик, 42-годишният Християн Мицкоски, бивше протеже на Никола Груевски, никога не е бил в управлението.

Той е председател на ВМРО-ДПМНЕ от 2017 г. Неговите три години начело на опозицията бяха белязани от съпротивата срещу "предателството" със смяната на името и обвинения в корупция срещу социалдемократите.

Университетският преподавател с докторат по машинно инженерство бе обвинен в непотизъм заради това, че е бил асистент на своя баща във факултета.

Със слогана "Обновлението приближава" този баща на две деца се надява да привлече избирателите, които не са преглътнали въпроса с името.

Но той се въздържа да заплаши, че ще преразгледа споразумението с Атина в случай на победа на неговия лагер.

- Насер Зибери -

Обявяването от Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/, че 59-годишният Насер Зибери е неговият кандидат за ръководител на бъдещото правителство, изненада мнозина, тъй като въпросното лице бе изчезнало отдавна от политическата сцена.

Албанците представляват една четвърт от по-малко от два милиона жители на страната и отдавна се оплакват от дискриминация.

ДСИ, основната албанска партия, бе основната част от всички коалиции през последните 18 години и традиционно играе ролята на балансьор. Тя постави този път като условие за всяка коалиция номиниране на Насер Зибери за премиер.

Това искане не среща единодушие сред другите албански партии и бе критикувано като опит за "шантаж". ДСИ е обвиняван също, че е отправил едно "несериозно" искане, за да съсредоточи кампанията върху етнически въпроси и да отклони вниманието от обвиненията в корупция, отправени срещу него.

Насер Зибери, баща на три деца, работеше през последните години като нотариус, като същевременно коментираше текущите политически събития като анализатор.

Бивш журналист в англоезичен вестник, Зибери стана през 1990 г. депутат от Партията за демократичен просперитет, която тогава бе основната политическа партия на малцинството. През 1996 той става министър на труда, а след това е отново депутат от 1998 до 2002 г.

(БТА)