Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-жестоките наказания в училищата

Случаят в пазарджишкото основно училище "Проф. Иван Батаклиев", при който учителка накара третокласници да заплюят съученик, предизвика широк дебат в социалните мрежи у нас.

Реакциите бяха крайни - от пълно заклеймяване на уронващото достойнството наказание, до подкрепа на въвеждането на по-строги правомощия на учителите да налагат ред и дисциплина. Друг е въпросът, че масовото заплюване има много унизителен характер и едва ли някой сериозно може да го възприеме като възпитателен метод. Като прийом той по-скоро напомня за физическите наказания върху подрастващите, налагани от учителите в цял свят през вековете. У нас тази практика също е имала богата традиция и ненапразно Ботев в един от пламенните си стихове споменава за "дивак учител".

Но макар и доста смущаващ, истината е, че проблемът с правата на учителите да наказват физически учениците все още не е решен в глобален мащаб. Още повече че дисциплиниращото въздействие на тоягата е открито в дълбока древност. В египетски папирус от 1250 г. пр. Хр. пише, че "ухото на ученика е на гърба му и той чува само когато го бият".

В съвременния свят физическите наказания са забранени със закон в училищата на 128 страни и са разрешени в 69. Експертите отбелязват, че около 1,5 милиона случая на физически наказания в училище се отчитат всяка година, но действителният им брой вероятно възлиза на 2-3 милиона годишно. А в резултат на такива "възпитателни" мерки всяка година между 10 и 20 хил. ученици се нуждаят от медицинска помощ.

Поне на теория забраната е възприета в цяла Европа и по-голямата част от Южна Америка и Източна Азия. Но в това отношение има и три забележителни изключения - Австралия, Южна Корея и САЩ. Законодателството на 29 от 50-те американски щата все още го позволява, а в Австралия 3 от 8-те щата. Трябва да се отбележи също, че въпреки действащите забрани подобни мерки все още се използват в

частните учебни заведения във Великобритания

и Канада.

Но много от страните, в които има действащи закони срещу тези груби методи на възпитание, не ги прилагат. Според данни на Global Initiative от 2016 г. в 29 от държавите, забранили телесните наказания в училищата, на практика частично те все още се използват. Процентите варират от 13 за учениците в Казахстан до 97% за тези в Камерун.

В други страни пък те са отменени съвсем неотдавна. В Република Южна Африка например този вид наказания са забранени с промяната на конституцията през 1996 г., въпреки това учениците съобщават, че този вид наказания продължават да са редовна част от образованието в най-развитата страна на Черния континент.

Що се отнася до наказанието, използвано в пазарджишкото училище, където са накарали всички деца да наплюят провинилия се, то много напомня методите на прочутия съветски педагог Антон Макаренко. Именно той обосновава и прилага наказания, в които участва целият колектив. Затова е много вероятно възприетите за дълги години у нас негови възпитателни принципи да са оказали влияние и върху началната учителка Верка Маратилова.

Трябва обаче да се има предвид, че съветският възпитател навремето е работил в доста по-екстремална обстановка и неговите питомци са били

малолетни престъпници.

Всъщност лошата слава, която Макаренко има у нас, се дължи по-скоро на извращаването на неговия начин на възпитание. По времето на тоталитаризма у нас в домовете за превъзпитание на малолетни, подобно на практиката в бившия СССР, побоите бяха ежедневие. Но малко хора знаят, че Макаренко като истински хуманист е бил категорично против физическото насилие.

Според него "наказанието е винаги поражение за родителя, който не е могъл правилно да установи границите на позволеното в общуването с детето".

В своите трудове той например пише:

"Нима боят

е метод?

Това е просто отчаяние. До наказание трябва да се прибягва само когато наистина се нарушават интересите на колектива и ако нарушителят открито и съзнателно извършва нарушение, пренебрегвайки нуждите на колектива".

В духа на времето той създава колония от трудни деца на военни начала. Разбира се, в нея дисциплината се спазвала безусловно, но никога не се налагали унизителни наказания. А най-строгото от тях - бойкотът, е използвано изключително рядко.

Любопитното е, че през 1917 г. съветската власт отменя всички строги наказания в училищата, които са били характерни за Руската империя. Даже в началото е имало и куриози. След масовото преследване на интелигенцията в някои губернии било дадено право на децата

сами да избират учителите си

и много често такива ставали абсолютно неграмотни хора, които обаче давали пълна свобода на учениците. Според описанията, заради ниската си квалификация някои от новоназначените даскали, вместо да учат подрастващите на четмо и писмо, обявявали целодневни танцови забави.

