Три сценария пред България за епидемията от COVID-19
Първият е да стигнем до 10 нови болни на ден като в Гърция. Вторият - да останем на сегашното ниво. Третият - при над 100 заразени в рамките на три дни да се върнат строгите мерки от 13 март
В Гърция новите заболели от коронавируса стигнаха до 10 души на ден, което беше постигнато с цената на жестоки ограничения за социална изолация. Това е несбъдналият се благоприятен сценарий у нас, с който се разминахме още по Великден, коментира математикът от БАН проф. Николай Витанов. Той прави математическите модели за развитието на епидемията у нас за Националния оперативен щаб.
Припомняме, че строгите мерки в Гърция бяха въведени на 17 март, като гражданите можеха да напускат домовете си само след като поискат разрешение от властите с изпратен есемес, и то само за да отидат до аптеката или за да купят храна близко до жилището си. Не бяха разрешени пътуванията до други населени места, както и до островите, затворени бяха училищата, магазините, ресторантите и кафенетата. В България също имаше строги мерки, но те
не бяха толкова
драконовски както
в съседна Гърция
Три са възможностите оттук нататък за разпространението на коронавируса в България, коментира проф. Витанов. Първата е да се върнем към благоприятния сценарий, който не успяхме да осъществим заради пътуванията по Цветница и Великден. Втората е да останем на сегашното ниво на новозаразени.
“Третата възможност е тази, която вече обяви министър-председателят - при нарастване на над 100 случая новозаразени в продължение на три дни да се пристъпи към допълнително затягане на мерките, каквито бяха при обявяването на извънредното положение от 13 март.”
Проф. Витанов открои
четири фактора, които ще
окажат влияние
за развитието
на един от трите възможни сценария.
На първо място, това са контактите между хората, които увеличават опасността от разпространението на заразата. Вторият фактор е да “посеем” вируса - става дума за хора, които идват от чужбина след пътуване например със самолет, и които да пръснат коронавируса там, където се завръщат.
Третият фактор според проф. Витанов са атмосферните условия, чието влияние е двустранно. От една страна, високите температури засилват имунитета и това е добре. От друга, хубавото време предразполага хората да излязат на улицата, да пътуват повече, да увеличават контактите си, като в някои случаи пренебрегват и предпазните средства.
Четвъртият фактор са мерките, които правителството взема срещу появилите се клъстери на инфектирани, коментира математикът. Според него точно тези мерки са много важни, защото спомагат
да не се вдигне
чувствително нивото на
новите заразени,
тъй като бързо се откриват и се ограничават новите огнища на болестта и тук ролята на районните здравни инспекции е особено важна и те се справят добре. “Това е много важно и на това се крепим в момента да няма голямо разпространение на заразата”, посочи проф. Витанов.
Той съветва да се следи внимателно кривата на активните случаи у нас - това са болните в момента минус оздравелите и минус починалите от COVID-19. Върви се към максимума на тази крива, а от нея зависи какво е натоварването на здравната система в България. “Досега системата на здравеопазването не се е пробила, което е много добро постижение”, смята проф. Витанов. (24часа)
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория