Последните тревожни събития, като развитието на конфликтите в Близкия изток, борбите за преразпределение на властта в глобален мащаб, както и основните процеси в икономиката карат изследователите да прогнозират бъдеще, напомнящо за ситуация от преди векове.

Представете си свят със силен Китай, преобразяващ цяла Азия, Индия, уверено разширяваща влиянието си от Индонезия чак до Африка, настъпващ ислям и създаване на халифат, и накрая Европа, пълна с кризи на легитимност, но и със суверенни градове-държави, които притежават голямо богатство и мощни иновации... В същото време мощна държава - основният защитник на западната цивилизация, се раздира от вътрешни кризи и дава признаци на слабост. Към тези детайли могат да се добавят и частни

наемни армии,

религиозни радикали и хуманитарни организации, които не се съобразяват с никого и играят по свои собствени правила.

В наши дни такава картина изглежда много позната, но истината е, че точно такова е било положението в света преди 1000 години. Всъщност макар през 2020 г. да има повече центрове на властта, отколкото в миналото, според политически наблюдатели това е неосредновековен свят и в общи линии ХХIІ век няма да се различава значително от ХIIІІ.

И наистина, в разгара на Средновековието китайската династия Сун управлява най-големите градове в света, усвоява барута и печата хартиени пари. Приблизително по същото време империята на династията Чола в Индия владее моретата до Индонезия, а абасидският халифат доминира от Африка до Персия.

Само в Европа този средновековен пейзаж изглежда малко негативно. Феодална разпокъсаност в западната част на континента и

тресяща се от

чужди нашествия

и вътрешни конфликти Византийска империя, която все по-трудно се противопоставя на многобройните нашественици.

Има и друга причина, поради която метафората е подходяща. В Средновековието кръстоносните походи и Пътят на коприната свързват Евразия в първата глобална търговска система - точно както го правят глобализираните пътища на търговията в наши дни.

В същото време търговските къщи на градове-държави като Генуа и Венеция финансират трансконтинентални начинания, за да открият източници на подправки и други богатства. Благодарение на тях става възможно Марко Поло да стигне чак до двора на Кубилай хан в Китай и да се възхищава на лозята на Кашгар или от материалното изобилие в Сиан, както и откриването на Америка.

Днес отново се наблюдават почти същите процеси, преразпределяне на властта най-вече от Запада към останалите части на света, но също така и от държави към градове, компании, религиозни групи, хуманитарни неправителствени организации и свръхмощни лидери - било то терористи, или филантропи. Няма изгледи тези сили на ентропията да се променят поне в близките десетилетия, ако не и за векове напред.

"А ако Европейският съюз днес играе ролята на Свещената Римска империя, тогава

САЩ е новата Византия,

изправена както на изток, така и на запад, докато е в състояние на относителен упадък, пише в своя статия Параг Ханна, известен американски специалист по международни отношения от индийски произход. - Днес световното население се обръща все повече към компаниите да предоставят основни услуги, независимо дали са свързани със сигурността или здравеопазването. Дори в нарастваща Индия много от "общественото" благосъстояние се осигурява от индустриалци като Тата и Амбани, чийто семеен бизнес управлява цели градове-заводи. Те са все по-близък еквивалент на Къщата на Медичите - семейството, което доминира във Флоренция през ХIІV век".

Още по-ясно се вижда бъдещето на по-голямата част от постколониалния свят - от Африка до Близкия изток и Южна Азия. Там свръхнаселението, корумпираното управление, етническите оплаквания и рушащата се инфраструктура тласкат много държави към провал. От Конго и Судан до Пакистан много от тях вероятно ще поемат към хибридна публично-частна система на управление. Като пример в това отношение може да служи Афганистан, където властта се крепи от споразумение между международни добивни компании, правителството в Кабул, местните лидери и чуждестранни миротворци.

В икономическата сфера повечето държави, богати или бедни, западни или източни, се превръщат във филтри, опитвайки се да управляват притока и отлива на стоки, пари и хора, които глобализацията им налага.

В Средновековието положението е

било подобно,

а благосъстоянието на хората е зависело от семейния статус, членството в гилдията и имуществото. Градовете са стратифицирани според социално-икономическите касти и лоялността не е била към "държавата" като такава, а към този, който доставя стоките.

"Затова този нов свят ще означава огромни предизвикателства, особено за Запада. Но ако САЩ прилагат наистина византийска стратегия, те имат голям шанс да спрат пропадането си. Византийците оцеляха много векове над материалните си възможности чрез груба дипломация и измама, а не чрез сила. И не забравяйте, че въпреки мрачната си репутация Средновековието всъщност е била епоха на големи изобретения и открития и в крайна сметка дава път на великия Ренесанс", коментира още Ханна.

