Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Днес имаме държава благодарение на Иван Костов

Честит юбилей на единствения държавник в най-новата история на България! Мненията за него са полярни - няма равнодушни в оценката на това, което той направи по време на своето управление - от 1997 до 2001 г. Не желая по този повод да бъда съдник. Единственото, което бих споделил е безспорния факт, че Иван Костов изгради съвременната българска държава. Между 1989 и 1997 г. българската държава бе на практика редуцирана до съвкупност от слаби и безпомощни институции, чрез които посткомунистическата олигархия утвърждаваше своя контрол над стопанството и обществото. За няколко години правителството на Иван Костов направи системни реформи на 17-18 основни сектора на държавно управление. Това правителство на практика възстанови българската държавност. Ако донякъде имаме държава днес - дължим го преди всичко на Костов.

По време на неговото управление бяха извършени много несправедливости, ключови управленски решения и действия и до днес са подлагани на сериозна и често обоснована критика. Едно е сигурно - Костов пое държавата в условия на пълен икономически колапс, той бе принуден да осъществи ключови стопански и институционални реформи в пределно трудни условия, под тежък и неизбежен диктат на световните финансови институции. Правителството на Костов върна България на картата на Европа и света - по времето на неговите предшественици бяхме на ръба да се окажем част от постсъветското пространство. Управлението на Костов донесе на българите свободното пътуване в Шенген, поканата за членство в ЕС, непосредствената перспектива за членство в НАТО. Това са успехи, за които управлението на СДС-ОДС и лично Костов платиха висока цена.

Реформите, които под управлението на Костов бяха направени в държавата, стопанството и обществото бяха болезнени и трудно поносими. Но те бяха цената за възстановяване на българската държавност за първи път след 1944 г. Костов бе успешен български национален лидер. Той не бе част от съветската и от постсъветската колониална администрация в България. Той управляваше с принципи и защитаваше националния интерес - така, както го разбира. Не си позволи да бъде ветропоказател, да се нагажда или угодничи пред силните на деня - в каквато и да е посока. Често беше неприветлив, остър, не щадеше нито свои, нито чужди. Мястото му в най-новата българска история става все по-ясно и неоспоримо с течение на времето. Наследиха го дребнави хора, без чувство за мисия, без воля за отстояване на националния интерес, без смелост да преследват своя кауза плувайки срещу течението. Затова и днес няма да срещнете официална позиция по повод на неговата 70 годишнина, изразена от която и да било институция или публична личност, разполагаща/ разполагала с власт. Защото им е дискомфортно да се съизмерват с него. По-удобно им е да ползват резултатите от многодесетилетното очерняне на неговото управление, извършвано от тези, които организирано осуетиха възможността успешното изграждане на българската държава да продължи пълноценно и през новия век.

*Коментарът е от фейсбук