С
лед като на 2 януари от Пентагона обявиха, че са убили иранския генерал Касем Солеймани, САЩ отново са на ръба на войната с Иран.
"Сурово отмъщение очаква престъпниците, които убиха Солеймани”, заяви иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей пред хилядното множество, събрано на траурната церемония за ликвидирания с изстреляни от US дрон ракети.
И първият
опит за възмездие
не закъсня. На 8 януари Иран изстреля десетки ракети земя-земя по две военновъздушни бази в Ирак, където са разположени американски войски - Айн ал Асад и Ербил. Техеран се похвали с 80 убити при удара, докато американската страна отрича да има жертви.
По-лошото е, че нападението може да въвлече САЩ във военен конфликт, защото за всички е ясно, че репресия срещу американски военни, интереси или съюзници ще бъде разглеждана от Вашингтон като причина ситуацията
да ескалира допълнително
Според международни наблюдатели една война с Иран потенциално би била по-страшна от американската инвазия в Ирак през 2003 г., която доведе до стотици хиляди жертви и потопи САЩ и съюзниците им в скъпа и продължителна окупация. В крайна сметка именно това спомогна и за възхода на Ислямска държава.
Но далеч преди убийството на иранския генерал и особено през последните месеци напрежението между двете страни достигна исторически висоти. Логично е тази ситуация да предизвика опасения, че конфронтацията може да прерасне във война. А тя не само допълнително ще дестабилизира размирния регион, но ще бъде катастрофална, смятат анализатори.
С всички уговорки за непредсказуемата и сложна обстановка в Близкия изток, през последните години западни военни експерти са разработили теоретично няколко сценария за война между двете държави. Така от Института за Близкия изток още през май 2019 г. са публикували различни
прогнози за бъдещето
на опасното противопоставяне.
Първият вариант е и най-лек - военоморските сили на САЩ може
да ескортират корабите,
преминаващи през Ормузкия проток, и да продължат да предупреждават Иран да не пречи на корабоплаването. От своя страна Техеран би могъл да действа с "премерени действия", като провежда ограничени атаки в региона, без това да се отрази значително на корабоплаването в Персийския залив.
При това може да се очакват реципрочни удари - ако Техеран унищожи нефтен танкер, убивайки хора или причини петролен разлив, САЩ може да потопи някои кораби на Иран. Ако Иран извади друг американски военен дрон от строя, САЩ може да унищожат част от противовъздушната отбрана на Иран. И ако подкрепяните от Техеран бойци убиват американци в Ирак, американските войски, разположени там, могат да си отмъстят, ликвидирайки бойци от милицията, като бомбардират техните бази. При това САЩ могат да ударят и определени тренировъчни площадки в самия Иран или да убият още високопоставени служители.
Другата възможност е засилване на ескалацията, но без да се стига до пълномащабна война. При нея Иран провежда атаки срещу
цели в Саудитска Арабия и ОАЕ
и значително ограничава корабоплаването в Персийския залив, което неминуемо води до сериозен скок в цените на петрола и разходите за застраховане. Тогава се очаква САЩ да станат още по-строги по отношение на Иран и дори да предприемат някои откъслечни атаки срещу военноморски бойни единици на противника.

Третият сценарий е така нареченият "голям взрив" - при него ескалацията води до война. Той може да бъде резултат от реално и пълно прекъсване на корабоплаването в Персийския залив или на мащабно нападение срещу американски, саудитски или емиратски сили или активи. При него американците стартират значителни
въздушни или
ракетни атаки
срещу ирански цели далеч отвъд бреговата линия. Отговорът на Иран е според възможностите му - отмъщение с ракетни атаки срещу Саудитска Арабия, ОАЕ или американски бази и посолства в региона. Най-притеснителното е, че в такава ситуация Иран вероятно ще накара "Хизбула" да се присъедини към битката и да пусне ракетен бараж над Израел. На свой ред той ще отвърне на удара и
ще въвлече и Ливан
в конфликта
Макар и доста по-малко вероятно, но не е изключено да се стигне и до по-голям пожар. В тази връзка Иран е разработил широк диапазон от ракети - от балистичната "Шахаб 1" с обсег от 300 километра до крилатата ракета "Сумар" с далекобойност от 2500 километра, която може да порази цели навсякъде в Персийския залив, Израел, Египет, Афганистан, части на Южна и Източна Европа и други места. В случая иранските модерни средства за противоракетна отбрана ще бъдат значителна заплаха и за американските пилоти.
Все пак, каквото и да е развитието на ситуацията, е ясно че Техеран
не може да отговори
на огневата сила
на Вашингтон. Затова с право се задава въпросът какъв е възможният резултат, към който се стремят аятоласите?
Тяхната цел, за съжаление, напълно по възможностите им, вероятно ще бъде да разпространят хаос в Близкия изток и по целия свят, надявайки се, че изтощена от войната общественост в САЩ, скептично настроен президент и разгневена международна общност ще доведат Америка до отстъпление.
Огромната мрежа от пълномощници и елитни подразделения на Иран - като Ислямския революционен гвардейски корпус на Солеймани - може да бъдат активирани да убиват американски войници, дипломати и граждани в целия регион. С най-голяма сила това важи за тези, които се намират в Ирак.
Съюзниците на САЩ също ще се окажат мишени. Подкрепяната от Иран терористична групировка в Ливан - “Хизбула”, може да атакува Израел с ракети и да започне своя брутален бой. Това се е случвало и преди: през 2006 г. те се сражаваха в едномесечна война, при която бяха изстреляни над 4000 ракети към Израел, а израелските сили отвърнаха с около 7000 бомби и ракети в Ливан.
Но това не е всичко. Иран може да насърчи и финансира терористични организации или други, свързани с тях лица, да нанасят удари в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други държави от Персийския залив.