Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

11 опасни циклона с бури и порои ни заобиколиха Спасители помагат на пострадала жена от бурята в Гърция.

Придвижвайки се, преди да стигнат до България, те се “разцепват” и тръгват на юг или на север

Очаква ни пролет, по-топла от нормалната

Лятото ще дойде с горещи температури, с повече валежи през юни и юли

Общо 11 атлантически и средиземноморски циклона с мощни бури, ветрове и проливни дъждове са подминали България от лятото досега. Това съобщи пред "168 часа" климатологът проф. Георги Рачев. На фона на потопите и природните бедствия в съседните страни нашата територия остана спокойна.

"Над нас паднаха, метафорично казано, капки в сравнение с Албания, Гърция, Босна и Херцеговина, Хърватия. Западните Балкани бяха удавени. Гърция потъна във вода. Надявам се този циклон, който настъпва от 20 февруари, да мине бавничко през България, за да отдаде максимума на валежите", допълни проф. Рачев.

Какво се случва,

че източната част на Балканския полуостров да остане сравнително суха?

Придвижвайки се към България, циклоните се разцепват, казано на професионален език, и минават или южно към Гърция, или северно към Румъния. Такава е типичната атмосферна циркулация.

В Гърция черната серия започна още през юли, когато първи пострада Халкидическият полуостров. За секунди се изви буря, във въздуха захвърчаха чадъри и всякакви предмети. Изля се и пороен дъжд, при което

загинаха седем души, а сто пострадаха.

Според очевидци на места вълните надхвърлили два метра и половина височина.

Явлението не е характерно за южната ни съседка, където обикновено лятото е горещо и сухо. Затова и всичко се случи без никакво предупреждение и очакване от страна на местните и летуващите.

Страната бе залята от нова порция бури и поройни валежи през септември, ноември и декември, когато бяха спрени дори фериботни линии към островите.

Само преди месец слънчева Гърция бе връхлетяна от циклона Ифестион. Сняг и студ сковаха страната и заледиха пътищата, оставиха без ток много райони.

Другите съседни страни - Сърбия и близките до нея Хърватия, Босна и Херцеговина и Албания, бяха ударени от невиждани ураган и потоп миналата година с градушка, мълнии, гръмотевици, силни ветрове и дъждове, което причини сериозни щети.

Румъния пък бе стегната в снежна прегръдка от полярен циклон точно около Нова година. Бяха затворени цели пътища в североизточната част на страната. Наваля снежна покривка, висока около един метър.

По време на всички тези бедствия България остана оазис. Даже януари и февруари, които обикновено са най-студените, бяха неочаквано топли.

На какво се дължи това явление,

при което циклоните просто заобикалят България?

Дори специалистите не могат да отговорят категорично на този въпрос. Атмосферната циркулация се променя по различен начин в различните части на Европа.

И в един момент въздушните маси се пренасочват в друга посока, без да има специално обяснение.

"Както казваше един коментатор,

Господ е българин”,

допълни проф. Рачев.

Още едно явление ни подминава вече 2-3 години. Става дума за няколкодневни валежи от сняг.

"Когато почти по южната ни граница минава средиземноморски циклон, който се движи на изток, а от Русия нахлува друг циклон с високо атмосферно налягане, се наблюдава блокиращ процес. Топлият циклон не може да се изтегли. Създава се прекрасна ситуация за няколкодневни валежи над България - коментира проф. Рачев. - Преди време засичахме това явление по един-два пъти всяка зима. Сега очевидно под влиянието на глобалното затопляне вече 2-3 години не сме го виждали."

Студеният сезон е към края си и той беше мек, но не колкото в по-голямата част от Европа и особено Северна Русия. Там беше по-топло, отколкото у нас, на Балканите.

Може да се каже, че страната ни е едно от местата с най-малко превишаване на средните сезонни температури - само с 2 градуса над нормата, въпреки че носехме обувки вместо ботуши през студения иначе януари.

В европейската част на Русия градусите бяха средно с 4 до 6 над нормата.

Климатолозите в Москва регистрираха няколко рекорда през януари и февруари за времето, откакто се правят инструментални наблюдения.

От 150-200 години насам бе отчетен най-топлият

януари в Европа,

а в света той беше в топ 5 на най-меките зимни месеци. Всичко това се дължи на ясно изразен период, който ни държи от средата на 90-те години. От 2000 г. насам са измерени рекордни годишни температури по цялата земна повърхност, откакто съществува науката метеорология.

Топлото, разбира се, се асоциира със суша. Тази зима някои равнинни части на България почти не видяха снежна покривка. Януари беше много сух. Като цяло досега са паднали зимни валежи в рамките на 50 до 70% от нормата.

В следващите дни се очаква сняг в местата

над 600-700 метра

надморска височина,

а над 1000 м даже да се образуват преспи. Февруари обаче е по-благоприятен откъм валежи.

Именно заради това засега няма основания за притеснение за реколтата. Почвените влагозапаси в 50-сантиметровия слой над повърхността са съществено увеличени. В по-дълбоките слоеве обаче влагозапасите са незадоволителни за сезона. Такива са изводите на експертите по агрометеорология.

Валежите през февруари са довели до наваксване на дефицита от влага в горните почвени слоеве при зимните житни култури. Част от пшеничните посеви в източните райони на страната са били пожълтели заради сушата.

Хубавото е, че посевите не са измръзнали, както се е случвало друга година, и тенденцията ще се запази, ако няма драстично понижение на температурите. Според специалистите може да се наложи презасяване на културите, но то ще е за много малка част от тях - под 1%.

Защо обаче при тези високи температури дърветата не са напъпили?

Според агрометеоролозите от БАН това ще стане всеки момент. Според проф. Рачев причината се корени в това, че макар и да се радваме на топла зима, не сме отбелязали рекорд. Градусите бяха над нормата за повече дни, но без екстремни стойности. "За да тръгне активна вегетация, трябва по-дълъг период с температури над нормата - обяснява проф. Рачев. - Тази зима имахме по няколко топли дни - най-често три, след което настъпваше захлаждане и така не можа да се стигне до активна вегетация. Дори не са се разлистили най-ранните сортове череши, бадеми и кайсии, които първи цъфтят. Няма условия. Това е най-доброто, което можем да си пожелаем. Щом няма цветове, няма как една късна пролетна слана да ги попари, което би било катастрофално и би съсипало реколтата.”

Ако температурите продължат да са над нормата, това ще се отрази на овошките. Ранноцъфтящите видове в полските райони ще се разпъпят, а на отделни места

в крайните южни райони плодните пъпки на бадемите и прасковите даже ще се разпукат,

пише в прогнозата си дежурният агрометеоролог в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН Дукена Жолева.

Според нея същественото застудяване, което се очаква в последните дни на февруари, няма да се отрази на преждевременно цъфналите овошки. Но понижението на температурите ще спре вегетационните процеси при есенните посеви.