Днешното противопоставяне между САЩ и Иран, както и задържането на ислямския режим в Техеран на власт повече от 40 години имат своите дълбоки корени в миналото. През 1953 САЩ се намесват в иранската политика с последствия, които и до днес оставят своя отпечатък.

След края на Втората световна война отношенията между Вашингтон и Техеран са напълно нормални. Обстановката ескалира с идването на власт на премиера д-р Мохамед Мосадък през 1951 г. Умерен националист, той се опитва да води независима политика и да защитава иранските интереси както от Великобритания, така и от Съветския съюз, които още от времето на Втората световна война имат голямо влияние в страната.

Реномираното американско списание “Тайм” дори обявява иранския премиер Мосадък за “мъж на годината” - през 1951 година. Тогава иранският премиер се осмелява да одържави британските съоръжения за добив на петрол. На 20 март същата година той едностранно прекратява неизгодния договор с британска компания и одържавява иранската петролна индустрия. По това време Иран е най-големият доставчик на петрол за Великобритания затова Лондон реагира възмутено и дори заплашва с военна инвазия. В търсене на изход от ситуацията англичаните се обръщат за помощ към Вашингтон. Но американският президент Хари Труман им отказва, защото Вашингтон по онова време не желае да отслабва позициите на Иран. Труман смятал също така, че британците и сами са си виновни, тъй като били твърдоглави.

С встъпването в длъжност на президента Дуайт Айзенхауер през 1952 г. обаче ситуацията се променя. В продължение на две години британците и иранците преговарят без успех, позициите и на двете страни окончателно се втвърдяват, а отношенията между тях стават направо враждебни. Великобритания обявява пълно ембарго за внос на петрол от Иран, в резултат на това иранската икономика изпада в тежка криза, а радикалните сили в страната, като Комунистическата партия ТУДЕ, набират все повече поддръжници.

Тогава в подкрепа на съюзниците си ЦРУ стартира операция “Аякс” и с преврат сваля демократично избрания министър-председател в полза на разширяване на властта на шаха Мохамад Реза Пахлави. Разбира се, тогава намесата е тайна, а подробности за нея стават известни съвсем неотдавна. За иранците обаче още тогава става ясно, че чужда намеса е в основата на свалянето на популярния държавник, което неминуемо се отразява на отношението им към Запада.

От това се възползва най-вече Съветският съюз, а когато в началото на 1979 г. властта на шаха е пометена от ислямската революция на завърналия се от изгнание аятолах Рухолах Хомейни, Москва не се поколебава да подкрепи с оръжие установената диктатура. А след това продължилата 8 години война без победител със съседен Ирак допълнително укрепва властта на ислямистите.