Според книгата “Гешевият род от село Годлево, Разложко” досега в тази общност са родени 620 души, от които 237 синове и 201 дъщери, останалите са снахи

Родоначалникът се казвал Георги, наричали го Гешо - оттам тръгнало името на фамилията

“Тодор Гешев притежавал исполински ръст и всички се бояли от него. В рода се говори, че дори турците му целували ръка, за да е милостив към тях. Бил чобанин, пасял стадото на своето семейство.

Животът му обаче се преобърнал, когато някъде около 1835 г. при поредните изстъпления на поробителите върху българското население на нивата бил убит негов брат. Тодор решил да отмъсти на турците и станал хайдутин.

За кратко време събрал чета, започнал да завардва пътища и пътеки и да отмъщава за зверствата и издевателствата на турци над българското население.

Залавял турци,

които са безчиствали

над българи,

и ги наказвал
според провиненията им. Тези, които не тормозели българите, карал само да му връзват цървулите и навущата под одобрителните и строги погледи на неговите хайдути.

Когато намерели кусури, турчинът повтарял навиването на навущата, докато всичко бъде направено както трябва и бъде одобрено от четата. Тогава го пускали да си ходи.”

Така е описан Тодор войвода, прапрапрадядо на главния прокурор Иван Гешев, в книгата “Гешевият род от село Годлево, Разложко” на проф. Йорданка Гешева и съпруга полк. Петър Гешев.

Обширното историко-генеалогично изследване на Гешевия род е публикувано през 2016 г. С тежката задача се заели полк. Гешев, пенсионирал се след 30 г. служба във военното разузнаване, военен аташе в Китай, Хърватия, Босна и Херцеговина, водещ специалист в областта на асиметричните рискове, заплахи и кризи, и съпругата му проф. Гешева, която работи в Института за исторически изследвания към БАН.

Точно от Гешевия род от с. Годлево е и главният прокурор Иван Гешев. Неведнъж той е споменавал за своите корени от Разложкия край и е засвидетелствал почитта си към героизма на предците си. Преди дни - на 3 март, поздрави българите с “Песен за поп Партений”.

Тя е написана от неговия братовчед Теофил Гешев и изпълнена от група “Годлевски Великден”, в която пеят и свирят и братовчедите Асен и Михаил Крайнови, наследници на отец Партений Гешев - учител, духовник, просветител, революционер.

Отецът е племенник на Тодор войвода - прапрапрадядото на главния прокурор. През февруари 2017 г. в центъра на Годлево пред кметството наследниците на рода откриват паметна плоча на поп Партений и там за първи път е изпълнена тази песен.

Откъде обаче идва родът Гешеви? Според авторите на мащабното проучване

началото е поставено

около 1760 г. в село

Извор, Босилеградско,
когато се е родил някой си Георги, наричан Гешо, откъдето хората започват да наричат всички от фамилията Гешовите или Гешевите.  

Според разказите на наследници, предавани от уста на уста, около 1780-1785 г. той се жени и му се раждат няколко синове. От един от тях има четирима внуци - поп Арсений (с рождено име Христо), Петър, Тодор войвода и още един с неизвестно име. Точно той е бил убит от турците около 1835 г., а брат му Тодор не могъл да преживее това и излязъл хайдутин, за да отмъщава.

Хора от Гешевия род често били обект на турски набези. За да се спасят, тримата братя, водени от най-големия - поп Арсений, със семействата си са принудени да бягат надалеч, като се установяват около 1836 г. в разложкото с. Годлево. Заселват се в края на селото.

Приема се, че

от тримата братя

тръгват и първите

разклонения на

Гешевия род,

които са 20,
но до днес са се запазили 12 с мъжки наследници. Досега в Гешевия род са регистрирани 620 души, от които 237 синове и 201 дъщери. Останалите 182 са снахи, показва проучването на проф. Гешева. 

Главният прокурор е от т. нар. Златишко разклонение. Тодор войвода има двама синове - Никола и Георги. От брака на Никола с Марика се раждат 5-има синове. Синът Иван се жени за Мария - дъщеря на свещеник от разложкото с. Горно Драглище. През 1901 г. родителите Никола и Марика с трима от синовете си се изселили в Златица, защото в Годлево нямало достатъчно земя, за да се препитават всички семейства на бежанците от Босилеградско.  

Те дават и началото на Златишките разклонения на рода. От това на Иван и жена му Мария е главният прокурор. В Златица се раждат двете дъщери и петимата синове на Иван и Мария. Единият от тях - Тодор, кръстен на дядо си Тодор войвода, е роден 1912 г. и починал през 2000 г., е дядо на главния прокурор.

От брака на Тодор с Иванка Стоименова от с. Мирково се раждат Стоимен и Цветанка. Бащата на главния прокурор - Стоимен Гешев, е завършил Техникума по енергетика “Вилхелм Пик” в София и остава в столицата. Близо 30 г. работи в КАТ. Оженил се за Дилка Илиева, която е акушерка.

Синовете им са сегашният главен прокурор на България Иван Гешев и 3 години по-малкият му брат Георги Гешев, сега подполковник в НСО. Засега поне служителят в НСО ще продължи рода с мъжки наследници, защото има двама синове. Обвинител №1 е баща на 3 дъщери.

Бащата на главния прокурор, Стоимен Гешев, е разказал, че при преселването в Златица през 1901 г.

дядо му Иван

купува голяма

красива къща,

която била на турчин,
избягал след Освобождението. Из града вървяла мълвата, че заможният турчин е заровил голямо съкровище от златни монети някъде около Златица.