Разбира се, никоя аналогия не е перфектна. Но средновековният паралел е поне предупреждение срещу прекалено опростените понятия, с които си служат съвременните политици.

Освен това изобщо не е сигурно, че през следващите 10 или 20 години светът ще се движи в същата посока - а именно че относителният дял на САЩ ще продължи да спада, Европа да затъва, Китай и Индия да стават все по-силни.

Категорично ще се променят обаче въоръжените сблъсъци. Аналитиците твърдят, че несигурността относно природните ресурси, натискът от изменението на климата и нарастването на населението, както и продължителното

сектантско и религиозно напрежение,

могат да доведат до конфликти, които кипят непрестанно и само от време на време "ще се разливат" на публичната арена.

"Бъдещите войни няма да започват и да свършват, вместо това те ще тлеят", пише експертът по отбрана Шон Макфайт в своя статия във "Файненшъл таймс", очертаваща прогнозата му за бъдещето.

Към своето понятие за сива зона между война и мир, което вече е широко прието сред експертите, той добавя и влиянието на модерните технологии през следващите три десетилетия. Теориите му за бъдещите войни са подчинени изцяло на прогнози за издигането на ролята на "автономното смъртоносно оръжие", по-известно като "роботите убийци". Смята се, че страни като Русия и Китай инвестират усилено в проучвания за подобни системи, докато САЩ настояват, че военните им стремежи са съсредоточени повече върху киберзащитата и поддържането на модерни самолети-дронове.

Междувременно се очаква до 2050 г. властта на държавата да отстъпи място на автономните региони, мегаполисите и частните интереси, като по този начин умножи кръга на участниците във военни действия.

"Русия преследва по-широкото

използване на умни машини и автомати

в своите глобални кампании за дезинформация", предупреди наскоро Джон Шанахан, директор на центъра за изкуствен интелект към Министерството на отбраната на САЩ. Генерал-лейтенант Шанахан също е особено загрижен от безотговорната продажба на оръжие от Китай, което е с мощни възможности за командване от машини.

"Китай също улеснява продажбата на автономни оръжия на световния пазар, намалявайки бариерата за навлизане на недържавни участници в тези технологии, казва той. - А достъпът до усъвършенстваните оръжия на по-малки въоръжени групи е от важно значение за бъдещето на военните действия."

На фона на това се очаква през следващите 30 години да се ускори и конкуренцията между великите сили, като военните анализатори са на мнение, че до 2040 г. Китай ще може да се мери със САЩ във военно отношение.

Въпреки това, тъй като основните икономики стават все по-интегрирани чрез търговията, военните разходи ще се увеличават. В резултат на това се очаква войните да преминат от явни конфликти между държавите към прокси войни.

Пример в това отношение е Иран, който вече е изградил регионално влияние в Близкия изток чрез

широка мрежа от прокси групи,

включително Хизбула в Ливан и хусите в Йемен.

"Участниците в бъдещите конфликти вероятно ще бъдат квазидържавни групи, които не действат съгласно международните правни норми, като Женевската конвенция", твърди пред "Файненшъл таймс" Джак Уотлинг, експерт по сухопътна война в базирания в Лондон мозъчен тръст Royal United Services. - Това ще бъдат организации с голям спектър - от терористични групи до граждански институции. Опасността е, че по този начин войните ще станат по-беззаконни и непредсказуеми, тъй като пълномощниците и милициите няма да бъдат обвързани от многостранните споразумения, които понастоящем се приемат от всички страни членки на ООН,

включително

Китай и Русия

Очакванията са, че ще има повече конфликти между различни "милиции", а когато конфликтът избухне, тези групи ще получат достъп до сравнително високи технологии поради вероятността големите сили да ги подкрепят."

В тази връзка през 2018 г. Министерството на отбраната на Обединеното кралство направи прогнози за военните действия през 2050 г. в документ, наречен "Глобални стратегически тенденции". В него се предполага, че икономическата и политическата мощ на градовете ще нараства спрямо тази на страните, създавайки по-децентрализирана форма на управление. В същото време няколко международни компании може да стават все по-влиятелни, защото предоставят жизненоважни държавни услуги.

"Въоръжените групировки ще са автономни образувания, работещи от името на град, който има своя политика, различна от тази на държавата, или пък ще са на компания със собствени сили за въоръжена сигурност", обяснява Уотлинг. - "Ще има по-сложен спектър от организации - от

насилствени терористични групи

до граждански институции."

Според експерта това ще даде възможност за възраждане на наемниците, особено след като оръжията и активите, смятани досега за приоритет на отделните страни, като специални части и бойни хеликоптери, ще стават все по-достъпни на пазара. Частните армии, както се вижда и от историята, неизбежно са част и от бъдещето на света. Въпреки че това е една от най-опасните тенденции на нашето време, засега тя остава невидима за много наблюдатели, пише още експертът по отбраната Макфайт.