Британски учени изчисляват, че общо около 40 хиляди тона извънземна материя се изсипва на планетата ни, но по-голямата част под формата на фини прахови частици

16 тона годишно - толкова общо тежат големите метеорити, които падат под формата на големи камъни на повърхността на Земята за година, пише руският информационен сайт gazeta.ru.
До този извод стигат британски учени, които изчисляват колко метеорита годишно падат в ледовете на Антарктида. Тяхната сметка е вярна, ако се вземат предвид метеорити с маса над 50 g. Оценката им не включва по-малките метеорити (под 50 г), както и праха, който всяка секунда бомбардира нашата планета.
„По-голямата част от обектите, които падат на Земята, са много малки“, обяснява д-р Джеф Еват от Манчестърския университет, автор на проучване, публикувано в списанието Geology. "Говорим за предмети, които, удряйки повърхността на земята, се разпадат на фрагменти с обща маса над петдесет грама. Обикновено масата им достига от 50 g до 10 kg. Предмети, по-големи от това, са много, много редки. “
Проучването на метеорити в Антарктида събра няколко групи британски учени - от Кеймбридж, "Империал Колидж"- Лондон и Британската служба за Антарктика.
Едно от най-важните постижения на тяхната работа е създаването на модел, който предсказва зависимостта на честотата на метеоритите от географската ширина. Изчисленията им показаха, че в полярните райони честотата на валежите от метеорит е само 60% от скоростта на валежите в района на екватора.
Учените отдавна знаят, че Антарктида е най-доброто място за търсене на метеорити. Причината е проста - камъните, които падат върху леда, са ясно видими, те по-дълго остават на повърхността и затова са по-лесни за намиране. По тази причина ловците на антарктически метеорити често отиват на места, където благодарение на движението на ледници се образуват т. нар. задръстващи зони - там има повишена концентрация на метеорити.
В своето проучване д-р Еват и колегите му си поставят за цел да проучат колко метеорити попадат в определен район - избрано ледено поле близо до планините Шекълтън в Източна Антарктида. Резултатът надминава очакванията им - по време на две систематични претърсвания - през 2019 и 2020 г. те откриват около 120 метеорита.
След като получили този резултат в избраната област, учените разбрали, че могат да правят оценки на валежите от метеорит в глобален мащаб. За да направят това, те взеха предвид как Земята привлича летящи околоземни астероиди и как географската ширина на мястото влияе на честотата на падането.
Според учените получените оценки могат да бъдат проверени чрез проследяване на огнени топки, които се появяват, когато астероидите попаднат в земната атмосфера. Това може да стане с помощта на спътници, които автоматично наблюдават гръмотевичните бури в атмосферата на планетата.
„Сателитите следят тези експлозии в небето, определяйки енергията на събитията, както и тяхната дължина и географска ширина. От това можете да оцените как са разпределени по цялата планета в зависимост от географската ширина“, обяснява Еват.
Според авторите на откритието, друг важен извод е преоценката на вероятността големи метеорити да падат на различни географски ширини, използвана от учените до този момент. По-прецизните оценки показват, че вероятността от подобно събитие в екваториалните ширини е 12% по-висока, а в полярните ширини 27% по-ниска, отколкото се смяташе досега.
„Мисля, че това е възхитително проучване и тези оценки са верни. Вярваме, че около 40 хиляди тона извънземна материя пада на Земята годишно, но по-голямата част от тях е под формата на малки прахови частици“, убедена е Сара Ръсел от Музея по естествена история на Лондон.
Наскоро руски учени предложиха ново обяснение на катастрофата в Подкаменна Тунгуска, която вълнува изследователите повече от век. Според техните изчисления значителните щети в района не са свързани с падането на космически обект на Земята, а с ударни вълни, възникнали по време на преминаването на железен астероид през земната атмосфера.
Загадъчната експлозия в района на река Подкаменна Тунгуска сутринта на 30 юни 1908 г. се смята за причинена от най-голямото небесно тяло в новата история. Въз основа на резултатите от симулацията изследователите показаха, че феноменът Тунгуски метеорит е причинен от железен астероид с най-вероятен размер от 100 до 200 м. Този астероид е преминал през земната атмосфера с минимална височина на полета от 10-15 км със скорост около 20 км в секунда. В същото време той не е паднал на Земята, но е продължил движението си по циркулаторната орбита, като е загубил около половината от първоначалната си маса, която може да надвишава 3 млн. т, но е запазил целостта си.