След идването на комунистите на власт в Китай също официално са отменени строгите порядки в училищата, но според правозащитни организации фактически боят не е премахнат в тях и до ден днешен, особено в селските райони на огромната страна.

В исторически план Полша е първата държава, която забранява телесното наказание в училищата още през 1783 г. Някъде оттогава датират опитите подобни ограничения да се въведат и в останалите европейски страни. Под влияние на хуманистите на много места също се правят опити за ограничения. Появяват се и педагози, които се опитват да променят традиционното образование.

Един от най-известните в онази епоха е швейцарецът Йохан Хайнрих Песталоци (1746-1827), който твърдо вярвал, че

нещастията

на народа

са вследствие на невежеството на хората и с подходящо образование на младото поколение може да се постигне всеобщо благоденствие. През 1799 г. в стар манастир той се заема да възпитава 80 невръстни сирачета. Методите му били толкова добри, че скоро нещастните деца започнали да го наричат "татко".

Въпреки всичко той също не отричал необходимостта от физически наказания, но само при условие че детето осъзнава добрата воля на учителя към него.

"Такъв метод не трябва да се използва безразборно - пише по този повод великият хуманист. - Само след като учителят е постигнал такава връзка, че да е като родител за детето, той може да се използва без опасност."

Най-често с тояга били наказвани заради лъжа, като на провинилото се дете не било разрешено да играе с другите в продължение на цяла седмица. Освен това името на непослушника се вписвало в специална книга за нарушения, от която не се заличавало, докато не се появят ясни доказателства за подобрение.

Впоследствие Прусия възприема методите на Песталоци и по този начин те стават модел за голяма част от света.

Зад океана, където по съвременни данни почти половината от населението е настроено положително към физическите наказания за учениците, също е имало сериозни опити да се ограничат правата на учителите да изтезават подрастващите.

През 19. век срещу насилието в учебните заведения се обявява американският философ Ралф Уолдо Емерсън, който обичал да казва, че "тайната на успешното възпитание се крие в уважението към ученика".

Големият мислител идеалистично призовава сънародниците си: "Трябва да се направи нещо, и то бързо, срещу това бедствие - най-мъдрите да се изкушават да използват насилствени средства, да използват военно положение, телесни наказания, подкупи, шпиони, гняв,

груба сила и невежество,

вместо гениалното влияние на Провидението, което се надявам някой ден да приемат."

Но и до наши дни според Американската академия по педиатрия съществуват широки основания за използването на наказания в училищата.

По принцип в англоезичния свят използването на телесни наказания в училищата исторически е оправдано от общоприетата доктрина "loco parentis", при която учителите се считат за авторитетни лица, на които са предоставени същите права като на родителите. В Обединеното кралство те са отменени съвсем неотдавна, и то само в учебните заведения с държавно участие. В продължение на векове инструментът за наказание в Англия и Уелс са пръчките, които в по-ново време са заменени от гъвкави ратанови тръстики. Най-често с тях налагали провинилите се по ръцете, но и по задните части. Едни от най-жестоките наказания се прилагали в Итън. Престижният колеж, в който обикновено попадали децата на висшата класа, имал добре разработена система за

насилствено вкарване в

правия път

на питомците. Тъй като през 19. век там имало само 17 учители, на всеки 40 ученици се назначавал и по един "тутор" - специален наставник, който имал право да наказва подчинените си.

Освен това по-големите колежани имали възможност съвсем официално да бият по-малките. В допълнение към телесното наказание под формата на бой с пръчка, на което са подлагани дори 18-годишни момчета, се практикувал и психичен тормоз.

Самият бой е бил ритуализиран и публичен. Обикновено провинилият се е бил връзван на специален подиум пред кабинета на директора и докато по-здрави негови съученици го държат за ръцете е бил

налаган на голо

по задните части.

През 1964 г. пръчките са заменени с бастуни за по-ниските степени, а през 1984 г. е извършено последното телесно наказание в историята на колежа. Дълги години в реномираните колежи на Шотландия е действала подобна система, но за разлика от англичаните там се използвали кожени ремъци.

Макар и явно да са в отстъпление, строгите мерки все още имат много привърженици по света. Защитниците на телесното наказание в училище твърдят, че то осигурява незабавен отговор на недисциплинираните и ученикът бързо се връща към обучението в класната стая, за разлика от спирането от училище. Противниците, включително редица правозащитни и медицински организации, пък твърдят, че физическото наказание в дългосрочен план е неефективно, пречи на ученето, води до антисоциално поведение, както и различни форми на психични страдания, което нарушава правата на децата.