Личната история на руската състезателка по художествена гимнастика Александра Солдатова бързо се превърна в един от медийните хитове миналия месец.

Накрая 4-кратната световна шампионка, спечелила две от титлите си в София, със сълзи на очи призна, че от две години страда от булимия. Направи го след няколко дни, прекарани в московската клиника “Склифасовски” заради порязвания с кухненски нож по лявата ръка.
Руските медии твърдяха, че това е опит за самоубийство, докато самата Александра обяви, че се е порязала, докато си е приготвяла закуска. Дори заплаши да съди всеки, който лансира другата версия.

Заради булимията гимнастичката не само пропускаше състезания, но и не можеше да тренира пълноценно. Но тя не е сама - оказва се, че тази болест е доста разпространена в съвременния спорт.

Версията

на Солдатова

Рускинята се бори с болестта от над две години. Да й дадем думата:

“Не можете да си представите колко ми е сложно да говоря за това. Сега ме засипват с въпроси какво се случва с мен, защо не тренирам, имам ли здравословни проблеми, защо непрекъснато съм по болници.
Тази история се влачи вече две години. Аз съм болна. Тежко ми е да говоря за това. Всеки спортист тренира, има личен живот. Трябва да пребориш умората, болките...

Освен всичко това и един проблем с гърба аз страдам и от друга болест, която ми пречи много. Две години, даже малко повече - почти три, се боря с нея. Никога на никого не съм разказвала за това. Даже на треньорите казах едва през 2018 г., след като събирах кураж няколко месеца.

Разбирам, че тази болест ми пречи да показвам нужните резултати. Аз се разплаках, когато разказах всичко на треньора. Когато съм имала избор между спорта и здравето, винаги съм избирала спорта. Винаги. Дори когато лекарите ми казваха, че е по-добре да не се състезавам, а все пак отивах в залата. Тренировките бяха моето спасение.

Но тази болест ми пречи да тренирам. Аз хвърлям уреда на тренировка и разбирам, че просто не мога да стана от пода. Ресурсите на организма ми свършваха до такава степен, че разбирах - тялото ми не ме слуша.

Две години и половина аз съм болна от булимия. Това е страшна болест. Силите ми ме напускаха, килограмите ми скачаха нагоре-надолу. Започнах да страня от всички, ходех сама на тренировки, не ми се говореше с никого, имаше и моменти на депресия.

От булимия не може да се разболее случаен човек. Това е генетично предразположено. Така че аз я имам. И да не бях състезателка по художествена гимнастика, пак щях да я имам. Може би по-късно, но все пак. Така че, слава богу, че съм станала спортистка.

Отначало даже не знаех що за болест е това, не разбирах какво се случва с мен, макар че ми беше ясно, че нещо не е наред. Имах здравословни проблеми, но никой не можеше да разбере какво точно ми има. Треньорката ми казваше: “Саша, очите ти са като стъклени”.
Два пъти лежах по болници, лекувах се, пиех много-много витамини. На европейското през 2019 г. резултатите ми бяха нормални, но здравословно се чувствах ужасно.

Не говорих за това с Ирина Винер (президент на Руската федерация по художествена гимнастика и главен треньор на националния отбор - б.р.), защото за нея на първо място е здравето на състезателките, а за мен е спортът. Ако тя беше разбрала колко е сериозно положението, нямаше да ме пусне на състезание. Но аз бях щастлива да го правя и винаги се стремях към достойно представяне.”

Какво е булимия

Това е психическо разстройство, което води до болестни отклонения в приемането на храна. Теглото на човека най-често е в норма - за разлика от анорексията, за която характерно е рязкото отслабване.

Булимията е определена като отделен тип хранително разстройство през 1980 г., а за психическо заболяване започват да я броят сравнително скоро - през 1992 г.

Нейните основни признаци са:

- чувство за постоянен глад независимо от това колко храна е изядена;

- преяждане като следствие от чувството за постоянен глад. Болният може да приема храна безконтролно или постоянно, или на определени периоди. При това усеща болки в стомаха и обща слабост;

- постоянен контрол на личното тегло и зависимост от външния вид и фигурата. Болният непрекъснато се мери, старае се да пази диета;
- опити да се освободи от изяденото, за да не качи килограми. Най-често болните се опитват след хранене да предизвикат повръщане, пият разхлабителни, диуретици и добавки за изгаряне на мазнини;

- опити за натрупване у дома на големи запаси от храна, които все едно свършват бързо;

- ниска самооценка, депресия и резки смени на настроението;
- при спортистите - прекалени тренировки до пълно изтощаване.

Ако не се обърне внимание, булимията може да доведе до сериозни усложнения - неврастения, загуба на интерес към живота, проблеми със сърцето, лекарствена и наркотична зависимост, дори до смърт.

Болестта се среща 2-3 пъти по-често от анорексията. Около 90% от болните са жени, обикновено на възраст от 15 до 24 години. И много често от нея страдат гимнастички и фигуристки.

Какви са

причините?

В повечето случаи причина за булимията са психологически проблеми, а не генетична предразположеност.

Болестта се появява след стресови ситуации, заради ниска самооценки, проблем с общуването и болезнен стремеж към идеала.
Болният се опитва да отслабне, за да отговаря на съвременните изисквания за красиво тяло.

Всеки прием на храна в такава ситуация предизвиква отвращение към самия себе си (“трябва да отслабна, а аз се тъпча”), затова човек се опитва да се освободи от изяденото. Това води до обратния резултат - започват пристъпи на непреодолим глад, болният не може да сдържи апетита си, но накрая все пак се освобождава от храната.

Разбира се, появяват се съпътстващи проблеми - заради постоянните повръщания се уврежда хранопроводът, поврежда се емайлът на зъбите, появяват се проблеми с бъбреците, а някои болни от стрес даже се самонараняват.

Кои други спортистки

са страдали от булимия?

- Надя Команечи (спортна гимнастика, Румъния). Петкратната олимпийска шампионка страда и от булимия, и от анорексия. Причините се крият в прекаления психологически натиск, чувство за хиперотговорност и очакване на максимални резултати.

- Кати Ригби (спортна гимнастика, САЩ). Страда от белимия 12 години, но все пак печели първия в историята на САЩ златен медал от световно първенство. След това преборва болестта и става киноактриса.

- Ева-Мария Фице (фигурно пързаляне, Германия). На 14 години става най-младата шампонка на страната си, но булимията пречи да постигне високи резултати на международни турнири.

- Зина Гарисън (тенис, САЩ). Олимпийската шампионка на двойки от 1988 г. страда от булимия, откакто е 19-годишна. Болестта се отключва след смъртта на майка.

- Нанси Кериган (фигурно пързаляне, САЩ). Двойната медалистка от олимпиади стана известна не толкова с резултатите си, а с покушението, което организира съперничката за място в отбора на САЩ Тоня Хардинг. От контузията, причинена от нает от Хардинг бияч, Нанси се възстанови, но стресът отключи булимия.

Резултатите на гимнастичките и състезателките по фигурно пързаляне максимално зависят от килограмите. Спортистките в тези дисциплини спазват някакъв режим, но психически и физически това не е лесно, особено в периода на съзряването им като жени, а тук оптималната възраст е 14-16 години.

Затова се отключват психологически проблеми и стрес, които водят до въпросните хранителни разстройства - булимия и анорексия.

Често състезателките стигат до крайно изтощение на тренировките, като смятат, че така се борят със стреса. Това обаче само повече изтощава организма им.