Въпреки обясненията на американската администрация за подготвяните от Солеймани нападения срещу техни посолства и терористичната му дейност в страни като Ливан, Сирия и Йемен, убийството на висш военен с ракета, изстреляна от дрон, породи много недоволство в различни краища на света. Да не говорим за иранската пропаганда, която побърза да обвини САЩ в международен тероризъм.
По принцип теорията, че с ликвидирането на една личност може
да се повлияе на историческия ход
на събитията, е спорна. Навремето правоверните марксисти почти напълно отричаха ролята на отделната личност в историята. На практика обаче те самите явно не са си вярвали много - доказва го разправата с политическите им противници. Достатъчно е да споменем поръчковото убийство на Лев Троцки от изпратени от Сталин на другия край на света убийци...
А и случаят с лидера на иранските специални части изобщо не е изолиран. През април 1996 г. с ракета беше убит и чеченският президент Джохар Дудаев. Бунтовническият лидер на размирната република е
съветски генерал
от ВВС
в периода 1987-91 г. Превърнал се в герой за собствения си народ, Дудаев беше спряган като враг № 1 в Кремъл.
Популярността на Дудаев е толкова голяма през 1991 г., че той печели решителна победа на президентските избори в Чечения, която се е обявила за независима от Русия. Реакцията на руския президент Борис Елцин е да обяви военно положение в размирната република, но по унизителен за него начин парламентът в Москва отказа да го подкрепи. Независимо от това, за следващите три години Елцин подложи Чечения на икономическа блокада, маркира Дудаев като престъпник и лидер на мафиотска клика и стартира два неуспешни опита за преврат в Грозни.
Най-накрая, през декември 1994 г., идва пълният натиск, от който чеченците отдавна се страхуват - Елцин подписва указ за нахлуване
в Чечения
Руската армия обаче се отличава повече с бруталност, отколкото с ефективност, а славата на Дудаев нараства.
Отказвайки да капитулира пред силата на противника, Дудаев, който често обича да се сравнява с вълк единак - чеченската национална емблема, оказва продължителна съпротива.
Преди падането на Грозни Дудаев изоставя президентския дворец , придвижва се на юг със своите сили и продължава да води войната и през 1995 г. от ракетни силози близо до историческата чеченска столица Ведено.

Той продължи да настоява, че силите му ще надделят след приключване на конвенционалната война, а чеченските партизански бойци продължават да действат в цялата страна, като
избиват
руските части
и деморализират войниците им.
Разочарован от явното нежелание на американския президент Бил Клинтън и британския премиер Джон Мейджър, които отказват да подкрепят мечтата му за независима чеченска държава, генералът започва да прави все по-странни изявления. От своите тайни скривалища той обвинява САЩ, че финансира руската военна кампания в Чечения и дори твърди, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа(ОССЕ)е започнала войната.
От самото начало на Първата чеченска война руските специални служби издирват Дудаев за да го убият. Но цели три опита за покушение срещу него завършват с неуспех.

Правят се различни опити да бъде засечено местоположението му, включително и чрез сателити, но за дълго водачът на чеченците изглежда неуловим.
На 21 април 1996 г., внезапно се появява съобщение, че
Дудаев е убит при двоен ракетен удар
на трийсетина километра от столицата Грозни. Подробностите за атентата излизат след години, като някои от тях не са напълно изяснени и досега. Твърди се, че 52-годишният генерал е убит от две ракети с лазерно насочване, след като е бил засечен от руски разузнавателен самолет, който прехванал разговор по сателитния му телефон.
Впоследствие се появява и версия, че американците са помогнали на руските служби, като са го идентифицирали с напреднала космическа технология, но мистерията около събитието не е напълно изчезнала и до наши дни, а от време на време се появяват и слуховете, че той още е жив. Едно е сигурно - новината за смъртта на Дудаев моментално променя хода на войната в Чечения. След като техният президент изчезва, останалите от чеченското ръководство скоро отлитат за Москва,
за да подпишат ново мирно споразумение Впоследствие вероятно по подобен начин е ликвидиран и неговият полеви командир Шамил Басаев.
С атентат е убит и ключов генерал на Хитлер, който някои днес сравняват с иранския шеф на "Ал Кудс" - Райнхард Хайдрих.
Той е един от инициаторите на “окончателното решаване на еврейския въпрос” и координатор на дейностите по “борба с вътрешните врагове” на Третия райх. В началото 40-те години Хитлер дори го смята за свой възможен приемник.
През 1941 г., като генерал от СС, той е назначен за райхспротектор (имперски управител) на Бохемия и Моравия. Историците смятат Хайдрих за най-страховития член на нацисткия елит, а Хитлер го нарича "човекът с желязното сърце".

За да оправдае тази своя слава още в самото начало той
налага режим на терор върху
чехи и словаци
Въвежда военно положение и само пет дни след пристигането му в Прага 142 души са екзекутирани. До февруари 1942 г. броят на убитите нараства на 500, а други 5000 души са изпратени в концлагери. По негова заповед е разстрелян дори Алоис Елиаш, чешкият премиер на образуваното от германците марионетно правителство.
Тогава чешкото правителство в изгнание, което се намира във Великобритания, взема решение да убие зловещия нацистки генерал. За целта са изпратени агенти, обучени от британските специални части. Те са спуснати с парашути и не след дълго вече са готови за мисията си. Но в същото време Хитлер подготвя прехвърлянето на любимия си генерал в окупирана Франция и го вика при себе си. Страхувайки се да не пропуснат удобния момент, двамата атентатори
пресрещат колата на райхспротектора
на път от Прага за Дрезден, но успяват само да го ранят. Все пак няколко дни по-късно той умира от сепсис вследствие на получените наранявания.
В случая обаче ликвидирането на нацисткия сатрап само влошава положението на чехи и словаци. Отмъщението е жестоко. Първоначално Хитлер нарежда арестуването и разстрела на 10 000 случайно избрани чехи. Впоследствие, заради случайно намерен предавател на съпротивата, атентаторите погрешно са свързани със селата Лидице и Лежаки. По нареждане на Хитлер
започват брутални репресии
и всички мъже над 16-годишна възраст в двете села са избити. В Лежаки са убити и всички жени, а тези от Лидице са изпратени в концлагера Равенсбрюк. Накрая и двете селца са изравнени със земята. Като цяло най-малко 1300 чехи, от които 200 жени, са убити за отмъщение заради убийството на Хайдрих. Атентатът дава повод и за ускоряване на "окончателното решение", а проектът за създаване на първите три истински лагери на смъртта, предназначени за масови убийства в Треблинка, Собибор и Белжец, е наречен по името на Хайдрих - "Операция Райнхард".