Намерен кораб на дъното на Нил, лежащ там 2500 г., е описан от Херодот при пътуването му до страната

Пети век преди Христа. Древногръцкият историк Херодот е на пътешествие в Египет, а една от отбивките му е в корабостроителница. Там става свидетел на изграждането на необичайно сложни като конструкция лодки, използвани за придвижване по река Нил. Във фрагмент 2.96 от книгата си (първото важно документиране на древния свят) той описва товарни плавателни съдове, наречени барис. Отбелязва как майсторите нарязват дъски, дълги около 100 см, като ги измерват с лакът. Неговите скици показват, че корабите били изградени като тухлена зидария, облицована с папирус, и с рул, минаващ през две дупки в кърмата.

Тези лодки са известни и от други свидетелства за фараонския период, но археологическите данни до този момент не бяха достатъчни, за да докажат, че те реално са съществували в Египет. Именно затова учените подлагаха на съмнение и разказа на Херодот.

В средата на 2019 г. обаче на дъното на Нил бе открит кораб – вид барис, какъвто всъщност е описал древногръцкият историк. Разкопките в долината на реката не спират, а анализите показаха, че той е потънал преди 2500 г.

„Едва когато открихме тази развалина, разбрахме, че Херодот е прав – казва д-р Дамиан Робинсън, директор на Центъра за морска археология на Оксфордския университет, който публикува подробности за разкопките. – Неговата лодка много прилича на „Кораб 17 Барис“ от потъналия вече пристанищен град Тонис (наричан от гърците Хераклион – б.р.) в близост до устието на Нил, датиран от периода 664-332 г. пр.н.е. Корпусът в голямата си част (около 70%) е оцелял благодарение на защитния ефект на наносния пясък.

Има формата на полумесец, направен е от дебели дъски от акация, свързвани напречно с ребра (тенони), съответстващи на „дългите коловe“, които Херодот е описал, но никой не знаеше каквото точно означават. Те са почти 2 м и създават линиите на „вътрешните ребра“ в корпуса. Корабът се е управлявал с помощта на аксиално кормило, преминаващо през два кръгли отвора в кърмата, разположени надлъжно един до друг, които дават възможност за по-добро управление в зависимост от това дали корабът е натоварен или не. Има и стъпало за мачта към центъра на съда. Досега такава структура не беше виждана от археолог. Това е напълно уникална форма за строеж на плавателни съдове, която не се среща никъде другаде.“

Лодката на дъното на Нил е с дължина около 28 метра, което я прави една от първите по-големи древноегипетски търговски плавателни съда, откривани някога.

Учените смятат, че тя наистина много прилича на „Кораб 17“, който е част от над 70 лодки, открити по-рано в залива Абукир. Те датират от VIII до II в. пр.н.е. и са намерени по време на мащабна експедиция, в която участвали екипът на Франк Годио от Европейския институт за подводна археология, Александър Белов от Центъра по египтология в Русия и учени от университета в Оксфорд.

Белов издава книгата „Кораб 17 Барис от Тонис-Хераклион“ където разказва, че морската архитектура на останките е толкова близка до историята на Херодот, че най-вероятно е направена в самата корабостроителница, която той е посетил. „Анализът дума по дума показва, че почти всеки детайл съответства точно на описанието – допълва той. – Корабът показва няколко елемента, отбелязани от гръцкия историк. Обшивката на кораб 17 е подредена по начин, който й придава вид на изградена от тухли, точно както е документирано. Скелетът на лодката е сглобен напречно от забележително дълги парчета, които могат да достигнат дължина 1,99 м.“

Как благодарение на това откритие се затвържава теорията, че Древен Египет е имал флот, какви са първите лодки на този народ и как са ги използвали в битките, четете в новия "Космос".