Как чествахме 24 май в Скопие
КАК ЧЕСТВАХМЕ 24 МАЙ В СКОПИЕ
Бях посланик в Република Македония в периода 2001-2005 г. Създадох традиция да се чества официално 24 май – Денят на българската просвета и култура. За първи път това стана на 20 май 2002 г., когато в препълнената зала на Дома на армията в Скопие ученици от НГДЕК “Св. Константин Кирил Философ” на чист старобългарски език нагледно показаха коя е родината на нашата азбука. Тържеството завърши с „Фолклорна магия” на проф. Боню Лунгов, който разкри дълго пазената „тайна”, че традициите и фолклорът ни говорят за общ народностен корен, за „общ народ”.
Публичното честване на 24 май в Скопие бе само завършек на „Пролетните дни на българската култура” в Македония. За два месеца бяха представени за първи път култовите български филми: „Козият рог”, „Крадецът на праскови”, „Лачените обувки на незнайния воин”. Специални гости бяха известните наши режисьори Рангел Вълчанов, Стоян Дуков, Елдора Трайкова, Иван Ничев. През „Есенните дни на българската култура”, които пък завършваха с честване на празника на Народните будители 1 ноември – също традиция, която поставих, македонците за първи път видяха филми като „Хан Аспарух”, „Борис I”, „Мера според мера”, „Дело 205/1913 П. К. Яворов”, „1952: Иван и Александра”, „Авантаж”, „Оркестър без име”, “След края на света”, панорама от анимационни и документални филми. Гостуваха известни български поети, писатели, учени – Георги Константинов, Вътьо Раковски, Алек Попов, Божидар Димитров, Стоян Райчевски, Евгени Кузманов и др. Паметни бяха и спектаклите на ансамбъл „Българе”, на фолклорния ансамбъл на Николина Чакърдъкова, гостуването на Народния театър с „Хъшове”, участието на ансамбъла на Нешка Робева на фестивала „Охридско лято”, програмите „За първи път в Македония”, в които бяха показани филми като „Островът на цар Самуил” на Горан Благоев или представянето на рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров в изпълнение на Владимир Владигеров и Джени Петрова.
И така бе всяка година: „Пролетни дни на българската култура”, „Есенни дни на българската култура” и тържествено честване и приеми за 24 май и 1 ноември. И салоните бяха препълнени. Македонските медии не можеха да премълчат тези прояви. А коментари от типа: „срамът остава единствената македонска утеха” или злобните подмятания на българския вестник „Труд”, че сме превърнали посолството в „киносалон”, приемах като признание за добре свършена работа. И като доказателство, че България и нейните дипломатически представителства трябва да водят реално АКТИВНА политика, а не да остават на равнището на дипломатическото чиновничество. И не мислете, че за всички тези прояви са харчени държавни пари. Нищо подобно. Един лев повече не е поискан от държавата. Първо тези прояви не изискваха много пари, а много работа и организация. И второ, имаше и има родолюбиви българи и дипломати, които подпомагаха с лични средства тези прояви.
Създадох в посолството „Културен салон” и Клуб „Приятели на България”. „Дните на българската култура” станаха част от културния афиш на Скопие и постоянна тема на разговор в дипломатическите и политическите среди. И македонците, които дотогава повече от десет години отлагаха подписването на Спогодба за културно сътрудничество с България, бяха принудени да кандисат. Така бе открит и Българският културно-информационен център в Скопие. Дали днес той и посолството ни провеждат Дни на българската култура? Дали честваме официално в центъра на Скопие празникът на българската култура и писменост 24 май? Отбелязваме ли и Деня на народните будители? Дава ли посланикът ни официални приеми на този ден? Не зная. Дано традицията, която поставих, да е продължена.
*Коментарът е от фейсбук
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера