Правозащитници: Не вярвайте на масовите прояви на скръб за Солеймани

Последните събития в Иран, изглежда, са на път да разклатят иначе добре смазаната и проверена във времето пропагандна машина на режима в Техеран. Това твърдят международни наблюдатели.
Основната причина - невъзможността на водачите на ислямската република да манипулират успешно общественото мнение в динамичните събития от последните дни.
Така се случи и при изстреляните
в знак на отмъщение
за убийството на генерал Солеймани ракети срещу 4 американски бази в Ирак, при които Иран "се похвали", че са "убити най-малко 80 американски военнослужещи" - информация, която впоследствие беше опровергана. На този фон неубедително прозвуча и изказването на външния министър Мохамед Джавад Зариф, че "не са търсили ескалация или война" и определи ударите като "пропорционални", като не пропусна да добави, че действията на Иран са "приключили".
Но най-вече признанието, че "човешка грешка" е станала причина украинският пътнически самолет да бъде свален, след първоначалното категорично отричане, показва признаци, които говорят за
неспособност на управляващите
да се справят със ситуацията.

Машината "Боинг 737", която падна край Техеран и уби всичките 176 пътници, е била ударена от ракета, изстреляна от произведена в Русия ракетно-въздушна система "Тор М1", наричана от НАТО Gauntlet.
Наблюдатели напомнят, че освен чужденците, на борда на самолета бяха 83 иранци, а и десетки канадци с ирански произход. Затова много скоро в иранските социални мрежи се появиха видеозаписи от протестите, в които се виждат събралите се до университета хора, скандиращи антиправителствени лозунги. На един от клиповете се чува как тълпата скандира "Оставка не е достатъчна, трябва съд!".
Стотици демонстранти се събраха пред сградата на технологичния университет "Амир Кабир" в Техеран с искане за незабавната
оставка
на върховния лидер
на страната аятолах Али Хаменей.
Иранските потребители на туитър (забранен в ислямската държава) и Инстаграм също изразяват възмущение и ужас след изявлението на властите. Един от тях пише: "Вашата грешка беше непреднамерена. Вашата лъжа беше преднамерена. Не може да лъжете хората заради съображения за целесъобразност". Политологът Задех Збикалам, в миналото университетски професор, също казва, че е трудно да се разбере как сега ще се оправдаят властите, след като през последните три дни всички те на практика лъгаха.
Все пак на пръв поглед големите маси от хора, които се събраха на погребението на убития с американски дрон шеф на иранските елитни части "Ал Кудс" и дори в блъсканицата се изпотъпкаха, при което в множеството загинаха над 50 души, а други повече от 200 бяха ранени, сякаш говорят за огромна подкрепа към властта. 

Но на практика Ислямската република е мобилизирала всичките си ресурси, за да изглежда церемонията по-внушителна. В историята има безброй примери от тоталитарни държави, които са организирали подобни
изблици на народна тъга
- от погребенията на Ленин и Сталин в бившия Съветски съюз, през това на Георги Димитров у нас, та чак до масовите истерии в Северна Корея.
"За всеки, който гледа тези сцени, имам един съвет: Не приемайте това, което виждате, за истинска монета - пише иранската журналистка Масих Алинеджад във "Вашингтон поуст" по този повод. - През ноември хиляди иранци излязоха на улиците в цялата страна, за да протестират срещу режима, в най-голямото предизвикателство за властта от 40 години насам. Според Ройтерс
над 1500 души
са били убити
от силите за сигурност, включително членове на Революционната гвардия на Солеймани, а най-малко 7000 са арестувани. Интернет беше изключен за пет дни. Техеран все още не е публикувал официални данни, което предполага, че броят на жертвите може би е бил още по-голям."
Без съмнение Солеймани е имал подкрепа сред верните поддръжници на режима, но на много места скръбта за генерала е била дирижирана, смята Алинеджад, която е и известен борец за човешки права. Тя дава пример с Ахваз, град в югозападната част на страната, където правителството насила е принудило студентите и работниците да присъстват на траурната церемония. Там е бил осигурен безплатен транспорт и е имало нареждане магазините да бъдат затворени. Според видеоклипове, изпратени от хора живеещи в страната, управляващите карали ученици да пишат есета, в които възхваляват "загиналия командир", а най-малките, които още не могат да четат и пишат, са насърчавани да плачат за Солеймани.
Ненапразно някои иранци сравняват погребалните ритуали за Солеймани с тези, проведени за нацисткия лидер Райнхард Хайдрих, касапинът от Прага, убит от съюзническите агенти по време на Втората световна война.
"По ирония на съдбата западните медии са по-скептични към подобни организирани от държавата събития в други страни, като Русия или Северна Корея, но изглежда оставят критичния си смисъл на границата, когато става дума за Ислямската република", казва по този повод Алинеджад.
Според нея в Иран има много хора, които смятат, че Солеймани е бил военен престъпник, но западните журналисти рядко достигат до тях. Други пък съвсем неоправдано са демонстрирали своята лековерност към официалната версия за събитията.
В тази връзка тя напомня и за статиите в западния печат, които невярно са предсказвали как иранците ще се обединят в
съпротива срещу санкциите, наложени от президента Тръмп, а в заключение прогнозира, че протестите срещу режима в бъдеще ще нарастват.
Въпреки че някои може да смятат аятоласите за прекалено назадничави и консервативни, по принцип режимът в Техеран разчита на съвременни средства за пропагандата си. Според медийни изследователи в много отношения Иран е използвал Русия като модел за подражание в своите действия за влияние. Подобно на Русия, Иран е създал запас от фалшиви уебсайтове и профили в социалните медии. Те са откраднали съдържание и снимки за тях и са насочени към рекламни публикации в различни платформи, включително Facebook, Youtube, Reddit и Twitter.
Но има и разлики. Докато Русия е глобален играч и се опитва да разпространява влиянието си в процеси, които са благоприятни за нея в световен мащаб, иранската пропаганда се е фокусирала главно върху развитието на
политическата ситуация в Близкия изток
В допълнение към насърчаването на официалната политическа програма на Техеран, иранската пропаганда се фокусира върху демонстриране на военните способности на страната.

Потенциалните противници се обезкуражават, а съюзниците се насърчават, представяйки иранските военни като големи, мощни и технически напреднали с командири, които са мъдри, опитни и победители. Докато войниците, паднали във военни конфликти, се изобразяват като мъченици, загинали за исляма и Иран.
За целта Иран контролира тези усилия чрез специален дезинформационен отдел в Министерството на разузнаването и националната сигурност, който има за задача да създаде необходимите структури за психологическа война,
медийна дезинформация
и пропаганда срещу враговете на Ислямската република.
В доклад, публикуван през есента на 2018 г., Ройтерс разкри как Техеран разпространява фалшиви новини чрез повече от 70 уебсайта в поне 15 страни. Интернет сайтовете са създадени за разпространение на удобно за Техеран съдържание. При това те са направени да изглеждат като независими информационни бюра, опериращи в страните по местоназначение.
При по-внимателна проверка обаче е установено, че информацията за контакт на уеб страниците често е неправилна. Например адресът на египетския популярен новинарски портал Nile Net Online на централния площад Таир в Кайро е фиктивен. Неверни са и телефонните номера, дадени за контакт. Това обаче не пречи в социалните мрежи той да има повече от
115 000 последователи
на ден
Мрежата, разкрита от Ройтерс с помощта на фирмите за киберсигурност, FireEye и ClearSky, има повече от половин милион потребители месечно в различни страни и над половин милион последователи в акаунти в социалните медии.
Всички уебсайтове са свързани по един или друг начин с Международния съюз за виртуални медии - онлайн медийна агенция, чиито следи водят към Техеран. Уебсайтовете разпространяват фалшиви новини не само в Иран, а и в Йемен, Сирия, Египет, Пакистан, Афганистан, Ирак, Индонезия и Судан, както и Израел, Турция, Русия, САЩ и държави членки на ЕС.
В съвременния свят на конкуренция между електронните медии някои може да смятат че влиянието на Техеран в интернет е незначително и безобидно, но всъщност то може да бъде много опасно и дори да доведе до ядрена война.
Класически пример в това отношение е случай от 2016 г., когато тогавашния министър на отбраната на Пакистан Хавая Асиф заяви в туитър, че се опасява от предстоящ
израелски
ядрен удар
По-късно след разследвания от журналисти на Ройтерс се оказа, че пакистанският политик е станал жертва на дезинформация от сайт на пропагандната машина на Техеран.
На фона на това и по повод проучванията на Ройтерс само през март 2019 г. Facebook обяви затварянето на 513 фалшиви уебсайта, свързани с Иран. Но докато в социалните мрежи затварянето на акаунти и страници е сравнително лесно, то затварянето на самостоятелни уебсайтове е много по-сложно и изисква сътрудничество между различни страни.