След години избягалият турчин се върнал в Златица уж от носталгия по къщата си и бил приет от новия стопанин. Пристигнал на кон, но не искал да свалят седлото му. След ден си тръгнал, а местните твърдели, че е прибрал в седлото на коня си златото, което било заровено под някакво дърво край Златица.  

Братята Гешеви още след заселването си там през 1901 г. построяват две воденици и дърводелска работилница.

В Златица има 4 разклонения на рода Гешеви, а другите най-големи клонове са в Чепинци, Велинград, Русе, Ракитово и др. части на страната.

От фамилията са прототипът на овчарчето Калитко, строител на ВМА, основател на Софийската опера, а Асен Агов е зет

Много са личностите от рода Гешеви, оставили трайна следа в родната ни история. Един от първите, които е дал пример за родолюбие и патриотизъм, е свещеник Партений Петров Гешев. Син е на Петър Гешев, един от тримата братя, пристигнали около 1836 г. в Годлево, бягайки от босилеградското с. Извор.

Отец Партений, с рождено име Христо, е роден на 30 януари 1837 г. в с. Годлево. Посвещава целия си живот в служба на българското население от Разложкия, Неврокопския и Пазарджишкия край. В последните близо 20 г. от живота си служи в с. Батаница, Пазарджишко. Умира на 23 март 1904 г. и е погребан в двора на местната черква “Света Троица”.

Започва просветителската си дейност като учител в килийните училища в Годлево, Батаница, Неврокоп, Банско. Даскалува и в села в района на Драма, днешна Гърция. През октомври 1872 г. се среща с Васил Левски, който идва в Батаница за основаването на революционен комитет в селото.  

Отец Партений подготвя българите за участие в Априлското въстание, един от основателите и ръководителите е на революционния комитет в родното си село. Арестуван е през 1876 г. с много членове на комитети в района. Изтезаван е в затвора в Неврокоп, а след намесата на Великите сили е освободен.

До края на живота си е свещеник в Батаница. Има 4 деца, а 3-ма от неговите внуци загиват по време на Балканската и Първата световна война. Имената на братята Иван, Милан и Никола Партениеви, участници в 27-и пехотен чепински полк, загиват от 1913 до 1916 г., са изписани на паметника на загиналите в кв. “Чепино” на Велинград.

Десетки са мъжете Гешеви, участвали в революционните борби за освобождението и обединението на българските земи. Сред тях има четници и войводи от ВМРО, партизани, участници във войните и Македоно-Одринското опълчение.

Роденият през 1931 г. Илия Петров Гешев е най-малкият участник, който потегля на фронта на Освободителната война, когато е едва на 14 г. Записва се в доброволческата рота “Чепинец”. Той е и прототип на малкия герой от повестта “Овчарчето Калитко”.  

По-късно завършва военно училище и Софийския университет. Работи в МВнР и гради сериозна дипломатическа кариера. От 1980 до 1985 г. е генерален консул в Гърция. Има специален принос в защита на българския Зографски манастир в Атон.

В по-ново време Гешеви имат сериозно присъствие и в редовете на Българската армия и всички са носители на десетки ордени и медали за особени заслуги.

Съавторът на книгата за Гешевия род полк. Петър Василев Гешев е роден през 1953 г. в Стара Загора. Завършва военно училище и Военна академия. 30 г. е във военното разузнаване, носител на десетки отличия. Едно от тях е за предотвратен сериозен терористичен акт в България.

След 2001 г. специализира в Италия и САЩ, бил военен аташе в Китай, Хърватия, Босна и Херцеговина. Брат му Йордан Василев Гешев също е военен от кариерата.

Чавдар Николов Гешев завършва Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Издига се в професията, като става командир на ескадрила и зам.-командир на авиополка в Равнец, преподавател във Военната академия.

Роденият през 1934 г. в Годлево Петър Давидов Гешев е офицер и командир на дивизион в Грудово. Завършва Военна академия, работи и в Генералния щаб на Българската армия.

Владимир Илиев Гешев от Ракитово завършва Военното училище “Васил Левски” и преподава след това там. Бил е на задгранична работа като секретар на военния аташе в Рим. Брат му Лазар Гешев също завършва военно училище и академия и работи в системата на МО. И третият брат, Петър Гешев, завършва военната академия и служи като офицер в различни гарнизони.

Светлозар Илиев Гешев пък е офицер от ракетни войски в армията. През 1992 г. заминава като командир на втория български батальон от състава на мироопазващата мисия на ООН в Камбоджа.

Янко Тодоров Гешев е работил заедно с поета Никола Вапцаров във фабриката за хартия в Кочериново. След 1944 г. се преселва в Русе, където работи до пенсионирането си в милицията.  

Роденият през 1936 г. в Годлево Иван Георгиев Гешев е сред най-добрите хидроинженери. Строил е ВМА, Паметника на Незнайния воин, военни санаториуми, специални обекти от национално значение. След 1990 г. се заема с възстановяне на разрушената по време на османското владичество черква “Св. Богородица” край родното си село.

От Гешевия род е и проф. Димитър Попиванов, основател на Музикалната академия и Софийската опера.

Фамилията се гордее и с известни спортисти. Нона Александрова Гешева е носител на редица медали за България по спортна акробатика. През 2004 г. е световен шампион. Баскетболистът Васил Янков Гешев от Русе играе в ЦСКА, “Академик”, “Дунав” и националния отбор, а след това е и треньор.

Зет в рода е журналистът Асен Агов, чиято съпруга Румяна Гешева е сред наследниците на многобройната годлевска фамилия.