Само след два дни ще загинем до един

Те играят роля за дългосрочната ни памет, за раждането на живи бебета, както и за производството на кислород

Какво ще се случи, ако всички смъртоносни вируси умрат? Няколко дни след това няма да има и хора. Освен всичко те имат отношение към дългосрочната памет, към раждането на живо бебе от утробата на майката, към производството на кислород и в крайна сметка на живота.

Обикновено се смята, че бацилите ни причиняват единствено неприятности. Примерите не са малко. От едра шарка само през XX век са починали 200 милиона души. Испанският грип през 1918 г. погуби между 50 и 100 милиона. Сега COVID-19 застрашава човечеството.

“Ако всички вируси изчезнат изведнъж, светът ще е прекрасен за около ден и половина и след това всички ние ще умрем. Те носят повече ползи, отколкото беди”, казва епидемиологът Тони Голдбърг от Уисконския университет в Медисън пред Би Би Си.

Вирусните елементи съставляват

8% от човешкия геном

През 2018 г. излязоха изводите на едно изследване, според което ген с вирусен произход играе важна роля за дългосрочната памет на човека. Но още по-шокиращо е, че способността на бременната жена да ражда живо бебе се дължи на генетичен код, произлязъл от древни ретровируси, заразявали нашите прадеди преди 130 милиона години. Авторите на това изследване коментираха пред сп. PLOS Biology: “Можем да спекулираме, че човешката бременност щеше да бъде много различна и може би изобщо несъществуваща, ако не бяха ретровирусните пандемии, засегнали нашите предци”.

Как още ни помагат те?

Всъщност много хора не подозират, че именно бацилите допринасят за производството на половината количество кислород на Земята, благодарение на който хората дишат. Знае се, че т.нар. фаги - бацилите, които заразяват бактериите, са изключително важни. Те са регулатор на бактериалните колонии в океана и във всяка друга екосистема на планетата. Ако вирусите изведнъж изчезнат, някои бактериални популации ще експлодират, а други може да спрат да се развиват.

Това ще предизвика проблем в океана, където 90% от живите организми са микроби. Но в същото време именно те произвеждат половината кислород на Земята, така че процесът на фотосинтеза се задейства от вирусите.

Как? Като убиват по 20% от морските микроби и около 50% от морските бактерии всеки ден. И по този начин помагат на произвеждащия кислород планктон да се храни пълноценно, за да поддържа живота.

Изследователите откриват още, че вирусите имат свойството да контролират и популациите, ако се разраснат прекалено много. Част от тях веднага биват унищожавани от бързо появил се бацил и така се отваря жизнено пространство за останалите видове. Същото се случва и чрез пандемиите, които поразяват хората, колкото и ужасяващо да звучи. Но от друга страна, някои вируси помагат за лечението на различни болести. Например вирусът хепатит G не е патогенен и се среща в кръвта на човека. За него се смята, че помага при HIV позитивни, а и при пациенти с ебола. По същия начин вирусът на херпеса намалява вероятността от бактериална инфекция вследствие на бубонна чума и хранително отравяне при мишките. Така според учените херпесът задейства имунната система на индивида. Възможно е при липса на вируси да станем

много по-податливи

на други болести.

Те играят ролята на терапевтични агенти за определени заболявания. Фаготерапията според изследване в СССР през 20-те години на миналия век е използвана за лечението на бактериални инфекции. А според някои дори и за терапията на рак. “Те са като микроскопични ракети, които изгарят болните клетки”, разказва Тони Голдбърг.

Учените твърдят, че вирусите играят роля и при други процеси, свързани с живота. Чрез тях кравите, овцете и козите превръщат тревата в захари, за да станат на мляко. Смята се, че вирусите поддържат здравни микробиоми в тялото и на човека, и на животните, въпреки че въпросът не е добре проучен.

Голяма част от тях не са заразни за хората и играят важна роля в различни екосистеми. Други имат отношение към здравето на много видове – от гъбите до човека. „Живеем в баланс, в идеално равновесие. Без вируси нас няма да ни има“, казва Сусана Лопес Чаретон, вирусолог от Националния автономен университет на Мексико. Така че дори и да искаме, няма как да ги унищожим напълно.

Най-малкото защото броят им е абсолютно неизвестен. Класифицирани са хиляди микроби, но може би има още милиони непознати. Не се знае също така какъв процент от вирусите са опасни за хората. Смята се, че статистически той клони към нулата.

Учените тепърва ще изследват каква е ролята на вирусите, за да има живот на Земята. И това може да даде отговор как да се пазим от патогените в бъдещи пандемии.